Решение № 6605 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10940/2018 г.

Решение № 6605 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10940/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Търговище (ТП на НОИ - Търговище), която е подадена против Решение № 66 от 29.06.2018 г., постановено по адм. дело № 54/2018 г. по описа на Административен съд Търговище. С него е отменено по жалба Д. Камбуров Решение № 2153-25-6/12.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище и Разпореждане № 2140-25-59/13.02.2018 г., издадено от ръководител "ПО" в ТП на НОИ -Търговище, с което на основание чл. 62, ал. 10 от КСО, във връзка с чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 КСО и § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО, на лицето е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне и е осъдена ответната страна да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 300 лева. По подробно формирани мотиви в тази насока и при релевирани твърдения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, жалбоподателят моли съдът да отмени първоинстанционното решение и оспорването срещу административния акт. Ответникът – Д. Камбуров в писмено становище по делото оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Търговище е Решение № 2153-25-6/12.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е отхвърлена жалбата на Д. Камбуров срещу Разпореждане № 2140-25-59/13.02.2018 г., издадено от ръководител "ПО" в ТП на НОИ -Търговище, с което на лицето и на основание § 50 от ПЗР на ЗИД на Кодекса за социалното осигуряване (КСО) е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От приетите за относими фактически обстоятелства административният съд намира, че компетентните длъжностни лица са били сезирани със заявление № 2113-25-1295/21.12.2017 г., с което Д. Камбуров е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ПОСВ) в съответствие с § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО. Касационният жалбоподател не е оспорил обстоятелството, а това е прието и от представените в първата инстанция писмени доказателства, че Камбуров има 27 г. общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Административният съд е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, като е указал на страните доказателствената тежест, която носят в съдебния административен процес, както и фактите, които подлежат на пълно и главно доказване, с оглед твърденията им хода на делото. В този смисъл правилно спорният въпрос е сведен до доказване на основанието по § 50 ПЗР на ЗИД на КСО и съответно правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Решението на административния съд е правилно и обосновано. Правните доводи на съда за незаконосъобразност на административния акт поради противоречие с материалния закон, се основават на логическите съждения, при вярна преценка на събраните по делото доказателства. Същите сочат за наличие на елементите от фактическия състав, при който за страната възниква претендираното субективно материално право по чл. 69, ал. 10 КСО. Според относимата разпоредба на чл. 69, ал. 2 (доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. ДВ, бр. 62 от 2016 г.) КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Съгласно § 50 (в сила от 15.08.2015 г.) от ПЗР на ЗИДКСО, лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 година. Съобразно така цитираните текстове от КСО Камбуров има право да придобие пенсия за осигурителен стаж и възраст независимо от възрастта му, ако до 31.12.2018 г. има необходимия осигурителен стаж от 27 години, от който две трети действително изслужени като държавен служител по Закона за Министерството на вътрешните работи. Касационният жалбоподател за да обоснове своите доводи за наличие на основанието по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, изтъква, че правото на пенсия на лицето следва да бъде преценено на осн. чл. 69, ал. 10 КСО, във вр. с ал. 1 – ал. 2 ( в сила от 1.01.2016 г.) и във вр. с чл. 94, ал. 1 КСО. От приложението на така цитираните материалноправни норми касационният жалбоподател заключава, че Камбуров към датата на подаване на заявлението - 21.12.2017 г. за отпускане на ПОСВ, няма навършени 53 години, поради което на това основание пенсията следва да бъде отказана. Доводите на директора на ТП на НОИ – Търговище за липса на елементите от фактическия състав, при които за страната възниква претендираното субективно материално право, са неоснователни. За правото на страната е приложима нормата на чл. 69, ал. 10 КСО и § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО. Според § 50 от ЗИД на КСО (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 година. Текстът предвижда изключение от общото правило на пенсиониране на лицата по чл. 68 и чл. 69 КСО. Правото на пенсия по § 50 от ЗИД на КСО възниква при наличието на следните елементи от фактическия състав: лицата да са измежду посочените в чл. 69 КСО, до 31.12.2015 г. да имат необходимия осигурителен стаж и съответния такъв действително изслужен като държавен служител по посочените в чл. 69 КСО закони. Липсата на който и да било от тези елементи е пречка да възникне правото на пенсия по чл. 69, ал. 10 от КСО. Правилно съдът е преценил, че след като жалбоподателят е от кръга на лицата по чл. 69 КСО (бил е военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили и държавен служител по Закона за МВР), които до 31.12.2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, по силата на § 50 от ПЗР към ЗИД на КСО, същият има право да се пенсионира без оглед на възрастта до 31.12.2018 година. Необоснован е доводът на касатора, че Д. Камбуров поради ненавършена възраст от 53 г. не попада в категорията лица по § 50 от ПЗР на ЗИДКСО. Нормата на чл. 69, ал. 10 КСО е действащо материално право и към датата на подаване на заявлението му за ПОСВ поражда правни последици за лицето. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане на ответника по делото за присъждане на разноски, на страната се дължи сумата от 300 лева. Тя представлява заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото пред касационната инстанция и съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.07.2018 година. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,