Решение № 13936 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7986/2011 г.

Решение № 13936 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7986/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община - Никопол, чрез пълномощника му - адв. Иванов, против Решение № 259/12.05.2011 г. по адм. дело № 29/2011 г. на Административен съд - Плевен, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът- Ицо Минков Иванов не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отменил Акт за установяване на задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци № 302/22.12.2010 г. на кмета на община - Никопол, в частта му, с която са установени задължения за ТБО за 2005 г., за 2006 г, за 2007 г., за 2008 г., за 2009 г. и за 2010 г., в размер общо на 85.92 лв. и лихви за ТБО в размер на 49.73 лв., като незаконосъобразен. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорения акт няма мотиви - фактически основания за издаването му, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК. В акта липсва описание на недвижимия имот, за който се дължат начислените ТБО, липсват мотиви как е изчислен размерът на ТБО за всяка услуга поотделно, а именно такса за сметосъбиране и сметоизвозване, такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и такса за поддържане на чистотата в територии за обществено ползване, по реда на чл. 66 от ЗМДТ, за всяка отделна година, което пък пречи да бъде извършена и проверка за правилното приложение на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Законосъобразно съдът е приел, че в оспорения акт липсват мотиви. Мотивите са онази съществена част от всеки административен акт, които обосновават наличието на факти от обективната действителност, включени в хипотезиса на съответната материално-правна норма въз основа на която се издава акта. Непосочването на мотиви - фактически основания за издаване на акта, възпрепятства проверката за материална законосъобразност на акта, поради това, че не е ясно въз основа на какви факти и обстоятелства органът го е издал. Изискването за посочване на фактическите основания за издаване на акта е залегнало императивно и в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което неспазването й представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на акта, като незаконосъобразен. Съобразно изложеното първоинстанционният съд правилно е счел, че процесния акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци е незаконосъобразен, поради неспазване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С оглед характера на акта и визираните с него задължения за такса битови отпадъци, същият следва да съдържа данни за вида и местонахождението на недвижимите имоти, за размера на таксата по години, съобразно реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно-сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване, позоваване на други актове на кмета или на Общинския съвет, послужили за издаването му, касаещи районирането и вида на предоставяните услуги по райони, размерите на таксите по години, базата за изчисляването им и пр. Видно от съдържането на оспорения пред първата инстанция акт, същият не съдържа такива фактически основания. При това положение съдът правилно е постановил отмяната му, като незаконосъобразен, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. В касационната жалба неоснователно се поддържа, че размера на начислените местни такси за ТБО е следвало да бъдат установени от оспорващия, а не от издателя на акта. При оспорване размера на начислените ТБО, доказателствената тежест за установяването им е върху издателя на акта по аргумент от чл. 170, ал. 1 от АПК, което доказване в случая не е направено. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Съобразно този резултат, искането за разноски на касатора се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,