Решение № 527 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1972/2009 г.

Решение № 527 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1972/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК. Образувано е по молбата на А. П. Р. от гр. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 13 от 6.02.2009 г. по гр. д. № 492/2008 г. на Районен съд, гр. Н. Твърдението на молителителя е, че решението е постановено в нарушение на правилата за призоваване, с което е нарушено правото му на участие в първоинстанционното производство и възможността да организира защитата си по делото. Искането е за отмяна на атакуваното решение и връщане делото на Районен съд, гр. Н. за ново разглеждане. Ответницата по молбата Е. Е. Ж. не е изразила становище. Като взе предвид доводите по молбата, извърши проверка относно основателността на твърденията по нея, Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира за установено следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството по гр. д. № 492/2008 г. по описа на Районен съд, гр. Н. е образувано по предявеният от Е. Е. Ж. срещу А. П. Р. иск за изплащане на издръжка на детето на страните П от страна на ответника. На посочения в исковата молба адрес на молителя е връчено съобщение, с препис от исковата молба и указанията на съда за становище и писмен отговор по исковата молба. Съобщението е връчено на съпругата му М. И. Р. на 11.12.2008 г. Молителят е подал писмен отговор, в който заявява, че е получил препис от исковата молба и приложенията, взел е становище по нея и е представил доказателства в подкрепа на същото. За съдебното заседание насрочено за 29.01.2009 г. призовката е върната в цялост с отбелязване, че лицето не живее на посочения адрес. Съдът е приел, че молителя е редовно призован на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Настоящата съдебна инстанция счита, че молбата за отмяна е неоснователна поради следното: На посочения в исковата молба адрес за връчване по см. на чл. 38 ГПК на молителя е било изпратено съобщение за подадената искова молба, с препис от същата и приложенията към нея, получено от съпругата му. Същата не е възразила, че това не е адреса на ответника по исковата молба. В подадения писмен отговор молителят е имал възможност да посочи точният си адрес, което не е сторил. На адреса, на който е връчено съобщението е изпратена и призовката за съдебното заседание, като видно от забележката, отразена върху нея, по сведения на С. С. лицето не живее посочения адрес. За съда посоченият в исковата молба адрес е действителният по см. на чл. 38 ГПК и след като веднъж на страната е връчено съобщение на този адрес, то при промяна на същия, тя е длъжна да уведоми съда за това съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК, за което данни по делото отсъстват. При неизпълнение на това задължение съобщенията се прилагат към делото и се смятат за връчени - чл. 41, ал. 2 ГПК. Обстоятелството, че посочения в исковата молба адрес не е точен, тъй като погрешно е отразен входа и номера на жилището не обосновава правен извод, за нередовно връчване на съобщението по см. на чл. 38 ГПК, тъй като на този адрес същото е получено от съпругата на молителя, без забележки, че това не е адреса, поради което извършеното призоваване по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК не е в нарушение на процесуалния закон. Поради изложеното, твърдението в молбата за отмяна за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при призоваването на молителя довело до лишаване от правото на участие в производството и от възможността за организира защитата си е неоснователно. Не е осъществен фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, III го.