Решение № 4781 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6560/2012 г.

Решение № 4781 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6560/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от дирекция "ОУИ" - София против решение № 1423 от 15.03.2012 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 2944/2011 г. в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) № 20001004502/29.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 406/7.03.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София, в частта, в която на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит и са установени допълнителни публични вземания за данъчни периоди: м. 06.2008 г., м. 07.2008 г., м. 08.2008 г. и м. 09.2008 г. общо в размер на 1 521 154,50 лева по фактури, издадени от "Куик Фуудс" ЕООД, "Валкон 61" ЕООД, "Адлово" ЕООД, "Ер Джи Ей" ЕООД и "Джейсън Воарис Компания" ЕООД и признава правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите от посочените доставчици за посочените периоди. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част и се иска неговата отмяна, и разглеждане на спора по същество, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - "Ви Ем Консулт Интернешанъл" ЕООД чрез процесуалния си представител по делото оспорват касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор по нея и поддържани от процесуалния представител в съдебното заседание по делото. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й съдът приема следното: С обжалвания РА, приходният орган е отказал да признае на ревизираното лице правото на данъчен кредит по фактурите от посочените доставчици с мотива, че всички те са с предмет на стопанската операция - авансово плащане за доставки на строителни материали, които доставки не са извършени и не могат да бъдат извършени, а авансовото плащане не може да се разглежда изолирано от последващата доставка. Фактическите констатации, които са в основата на направените изводи от приходния орган са както следва: Предаване на стоките по договора не е осъществено; изпълнението на договора е удължено с анекс; дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчен орган през м. 11.2008 г.; дружеството има големи задължения към бюджета; в информационната система на НАП не са декларирани обекти (търговски складове), от които дружеството извършва дейността си; дружеството не притежава дълготрайни материални активи и няма назначени лица на трудови или граждански правоотношения; дружеството не е подавало ГДД и ФО за 2009 г. По отношение на "Куик Фудс" ЕООД, "Ер Джи Ен" ЕООД е констатирано и, че анексите са подписани от лице, което към момента на подписването им е без представителна власт по отношение на дружеството. По отношение на "Адлово" ЕООД и "Джейсън Воарис Компания" ЕООД е констатирано и че фирмата не е регистрирана в Агенцията по вписванията. Административният съд не се е съгласил с изводите, направени от приходния орган. Според съда, в хипотеза като настоящата, когато правото на данъчен кредит се ползва във връзка с извършено авансово плащане, за което е издадена фактура от доставчика, въпросът за наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е ирелевантен, а следва да се установи извършването на плащането и кога то е извършено. Кредитирайки събраната по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел за установено извършването и осчетоводяването на плащането към датите на издаване на фактурите. Не без значение според административния съд е и обстоятелството, че през ревизирания период, жалбоподателят е осъществявал значителна търговска дейност, част от която, макар и неприоритетно е била свързана със строителство. С оглед на посоченото обстоятелство, съдът е преценил като естествено и икономически оправдано да бъдат сключвани договори за покупка на стоки, чиято доставка се отлага в бъдеще с оглед на нарастването на цените. Според административния съд обезпечеността на доставчика за изпълнението на доставката трябва да се преценява към момента, в който е уговорено изпълнението на доставката, а не към момента на извършване на авансовото плащане. Съдът е посочил, че в случай, че данъчното събитие, уговорено по договора не възникне, т.е. продавачът не изпълни задължението си, за купувача ще възникне правото да развали договора, съответно задължението да приложи чл. 78 от ЗДДС и извърши корекция на ползвания данъчен кредит. Посочено е от съда, че ако се възприемат съображенията на приходните органи, би се стигнало до неоправдания резултат, правото на приспадане на данъчен кредит, да се признава в зависимост от осъществяване на последващата доставка, а не при наличието на посочените в закона предпоставки и извършено плащане, за което няма опора в закона. Съдът се е позовал в този смисъл на практика на ВАС, както и на практика на Съда на Европейските общности сега Съда на Европейския съюз. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява решението на административния съд в обжалваната му част като неправилно. Съгласно практиката на СЕС, за да бъде ДДС изискуем преди още стоките или услугите да са доставени, е необходимо към момента на авансовото плащане всички елементи на данъчното събитие, т.е. бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане (решение от 21 февруари 2006 по дело С-419/02, т. 48, решение от 19 декември 2012 г. по дело С-549/11, т. 28). Съобразно юриспруденцията на СЕО (решение по дело С-419/02, т. 49) този извод съответства на мотивите към Шеста директива, в които Комисията посочва, че "когато е осъществено плащане преди данъчното събитие, плащането по сметка прави ДДС изискуем, тъй като по този начин договарящите оповестяват тяхното намерение, да извлекат предварително всичките финансови последици, свързани с осъществяването на данъчното събитие". Неправилен е изводът на административния съд, че обезпечеността на доставчика за изпълнението на доставката е без значение за преценката относно законосъобразността на начисляването на ДДС върху авансовото плащане, респективно относно основателността на претендираното право на данъчен кредит от платеца на авансовото плащане. В решението си по дело С-419/02, т. 50 СЕО подчертава, че на облагане с ДДС подлежат доставките на стоки и извършването на услуги, а не плащанията, извършени като тяхна насрещна престация. В този смисъл, от значение за определянето на предварителното плащане като авансово плащане, е съществуването на реална възможност за доставчика, за изпълнението на доставката. Такава възможност ще е налице, тогава когато към момента на предварителното плащане доставчикът разполага със стоките от вида и количествата на договорените или е установил вече контакти с конкретни контрагенти, които му ги доставят. Именно по този начин е изпълнено изискването за точното определяне на договорената стока, тъй като купувачът знае за стока с какви характеристики плаща - от какъв вид, качество и производител. В конкретния случай е установено, че към момента на извършените авансови плащания, доставчиците не са разполагали със стоките от вида на договорените. Също така, не са налице данни по делото, на ревизираното лице да са известни контрагентите, от които преките му доставчици ще набавят или са набавяли преди това договорените стоки. След като ревизираното лице, не е знаело за стоки с какви характеристики плаща, необосновано е да се приеме, че към момента на авансовото плащане стоките са точно определени. От друга страна, обстоятелство, че стоките не са били доставени към момента на ревизията, срокът за доставката им е променян със сключените анекси, а не са ангажирани доказателства по делото стоките да са доставени и към настоящия момент, води до обосновано съмнение, че "Ви Ем Консулт Интернешънъл" ЕООД, както към момента на извършените плащания, така и впоследствие действително е желал фактическото настъпване на данъчното събитие по въпросните договори. По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства в резултат на което е формирал необоснования извод, че процесните предварителни плащания, извършени от жалбоподателя по въпросните договори имат характер на авансови плащания по смисъла, която се влага в това понятие съобразно ЗДДС и директивата за ДДС. Приходният орган е конкретизирал фактическите обстоятелства поради наличието на които е отказал правото на данъчен кредит за извършените предварителни плащания, но не е посочил правната норма, чиято хипотеза те осъществяват, която е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Налице е неправомерно начисляване на ДДС върху процесните предварителни плащания, което е основание да се откаже данъчния кредит на платеца им във връзка с издадените му фактури за авансово плащане от процесните доставчици. Решението на административния съд като неправилно в обжалваната му част следва да се отмени, а вместо това се постанови решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "Ви Ем Консулт Интернешънъл" ЕООД срещу тази част от обжалвания ревизионен акт. С оглед изхода на спора, следва да се отмени решенето на административния съд и в частта, в която ответната дирекция е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото, а вместо това на дирекцията се присъди разликата - 30 513 лева до пълния дължим размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд