Решение № 9997 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5470/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Пловдив, подадена чрез пълномощник юриск. П. Г. Ж. е срещу решение 2345 от 12.03.2025г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело 2912 по описа за 2024 г. С него е отменена заповед 24 ОА-3355/04.12.2024 г. на кмета на Община Пловдив, с която "Алехандро 2012" ЕООД е обявен за спечелил публичен търг с тайно наддаване за срок от пет години, за отдаване под наем на част от недвижим имот публична общинска собственост, находящ се в гр.Пловдив, район Централен , [улица], а именно: помещение с площ от 108,63 кв.м., разположено в северната част на втори етаж /кота+7,85/, корпус А, в сграда с идентификатор 56784.521.1616.1 по КК и КР на гр.Пловдив, брой етажи: 5, предназначение: сграда за култура и изкуство, застроена площ от 3 415 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 56784.521.1616 по КК и КР, с площ от 6 951 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, за който ПИ е отреден УПИ II-1153, обществени дейности и озеленяване, кв. 295 по плана на ЦГЧ, представляващ Градски дом на културата Борис Христов , актуван с АПОС 1537/17.10.2013 г., за извършване на дейност многофункционална зала за култура и танцова дейност. Със същото съдебно решение и делото е изпратено на Община Пловдив за процедиране при съобразяване с мотивите на решението. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде потвърдена законосъобразността на заповед 24 ОА-3355/04.12.2024 г. на кмета на Община Пловдив. Претендират се разноски. Ответникът С. А. Ч., чрез пълномощник адвокат Е. Паликаров, с представен писмен отговор оспорва изцяло подадената касационна жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, а касационната жалба против него да бъде отхвърлена. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 144 АПК вр. чл. 80 ГПК. Заинтересованата страна "Алехандро 2012" ЕООД с представен по делото писмен отговор, счита, че не е следвало да спечели проведения търг, при условие че е налице процедурно нарушение във връзка с тръжната документация. Счита, че съдът следва да прецени дали актът е законосъобразен. Представителят на Върховна касационна прокуратура не споделя доводите на касатора, с които се претендират касационни отменителни основания на проверяваното съдебно решение. Счита, че Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство решение Административен съд Пловдив е отменил заповед 24 ОА-3355/04.12.2024 г. на кмета на Община Пловдив. С нея на основание чл. 44, ал. 2, вр. чл. 44, ал. 1, т. 1 и 7 ЗМСМА, чл. 8, ал. 4 и чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, вр. чл. 118 от НРПУРОИ "Алехандро 2012" ЕООД е обявен за спечелил публичен търг с тайно наддаване за срок от 5 /пет/ години, за отдаване под наем на част от недвижим имот публична общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, район Централен , [улица], а именно: помещение с площ от 108,63 кв.м., разположено в северната част на втори етаж /кота+7,85/, корпус А, в сграда с идентификатор 56784.521.1616.1 по КК и КР на гр. Пловдив, брой етажи: 5, предназначение: сграда за култура и изкуство, застроена площ от 3 415 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 56784.521.1616 по КК и КР, с площ от 6 951 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, за който ПИ е отреден УПИ II-1153, обществени дейности и озеленяване, кв. 295 по плана на ЦГЧ, представляващ Градски дом на културата Борис Христов , актуван с АПОС 1537/17.10.2013 г., за извършване на дейност многофункционална зала за култура и танцова дейност. За да постанови този резултат, съдът е извършил анализ на условията на търга, описани в 10.1., 10.2., 10.3., 10.5., 10.5.4. и 10.5.6. от тръжните условия, както и т.ІІ.2.1 от тръжната документация. Въз основа на това административният съд е приел, че според всички тези условия на търга не е изключено участието на физически лица. Затова съдът е приел, че комисията за провеждане на търга е процедирала в нарушение на обявените тръжни условия като не е допуснала кандидата С. А. Ч. до по-нататъшно участие в тръжната процедура с мотиви, че от участника не били изпълнени специалните изисквания на т.10.1 от тръжните условия и липсвал изискуемия документ по т.10.5.6 от същите. Първоинстанционният съд е счел, че този съществен порок е довел до незаконосъобразност и на атакуваната заповед. В допълнение административният съд се е позовал на чл.73 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/, като е приел, че ограничаването на участието на физически лица в търга не почива на никакво законово основание и пряко противоречи на чл.4 от ЗЗД, на 10.3. от самите тръжни условия и чл.19, ал.2 от Конституцията на Република България, която има пряко и непосредствено действие. Въз основа но тава съдът е счел, че това прави оспорената заповед незаконосъобразна и на това самостоятелно основание. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Обосновани и в съответствие с материалния закон са изводите на административния съд относно условията на търга. Всички те са подробно анализирани в обжалваното решение, като изведените крайни изводи се споделят изцяло от настоящия касационен съдебен състав, поради което е безпредметно тяхното приповтаряне, а на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК касационният съд препраща към тях. В допълнение следва да се изложи, че според протокол от 17.10.2024г. комисията за провеждане на търга не е допуснала С. А. Ч. до по-нататъшно участие, тъй като е счела, че за нея /за С. А. Ч./ не са изпълнени условията на т.10.1 и т.10.5.6 от тръжните условия. Тези условия не дават основание за недопускане до по-нататъшно участие на С. А. Ч., предвид следното: Според т.10.1 от тръжните условия в публичния търг могат да участват физически лица и юридически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон, правоспособни и дееспособни съгласно българското законодателство. Това условие дава право на участие в търга както на физически лица, както и на юридически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон. Такъв извод следва от граматическото тълкуване на условието, в което са посочени отделно физически лица и юридически лица, като уточнението които са търговци по смисъла на Търговския закон се отнася само за вторите. В противен случай следваше да се посочи заедно физически и юридически лица , като в този случай допълнението които са търговци по смисъла на Търговския закон бе се отнасяло и за двете категории лица. В допълнение към това е въведено изискването за дееспособни , което е относимо за физическите лица, тъй като при юридическите лица се борави с терминът провосубектност, която включва едновременно придобиваната правоспособност и дееспособност. А с т.10.5.6 от тръжните условия е въведено изискването към заявлението за участие участниците да представят За ЕТ и юридически лица посочен ЕИК или Удостоверение за регистрация по Булстат за лица, които са регистрирани по Закона за Регистър Булстат. . В посоченото условие от търга изрично е посочено, че това изискване се отнася за ЕТ и юридически лица . По аргумент от противното това условие не се отнася за физически лица, поради което и е допустимо тяхното участие в търга. С оглед на изложеното и двете условията на т.10.1 и т.10.5.6 не дават право за недопускане до участие на физически лица, поради което С. А. Ч. неправилно е отстранена от участие, както правилно е приел първоинстанционният съд с обжалваното съдебно решение. При така посоченото условията на търга са законосъобразно разписани, тъй като те включват участието на физически лица. Административният съд неправилно е приел /макар и при евентуалност/, че тези условия са в противоречие и на чл.4 от ЗЗД, на 10.3. от самите тръжни условия и чл.19, ал.2 от Конституцията на Република България. Такава незаконосъобразност може да е налице само ако условията на търга не допускат участието на физически лица. Но при установената допустимост тръжните условия не противоречат на посочените разпоредби. Изложеното има значение за указанията на административния съд как следва да процедира административният орган след връщане на преписката, за което и са направени оплаквания в касационната жалба. Ако условията на търга допускат участие на физически лица, то след връщане на преписката административният орган следва да продължи процедурата, но с допускане до участие на С. А. Ч.. А ако условията на търга не допускат участие на физически лица и те противоречат на ЗЗД и Конституцията, то тогава след връщане на преписката административният орган следва да прекрати процедурата, която ще е изначално опорочена. В този смисъл са основателни оплакванията на касационната жалба за неясни указания от административния съд. Това нарушение обаче не е съществено, тъй като касае само мотивите на обжалваното решение и не се отразява на постановения резултат. Допуснатото нарушение и е отстранимо от касационния съд. Затова с настоящото съдебно решение следва да се коригират указанията към административният орган в смисъл, че се установява нарушение само относно неправилното недопускане до участие в търга на С. А. Ч.. Затова след връщане на преписката административният орган следва да продължи процедурата, но с допускане до нейно участие. По този начин нарушението ще бъде отстранено и следва да се стигне до постановяване на законосъобразен краен акт за обявяване на спечелилия търга участник, каквато е целта на тръжната процедура. Предвид изложеното в предходния абзац е неоснователно оплакването на касатора за липса на мотиви в обжалваното решение. Такива са изложени ясно и конкретно, като неяснотата касае само указанията към административния орган след връщане на преписката. Тази неяснота обаче се отстранява с указанията, дадени в предходния абзац. По така изложените съображения решението на пловдивския административен съд е правилно като краен резултат. Затова то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид съдържанието на разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК е неоснователно искането на касатора кмета на Община Пловдив, за присъждане на направените от него разноски по делото. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно предявеното от ответника С. А. Ч. искане за присъждане на направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Искането за присъждането им е своевременно направено и е доказано с представения по делото договор за правна помощ. Затова Община Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на ответника С. А. Ч. сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,