Решение № 10279 от 15.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на АЛАДИН ФУУДС ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин, бул. "Европа" 119, подадена чрез процесуалния му представители адв. Борисова, против Решение 1351 от 26.02.2020 г. на Административен съд София - град /АССГ/, постановено по адм. д. 12348/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ Р-22221916005901-091-001/07.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1627/17.10.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП. Касаторът твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят направените от дружеството разноски за двете съдебни инстанции съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 756 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. АССГ е сезиран с жалба от АЛАДИН ФУУДС ООД против РА Р-22221916005901-091-001/07.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1627/17.10.2017 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана солидарната отговорност на дружеството на основание чл. 177, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 2, предложения първо и второ от ЗДДС в размер на ползваното от него право на данъчен кредит, но до размера на невнесения от доставчика ДДС, по 3 фактури, издадени от КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД, в данъчните периоди м.юни и м. юли 2014 г., а именно 31 291,69 лв. и лихва 9 571,00 лв. Решението на АССГ е валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Законосъобразен е изводът на АССГ, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, посочени в чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата му редакция от възложилия ревизията и от ръководителя на ревизията след надлежно образувано ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата против РА, АССГ е обосновал извод, че са налице предпоставките по чл. 177 ЗДДС за ангажиране солидарната отговорност на ревизираното дружество. Няма спор между страните по делото, че АЛАДИН ФУУДС ООД е получател по доставки от КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД на пилешко месо и е ползвало право на данъчен кредит по издадените му от този доставчик 3 броя фактури в данъчните периоди м. юни и м. юли 2014 г., както и че КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД не е внесло дължимия във връзка с доставките ДДС. Не е спорно също така, че пилешкото месо е придобито от КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД чрез ВОП от полски дружества, като основни доставчици са ZAKLADY DROBIARSKIE KOZIEGLOWY SPOLKA Z ORGANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA, PL 7770016609 и WIPASZ SPOLKA AKCYJNA, PL 7393115688, които са и единствените за м.юли 2014 г. Съдът е приел, че от страна на приходната администрация е доказана и спорната предпоставка по чл. 177 ЗДДС, а именно, че дружеството е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика му, тъй като сделките заобикалят закона. За да достигне до този извод, съдът е съобразил, че КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД е регистрирано с капитал 2 лв., като според публикуваните данни в регистъра към Агенцията по вписванията за финансовите 2014 г., 2015 г. и 2016 г. не са публикувани годишни финансови отчети и няма данни за притежавани материални активи. За периодите, през които е ползвал фактури от изброените в РА 19 дружества, вкл. КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД, АЛАДИН ФУУДС ООД е декларирало данък за внасяне по подадените справки декларации в размер между 30 000 лв. и 100 000 лв., а от м. февруари 2015 г., т.е. след приключването на ревизионните производства, когато започва да осъществява директни доставки от полските дружества, декларира ДДС за внасяне в размери между 150 000 лв. и 300 000 лв. От името на КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД заявките до полските доставчици са правени от лице, което работи по трудово правоотношение в друго дружество. Управителят на КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД е упълномощил друго лице да тегли и внася суми по банковите му сметки. Доставчикът няма офис или други търговски обекти, а на декларирания адрес за кореспонденция и управление няма лице, представляващо или упълномощено да представлява дружеството. Изведен е извод, че КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД не е извършвало реално стопанска дейност, а е използвано за фактуриране на доставки с цел отклонение от данъчно облагане. Ползвайки право на данъчен кредит по доставките от КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД и останалите изброени доставчици, вместо да начисли ДДС и да приспадне в същия размер при директен ВОП, жалбоподателят няма как да не е знаел, че данъкът няма да бъде внесен от доставчиците и конкретно от КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД. Така постановеното решение е законосъобразно, обосновано и правилно. Спорната предпоставка за реализиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 177, ал. 1 ЗДДС е тази по ал. 2, а именно наличието на знание, че данъкът няма да бъде внесен или че ревизираното дружество е било длъжно да знае, че той няма да бъде внесен. Ал. 3 на чл. 177 ЗДДС установява презумпция за това, че лицето е било длъжно да знае, че доставчикът му няма да внесе начисления данък по доставките, по които то е ползвало данъчен кредит, при кумулативното осъществяване на две условия, регламентирани в т. 1 и т. 2, а именно: дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от доставчика по облагаемата доставка с предмет същата стока, което условие в случая е изпълнено и не е спорно, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Органите по приходите са се позовали на хипотезата на знание и на хипотезата на задължение за знание, втората, поради това, че доставките са привидни /относително симулативни/ и заобикалят закона. Решаващият орган е възприел за правилна тезата за това, че ревизираното дружество е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, тъй като сделките заобикалят закона. В подкрепа на този свой извод той се позовава и на констатациите в ревизионното производство въз основа на данните от информационната система на НАП, че за периодите, през които е ползвал фактури от изброените 19 дружества, вкл. КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД, АЛАДИН ФУУДС ООД е декларирало данък за внасяне по подадените справки декларации в размер между 30 000 лв. и 100 000 лв., а от м. февруари 2015 г., т.е. след приключването на ревизионните производства, когато започва да осъществява директни доставки от полските дружества, декларира ДДС за внасяне в размери между 150 000 лв. и 300 000 лв. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че установените от приходната администрация данни обосновават извод за това, че облагаемите доставки между АЛАДИН ФУУДС ООД и КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД заобикалят закона. Сделката е сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена, но е недопустима нейната по-далечна цел. В случая данните за доставчика КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД относно дата на регистрация, капитал и предмет на дейност, са общодостъпни и налични в търговския регистър, което опровергава дадените от ревизираното лице в ревизионното производство писмени обяснения, че той е избран от него въз основа именно на тези данни. Данните относно останалите 18 доставчици, с които жалбоподателят осъществява сделки само през 2014 г., също са установени въз основа на вписванията в търговския регистър и това е посочено в РД. От името на КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД заявките до полските доставчици се правят от лице, което работи по трудово правоотношение в друго дружество. Управителят на КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД е упълномощил друго лице да тегли и да внася суми по банковите му сметки. КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД няма офис или други търговски обекти, а на декларирания адрес за кореспонденция и управление няма лице, представляващо или упълномощено да представлява дружеството. Обоснован е изводът, направен от ревизиращия екип, че КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД не е извършвало реално стопанска дейност, а е използвано за фактуриране на доставки с цел отклонение от данъчно облагане. В резултат на осъществените по процесните фактури облагаеми доставки, които са позволени от закона - ЗДДС, осъществени са, т.е. стоката е предадена и приета, и това е доказано чрез представените документи /приемо-предавателни протоколи, складови разписки и търговски документи/, използвана е във връзка с осъществяваната от получателя независима икономическа дейност и за осъществените от него облагаеми доставки на негови клиенти в търговските му обекти. Поради това и с РА е признато правото на данъчен кредит на АЛАДИН ФУУДС ООД. Обоснован е обаче изводът на органите по приходите, че преследваната с тези доставки цел е да се ползва данъчен кредит и при начисляването на ДДС от АЛАДИН ФУУДС ООД във връзка с неговите облагаеми доставки да е налице по-малък резултат ДДС за внасяне, което няма как да бъде постигнато, ако АЛАДИН ФУУДС ООД придобие стоките от ВОП и начисли и приспадне ДДС в един и същ размер при условията на самоначисляване. Тогава ще следва да начисли ДДС във връзка с облагаемите доставки на същата стока към неговите клиенти, без да може да декларира данъчен кредит, т.е. без да може да намали начисления ДДС като резултат за периода. В подкрепа на този извод са данните от информационната система на НАП, според които за периодите, през които е ползвало фактури от изброените 19 дружества, вкл. КИВАА-ИНВЕСТ ЕООД, АЛАДИН ФУУДС ООД е декларирало данък за внасяне по подадените справки декларации в размер между 30 000 лв. и 100 000 лв., а от м. февруари 2015 г., когато започва да осъществява директни доставки от полските дружества, жалбоподателят декларира ДДС за внасяне в размери между 150 000 лв. и 300 000 лв. РА е законосъобразен и в частта му на установеното задължение за лихви в размер на 9 571,00 лв. С решението си от 20.05.2021 г. по дело С-4/20, АЛТИ, СЕС постановява, че чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с принципа на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която солидарно отговорното лице по смисъла на този член трябва да плати не само размера на ДДС, който не е внесен от платеца на този данък, но и лихвите за забава, дължими от този платец върху посочения размер, когато е доказано, че това лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, като е знаело или е било длъжно да знае, че посоченият платец няма плати този данък. Според Тълкувателно решение 4 от 10.05.2022 г. на ОСС на Върховния административен съд по т. д. 2/2020 г. на основание чл. 16, ал. 3 ДОПК обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице. По изложените съображения решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК се присъжда юрисконсултско възнаграждение, определено по размер, съгласно чл. 8 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение