Решение № 300 от 10.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 222/2009 г.

Решение № 300 от 10.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 222/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура против въззивно решение № 67/4.03.2009 г., постановено по в. н. о. х. д. № 4/2009 г. на Софийски апелативен съд. В протеста, поддържан в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура, като основание за проверка на въззивното решение, е посочено нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите на подсъдимите за неоснователни. Касационната инстанция е сезирана и с жалби на подсъдимите Г. Н. Г. и И. Е. Г., поддържани в съдебно заседание лично и чрез процесуалните им представители. Изтъкнати са доводи за процесуална и материалноправна незаконосъобразно и отправено искане за отмяна на атакувания съдебен акт и упражняване правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. последно НПК. Защитникът на подсъдимия С. тези на подсъдимите Г. и Г. изразяват становище за неоснователност на протеста. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт, е изменена присъда № 23 от 3.11.2008 г., постановена по н. о. х. д. № 1238/08 г.на Софийския градски съд, с преквалифициране на извършеното от Г. и Г. деяние. В останала част е потвърдена присъдата. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия И. Е. Г. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, пр. I-во НК и му е наложено наказание три години лишаване от свобода, условно, с петгодишен изпитателен срок и глоба в размер на 10 000 лв. Със същата присъда е призната за виновна и осъдена подсъдимата Г. Н. Г. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, пр. I-во НК и е наказана с лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за пет години, считано от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 10 000 лв. Подсъдимият С. Н. е признат за невинен и оправдан по предявените му обвинения за извършени престъпления по чл. 321 НК и по чл. 354а, НК, а Г. и Г. извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 НК и за квалифициращите обстоятелства-деянието по чл. 354а НК да е извършено на "публично място" и да е в "особено голямо количество". Протестът на САП е частично основателен, а жалбите на подсъдимите Г. и Г. - неоснователни. Въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, Инстанциите по същество законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на обясненията на подсъдимия, разгледани през призмата на останалите доказателствени източници - показанията на свидетелите - на полицейския служител В., протокола за претърсване и изземване, физико-химична експертиза. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена от Софийски апелативен съд при строго съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението на защитата, свързано с липсата на субективния елемент на престъпното посегателство, е отхвърлен аргументирано от въззивната инстанция, в съответствие на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Не отговаря на истината твърдението в жалбите, че изводите на съда са изградени само въз основа на обстоятелството, че подсъдимите са хукнали да бягат при започналата полицейска акция. Софийски апелативен съд прецизно, подробно и задълбочено е анализирал цялостното поведение на Г. и Г. и извел законосъобразни изводи, че същите са съзнавали противоправността на поведението си, съзнание, което закономерно следва от внимателно организирания начин, по който е подготвено и предадено наркотичното вещество, с цел престъплението да не бъде разкрито и извършителите - заловени. Въз основа на възприетата фактическа обстановка, Апелативният съд е извел незаконосъобразни правни изводи, само по отношение на квалифициращото обстоятелство "особено голямо количество". Вън от всякакво съмнение, Г. е държал без съответното разрешение инкриминираното наркотично вещество, а Г. - придобила от него същото, без съмнение "с цел разпространение", защото с оглед количеството е насочено към ангажиране на повече адресати. Настоящият съдебен състав изцяло възприема доводите на предходната инстанция, за това, че деянието не е извършено на "публично място", предвид начина и времето, в което е предадено наркотичното вещество и че подсъдимият Г. не следва да носи отговорност и за формата на изпълнително деяние "придобил", поради невъзможността по категоричен и несъмнен начин да се установи времето, мястото, начина и от кого е придобит предмета на престъпното посегателство. Подсъдимата Г. законосъобразно е призната за невинна и оправдана за формата на изпълнително деяние "държане", поради невъзможност да установи фактическа власт върху инкриминираното наркотично вещество. Липсата на категорични и несъмнени доказателства за участие на тримата подсъдими в организирана престъпна група, води до извода, че и в тази част атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а протестът на САП - неоснователен. Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите, изтъкнати в протеста на САП, единствено по отношение на квалифициращия признак "особено голямо количество". Въпросът с понятието е разработен нееднократно в задължителната практика на ВС и ВКС в ПП № 3/70 г., решение № 6/1973 г. на ОСНК и ТР № 1/1998 г. на ОСНК. Като изцяло са игнорирани тези указания за количествените и оценъчни критерии, е прието неправилно, че липсва посоченият квалифициращ белег, защото не е необходимо, поради малкия му обем, транспортно средство за превозване на инкриминираното вещество, т. е. не се касае до "особено голямо количество". Тези съображения не могат да бъдат споделени. С оглед вида и специфичните му особености, наркотичното вещество е оформено в таблетен вид и макар да е измерено в килограми, се състои от стотици хиляди таблетки, всяка от които представлява отделна доза. Тази особеност на предмета на престъплението, сочеща на придобиване и държане на огромен брой забранено от закона вещество, е подценена от Инстанциите по същество, които в разрез със закона са приели, че става дума за "голямо количество", вместо за "особено голямо количество". Като допълнителен аргумент, че количеството е особено голямо, може да посочи и паричната равностойност на наркотичното вещество, аргумент, който не е определящ, но има своето правно значение, в контекста на останалите. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че въззивният съдебен акт подлежи на отмяна, а делото- на връщане на Софийски апелативен съд за ново разглеждане, на стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото, е необходимо да се приложи правилно материалния закон. При вярната по-тежко наказуема правна квалификация, Апелативният съд следва изложи подробни съображения, с какъв вид наказание, размер и начин на изтърпяване, могат да бъдат постигнати целите му по чл. 36 НК, по отношение на двамата подсъдими, с оглед завишената степен на обществена опасност на деянието, на извършителите и оценката на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, разгледани в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.