Решение № 10952 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11471/2015 г.

Решение № 10952 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11471/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на И. И. И. срещу заповед рег. № 8121К-2457/17.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразно издадена. Ответникът счита жалбата за неоснователна по съображения, подробно изложени в писмени бележки. Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното: Жалбоподателят е заемал длъжността разследващ полицай, с местоизпълнение на задълженията си в РУ - Д. Д. към отдел "Разследване" при ОДМВР - П. Уволнен е за това, че отразеното от него в протокол за разпит на свидетел от 25.08.2014 г. на Д. П. Б. и в протокол за разпит на свидетел от 28.08.2014 г. на Р. Х. П. по досъдебно производство № 988/2014 г. по описа на РП - гр. П. (ЗМ № 125/2014 г. по описа на РУП - Д. Д.), не съответства на действителното фактическо положение по разследването. Установено е, че Борисова не е дала, а потърпевшият Х. не е получил от нея сумата 100 лева, представляваща възстановяване на причинените щети от кражбата, въз основа на което обстоятелство инспектор Иванов е изготвил заключително мнение за прекратяване на досъдебното производство. Разпит на св. Христов на тази дата не е бил проведен, тъй като подписите върху протокола за разпит не се положени от него (установено чрез експертна справка на БНТЛ), поради което записаното в него изявление на този свидетел, че е получил лично сумата 100 лева от Д. Б., не отговаря на истината. Прието е от дисциплинарно наказващия орган, че с деянието си Иванов е нарушил т. 19, 20, 25 и 53 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, случаят е станал достояние на органи на съдебната власт, граждани и длъжностни лица извън състава на МВР, както и на други полицейски служители, като по този начин е уронен престижа на службата. С оглед на това допуснатото от служителя нарушение е квалифицирано от министъра на вътрешните работи като деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, за което тежко нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта е издадена от компетентен орган и в изискуемата се от закона писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Посочени са нарушителят, времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание за налагане на наказанието и неговия вид. В съдържанието на заповедта изрично е цитирана обобщена справка рег. № 316р-4622/12.02.2015 г. и становище рег. № 316р-4863/16.02.2015 г. по описа на ОДМВР - П., които съдържат резултатите от проведеното срещу служителя дисциплинарно производство и изводите на дисциплинарно разследващия орган при обсъждането на доказателствата. При издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на предложение рег. № 316р-5629/29.12.2014 г. и на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР със заповед № рег. № 8121К-41/14.01.2015 г. министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство срещу Иванов и е определил дисциплинарно разследващ орган. С тази заповед жалбоподателят се е запознал лично срещу подпис на 26.01.2015 г., възползвал се е от правото да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител от МВР, дал е писмени обяснения на 28.01.2015 г. и на 6.02.2015 г., направил е искания за събиране на допълнителни доказателства, удовлетворени от ДРО. Междувременно е отправил искане до министъра за отстраняване на ДРО, което е прието за неоснователно с решение от 13.02.2015 г. Резултатите от разследването са обективирани в обобщена справка рег. № 316р-4622/12.02.2015 г., с която И. и подпомагащият го служител са се запознали, като в допълнителните си обяснения от 16.02.2015 г. жалбоподателят е изложил възраженията си срещу изводите на ДРО. Дисциплинарното производство е приключило със становище по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР на Иванов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР служебното му правоотношение да бъде прекратено. Материалите са изпратени в дирекция "Човешки ресурси" на МВР, чийто директор е дал становище до министъра на вътрешните работи рег. № 8121р-16754/2.04.2015 г., в което е споделил изводите на ДРО. Тъй като обясненията на служителя, дадени по време на разследването са адресирани до ДРО, с покана рег. № 8121р-16753/02.04.2015 г. по описа на МВР, министърът на вътрешните работи е поканил жалбоподателя да даде писмени обяснения пред него в качеството му на дисциплинарно наказващ орган. Тази покана е връчена на И. срещу подпис на 15.04.2015 г., като на следващия ден - 16.04.2015 г. той е представил обяснения, с които е потвърдил тези, дадени пред ДРО. Предвид изложеното неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че той не е упражнил надлежно правото си на защита по време на дисциплинарното производство. Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, според която разпоредба за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Нарушението в случая е извършено на 28.08.2014 г. (с изготвянето на протокола за разпит на св. П., без същият да е присъствал), а заповедта е издадена на 17.07.2015 г. Установява се, че всички материали от дисциплинарното производство са постъпили при министъра най-рано на 2.04.2015 г. и като се отчете обстоятелството, че от тази дата до издаването на заповедта на 17.07.2015 г. жалбоподателят е ползвал 62 дни отпуск (56 дни за временна нетрудоспособност и 6 дни платен), спазен е и двумесечният срок от откриване на нарушението в хипотезата на чл. 195, ал. 3 от ЗМВР. Правилно дисциплинарно наказващият орган е счел, че жалбоподателят не се ползва от защитата по чл. 247, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба служебните правоотношения на държавни служители, които заемат ръководни изборни длъжности в синдикалните организации на служители от ЗМВР, могат да бъдат прекратени на основание чл. 225, ал. 1, т. 5 и 8 от ЗМВР (при съкращаване на длъжността и при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение") само с предварителното съгласие на ръководния орган на съответната синдикална организация. С. Т. решение № 9 от 12.12.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 9/2013 г., ОСГК, с предварителна закрила при уволнение се ползва служител, който е чл. на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация. При положение, че Иванов е председател на синдикално дружество № 046 при СФСМВР в РУ - Д. Д., а не председател на синдикалната организация към ОДМВР - П., нормата на чл. 247, ал. 2 от ЗМВР не намира приложение. Обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон и целта му. Конкретното деяние, извършено от Иванов и квалифицирано от министъра на вътрешните работи като тежко нарушение на служебната дисциплина, е описано подробно в заповедта. На 24.04.2014 г. в РП - П. срещу неизвестен извършител е образувано досъдебно производство № 988/2014 г. (ЗМ № 125/2014 г. по описа на РУП - Д. Д.) за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК за това, че на 4.03.2014 г. в с. Б., област П., същият е отнел чужди движими вещи - дърва за огрев от собственика Р. П., без негово съгласие, с намерение да ги присвои. Разследването е провеждано от жалбоподателя, който на 16.06.2014 г. е разпитал Пешев като свидетел, на 14.02.2014 г. е назначил съдебно-оценителна експертиза, дала заключение, че стойността на 0.5 куб. м. дърва възлиза на 32,50 лева и на 30.06.2014 г. е провел разпит със свидетелката Д. Б., която признала за извършеното от нея престъпление и заявила, че ще възстанови щетите. На същата дата Иванов е изготвил заключително мнение за прекратяване на досъдебното производство. С прокурорско постановление от 12.08.2014 г. то му е било върнато за допълнително разследване, като в периода от 11.08.2014 г. до 22.08.2014 г. жалбоподателят е бил в отпуск. В досъдебното производство се съдържа протокол за разпит на св. Д. Б. от 25.08.2014 г., в който е отразено, че тя е заявила следното: "Бях в затруднение, тъй като не съм на работа, но парите ги събрах и ги дадох, за да възстановя дървата на Радослав". В материалите се съдържа и протокол за разпит на св. Р. П., проведен на 28.08.2014 г., в който той е заявил, че е получил от Д. Б. сумата от 100 лева. На 29.09.2014 г. Иванов отново изготвил заключително мнение за прекратяване на производството, което изпратил на прокурора на 13.11.2014 г. След като досъдебното производство било прекратено от прокурора на 24.11.2014 г. при наличие на предпоставките на чл. 218б, ал. 1 от НК спрямо Борисова и потърпевшият Пешев разбрал за това, на 4.12.2014 г. депозирал жалба до РП - П., в която изложил твърдения, че не отговаря на истината да е разпитван на 28.08.2014 г. от полицай Иванов и да е получил от Борисова сумата 100 лева за възстановяване на причинените му щети от кражбата. Изготвената на 22.12.2014 г. експертна справка на БНТЛ установила, че подписите в протокола за разпит на свидетел от 28.08.2014 г. не са положени от П. При запознаването си със същата тази справка в хода на вече образуваното дисциплинарно производство И. заявил, че е допуснал грешка, като не е проверил самоличността на разпитваното от него лице, представило се за пострадалия, което лице било в нетрезво състояние. Този негов довод правилно не е възприет от ДРО като оневиняващо служителя обстоятелство, още повече, че св. Пешев вече е бил разпитван от Иванов през м. юни. При събраните доказателства съдът възприема за безспорно установено в дисциплинарното производство, че разследващ полицай И. в кръга на службата си е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че е провел разпит на 28.08.2014 г. със св. Р. П., на който последният бил заявил, че е получил от Д. Б. сумата 100 лева, представляваща възстановяване на причинените вреди от кражбата. С това свое деяние жалбоподателят е нарушил посочените в заповедта правила от Етичния кодекс на служителите в МВР: т. 19 (държавният служител пари доброто име на институцията, която представлява), т. 20 (държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си), т. 25 (държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта) и т. 53 (държавният служител изпълнява процедурите, предвидени в закона и допринася за събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъпления и други правонарушения). По своя характер това поведение правилно е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение, тъй като води до намаляване или загуба на общественото доверие към полицейските служители. Случаят е станал обществено достояние на органите на съдебната власт, граждани и длъжностни лица извън състава на МВР, както и на други полицейски служители, като по този начин е уронен престижът на службата. Поради това и след извършената преценка от дисциплинарно наказващия орган съобразно изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР на жалбоподателя правилно е наложено дисциплинарното наказание "уволнение". Предвид изложеното не са налице пороците по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК, водещи до отмяна на издадената министерска заповед и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и жалбоподателят Иванов следва да се осъди да заплати на МВР сумата 400 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,