Решение № 6977 от 12.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Кирилов от гр. Варна, чрез пълномощника адв. А. Амдонов, срещу Решение 1464 от 12.11.2021 г., постановено по адм. дело 1337/2021 г. по описа на Административен съд Варна с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Варна не изразява становище. Процесуалния представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която първоинстанционният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е образувано по искова молба, с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ Г. Кирилов е предявил иск срещу Областна дирекция (ОД) на МВР Варна за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 2 500 лв., настъпили вследствие отменена, като незаконосъобразна, Заповед за задържане на лице 433зз-833/16.12.2020 г., издадена от служител при Първо РУ на ОД на МВР - Варна. С обжалваното съдебно решение решаващият съд е отхвърлил изцяло така предявената иск, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат се е позовал на установената по делото фактическа обстановка, анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства, които е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Посочил е, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, наличието на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на приложимата материалноправна норма чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За безспорно е приел наличието само на първата от тях, а именно отменен по съответния ред, като незаконосъобразен, административен акт. Не са доказани обаче твърдените в исковата молба вреди да са настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения акт, издаден от длъжностно лице на ответника. Приел е, че свидетелските показания не коренспондират както с твърдените неимуществени вреди, така и с представените по делото доказателства от ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. По същество в касационната жалба се навеждат възражения, които първостепенния съд е обсъдил подробно в мотивите си. Съдът е установил вярно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят (арг. от нормата на чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК). Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искови претенции. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и от представените от него доказателства не може да бъде направен категоричен и безпротиворечив извод, че описаните в исковата молба здравословни проблеми - тревожно разстройство и повишено кръвно налягане са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменената, като незаконосъобразната заповед за задържане. Причинната връзка е зависимост, при която актът, действието или бездействието на административния орган е предпоставка за настъпването на вредата и тя е следствие на негов конкретен акт, действие или бездействие, отменени, като незаконосъобразни. Отменените акт, действие или бездействие са условията, които предизвикват настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. Те са условието, без което вредата не би настъпила. Но освен това е нужно вредата да следва обективно, необходимо и закономерно да произтича от отменените акт, действие или бездействие, както и да не бъде негово случайно следствие, т.е. за да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане. Адекватността е налице, когато актът, действието/бездействието по своята природа са годни да доведат до настъпилия отрицателен резултат. При изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно вследствие именно на конкретен акт, действие или бездействие. Ако между дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не е установена. (в този смисъл вж. Решение 8204/25.06.2020 г., АД 8712/2019 г. на ВАС). В конкретния случай от предоставените по делото доказателства не е установена пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения, като незаконосъобразен акт на длъжностно лице при ответника и измененията в здравословното състояние на ищеца. При липсата на елемент от сложния фактически състав на приложимата правна норма, обуславяща реализирането на безвиновната отговорност на държавата, претенцията е неоснователна и правилно е била отхвърлена. Съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор разноски на касатора не се следват. Претенцията на адв. Андонов за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е неоснователна и не следва да бъде уважена, въпреки че по делото е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно и адвокатът е извършил добросъвестно поетия ангажимент. Това е така, тъй като, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, на която се основава отправеното до съда искане в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая насрещната страна не следва да заплати разноски по делото, съобразно изхода от правния спор, поради което и искането на адв. Андонов се явява неоснователно. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение