Решение № 15859 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4750/2010 г.

Решение № 15859 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4750/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елизабет Христова Явричева - Арнаудова от гр. София против решение № 37 от 16.11.2009 г. по адм. дело № 2383 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-09-194/30.09.2008 г. на Кмета на Район "Лозенец" - Столична община. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и несъответствие с целта на закона - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Кметът на Столична община - Район "Лозенец" не е взел становище. Заинтересованата страна "Ерон" ЕООД, гр. София, е оспорила касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Елизабет Христова Явричева - Арнаудова от гр. София против заповед № РД-09-194/30.09.2008 г., издадена от Кмета на Район "Лозенец" - Столична община на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, с която е одобрено "попълване границите на поземлен имот пл. № 641, кад. лист № 475, кв. 233, м. "Лозенец" I-ва част, гр. София, по кафявите линии, букви и цифри, така, както е отразено на приложената скица към констативния акт". За да постанови решението си, Административен съд София - град обосновано е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и е материално законосъобразна. Този правилен извод се основава на обстоятелството, че западната граница на имот пл. № 641 е идентична на западната граница на имот пл. № 587 съгласно изменения план от 1997 г., което е установено от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза Изложените в касационната жалба оплаквания, релевиращи необоснованост на обжалваното съдебно решение, са неоснователни. С оспорената заповед е създаден нов поземлен имот № 641, кад. лист № 475, кв. 233, м. "Лозенец" I-ва част, гр. София, който видно от изготвената от инж. И. Велчев обяснителна записка относно проекта за изменение на кадастралния план, съответства на имот пл. № 9 от кадастрален план емисия преди 1950 г. Производството по реда на чл. 53 и чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) за попълване на кадастралната карта с нов имот е започнало по молба на управителя на "Ерон" ЕООД, гр. София, което е закупило с нотариален акт за покупко-продажба № 140/21.08.2003 г. поземлен имот с пл. № 587. Имотът е бил попълнен в плана със заповед № РД-09-346/05.07.1997 г. на кмета на район "Лозенец" - СО въз основа на влязлото в сила решение на Софийския градски съд по адм. дело № 1446 по описа за 1994 г. Това решение впоследствие е било отменено от Върховния административен съд по реда на прегледа по реда на надзора и отмяната с решение № 1339 от 26.03.1998 г. по адм. дело № 3416/1996 г. Вместо отмененото съдебно решение е било постановено друго, с което жалбата на бившите собственици против отказа на кмета на Столична голяма община да възстанови правото на собственост върху 252 кв. м в кв. 233 по плана на м. "Лозенец" е била оставена без уважение. В резултат част от обособения през 1997 г. имот с пл. № 587 е преминал в собственост на общината. С писмо № АБ-94-С-28 от 19.12.2008 г. главният архитект на Район "Лозенец" е уведомил жалбоподателката Явричева - Арнаудова във връзка с подадените от нея жалби, че предприетото изменение на кадастралната карта се извършва с цел съставяне на акт за общинска собственост по повод заповед № РД-57-212/07.08.2007 г. на Кмета на Столична община относно имот пл. № 9, кв. 233, м. "Лозенец", както и изземването му по реда на чл. 65 от Закона за общинската собственост, т. е. като общински имот, който се владее или държи без основание. Съгласно заключенията на съдебно-техническата експертиза проектният имот пл. № 641 е идентичен с част от имот пл. № 587 по действащия регулационен план на местност "Лозенец I-ва част", одобрен през 1980 г., а западните граници на двата имота са идентични. Правата на жалбоподателката Явричева - Арнаудова, която видно от нотариален акт № 25/20.04.1999 г., е собственик на магазини в сграда, построена върху общински имот, кв. 233 съгласно плана от 1980 г., не са неблагоприятно засегнати от обособяването на поземлен имот с пл. № 641. Не могат да се приемат са засегнати от изменението и правата на останалите собственици в сградата, които са носители на ограниченото вещно право на строеж върху общинска земя. Поради това неподписването от тяхна страна на акта за непълноти и грешки по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР не може да се третира като съществено административнопроцесуално нарушение, обуславящо материална незаконосъобразност на издадената заповед. Изложените в касационната жалба доводи, релевиращи незаконосъобразност на влязлата в сила заповед № РД-09-346/05.07.1997 г. на кмета на район "Лозенец" - СО, с която е одобрено попълването на граници на имот на пл. № 587, кв. 233, м. "Лозенец", са неотносими към настоящия спорен предмет. Неотносими са и мотивите към решение № 1339 от 26.03.1998 г. по адм. дело № 3416/1996 г., с което Върховният административен съд се е произнесъл по реституционно искане на основание Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността. С оспорената заповед не е извършено преотреждане на кв. 233, който съгласно плана от 1980 г. е предназначен за обществено жилищно строителство. Одобряването на единия от двата изготвени проекта за изменение на кадастралната карта е въпрос на целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на заинтересуваната страна за присъждане на направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,