Решение № 7059 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15269/2012 г.

Решение № 7059 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15269/2012 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ненчо Христов Драгиев, чрез процесуалния представител адв. Ивайло Стойков, срещу решение № 2373 от 31.10.2012 г., постановено по адм. дело № 2182/2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 261100823 от 03.05.2011 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - Хасково, в частта, потвърдена с решение № 659 от 18.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Пловдив, сега с променено наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесния ревизионен акт, в частта, потвърдена с решение № 659 от 18.07.2011 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния административния съд е бил процесния ревизионен акт, в частта, в която е определен допълнително данък по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм.) за 2005 г. в размер на 2 370,30 лв. и прилежащи лихви в размер на 1 494,21 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е приел, че нито в рамките на ревизионното производство, нито по време на съдебното производство са ангажирани категорични доказателства относно наличието на сумата в размер на 18 600 лв. при Ненчо Драгиев към 01.01.2005 г., като предоставена в заем от юридическото лице "Нипинвест" ООД на 28.12.2004 г. Първоинстанционният административен съд не е кредитирал заключението в изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), тъй като се основавала на доказателства без достоверна дата и са изразени съмнения, че представената по делото оборотна ведомост, приложена към жалбата, е изготвена за нуждите на съдебното производство, от което е извел извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, по отношение на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., ведно с прилежащите лихви. Решението е неправилно. Същото е необосновано, постановено при липса на анализ на доказателствата в тяхната съвкупност и адекватни на тях правни изводи. Съдът правилно е формулирал основният спор между страните, касаещ реалното постъпване на сумата от процесния заем в патримониума на Ненчо Драгиев. Установяването на този факт е от съществена важност за определяне на началното салдо на ревизираното лице за 2005 г., а оттам и за правилното определяне на данъчните му задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От тълкуването на тази разпоредба следва, че по своето естество договорът за заем е реален и желаните от страните правни последици настъпват към момента на предаване на парите или заместимите вещи. Предвид този характер на договора, касаторът е представил доказателства, целящи да установят дали заемодателят е притежавал паричната сума, която е предоставена според договора за заем и било ли е извършено такова предаване, а именно: договор за паричен заем, оборотна ведомост за 2004 г., хронологична ведомост за месец декември 2004 г., разходен касов ордер от 28.12.2004 г., приходен касов ордер от 26.12.2006 г., хронологична ведомост за 2006 г. и оборотна ведомост за 2006 г. Относно тях, от страна на процесуалния представител на ответника е било направено възражение за недостоверност на датата по смисъла на чл. 181 от ГПК. Тъй като това са частни документи, те следва да бъдат разглеждани като се даде всякаква възможност за доказване на изразеното в тях и следва да се анализират всички доказателства в тяхната съвкупност. По делото е прието заключение на вещото лице Валентина Шиева по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), в която е направен краен извод за осчетоводено изплащане на паричен заем на Ненчо Драгиев. Настоящият съдебен състав счита, че ССЕ е с непълна и ограничена задача, отговорите на която са недостатъчни за правилното решаване на спора. По изложените съображения касационната инстанция намира, че делото е останало неизяснено. Това налага отмяна на обжалваното решение на основание чл. 222, ал. 2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане следва да се извърши подробна преценка на събраните доказателства и събиране на нови такива. За изясняване на спора е необходимо да се назначи изготвянето на нова съдебно-счетоводна експертиза, с която да се изследва движението на парични средства по сметка 501 "Каса" на "Нипинвест" ООД за периода 2004-2006 г., както и да се извърши проверка за съставен отчет за паричните потоци към отчетите за приходите и разходите за същия период. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение