Решение № 4186 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9302/2017 г.

Решение № 4186 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9302/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. С. И., гражданин на Ирак, подадена против Решение № 4664 от 12.07.2017 г., постановено по адм. д. № 6451/2017 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 11001 от 31.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и противоречие с целта на закона, като основанията за това са, че административният акт е немотивиран, а съдебното решение го приповтаря. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, не представя отговор на касационната жалба и не изразява становище по касационното оспорване. В съдебното заседание пред настоящата инстанция се представлява от юрк. Петровска, която моли за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд e установил, че с молба рег. № УП-19349/02.12.2016 г. до ДАБ Т. С. И., гражданин на Ирак, поискал предоставяне на международна закрила от Р. Б.. След проведено на 09.12.2016 г. интервю с чужденеца, с цел установяване на бежанската му история, и съобразно доказателствата, прието по производството, Председателят на ДАБ постановил Решение № 11001 от 31.05.2017 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отхвърлена молбата на Т. С. И. за предоставяне на международна закрила. За да отхвърли жалбата, съдът намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че Т. С. И. не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Отделно от това е посочено, че така предоставената от чужденеца история е много противоречива. Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Т. С. И. и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ. От доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. Посочена е и възможността чужденецът да се засели в И. К., където не се водят военни действия. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца, за която е прието, че съдържа множество противоречия, правилно отчетени от съда. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Т. С. И. не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност, не е бил задържан, срещу него и негови близки няма образувани дела, не е съден, няма контакти с армията и полицията в държавата по произход. Спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Правилно е посочено, че така изложената бежанска история е противоречива. Съгласно проведеното на 09.12.2016 г. интервю Т. С. И. е заявил, че е напуснал Ирак на 17.08.2016 г. и е кюрд, като на въпрос дали е подавал молба за закрила в друга държава, той посочил, че иска да отиде в Германия, където и иска да подаде молба, а не тук ("Не съм дошъл да подам молба за закрила, а искам да подам в Германия"). Изрично е заявил, че благодари за посрещането му тук, не желае да остане в България, но целта му е да отиде в Германия, като пребиваването му там му било мечта. Посочил е, че не желае да остане в Ирак, защото там няма подсигурено добро бъдеще за него и децата му. Следва да се посочи и че Т. С. И. е заловен на българо-сръбската граница при опит да влезе нелегално в Р. С.. В пълно противоречие с горното, в откритото съдебно заседание по процесното дело на АССГ Т. С. И. е заявил, че е напуснал родния си град на 20.06.2014 г. като отишъл в лагер за три месеца, след което влязъл на територията на Турция. Отново посочва, че целта му е Германия, но този път заявява, че е бил заловен на румънската граница. Другото разминаване в историята му е, че в съдебното заседание посочил, че е от племето зейбари и не е кюрд. Въз основа на така посоченото, напълно обосновано административният съд е отхвърлил молбата за предоставяне на бежански статут. Позовавайки се на множеството противоречия, може да се изведе обоснован извод, че историята на Т. С. И. е противоречива и недостоверна, което е сторено само с цел получаване на международна закрила. В процесния случай не се касае за чужденец, който е бил принуден да напусне родината си поради опасност за живота му, а за икономически емигрант. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като Т. С. И. не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно потвърдил оспореният акт и в тази част. Следва да се посочи, че в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в " от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, достигайки до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Към днешна дата следва да бъде отчетено и обстоятелството, че през декември 2017 г. Ирак обяви за приключила войната, която правителствените сили водеха срещу джихадистката групировка "Ислямска държава" в продължение на три години. В заключение следва да се посочи, че в представената пред касационната инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е изложено, че все по - голям брой хора се завръщат в районите си на произход, а хуманитарните партньори продължават да се застъпват за доброволен, безопасен и достоен процес на връщане, като през месец януари 2018 г. са регистрирани 3,2 милиона души завръщащи се на фона на 2,6 милиона разселени лица. Отделно от това, Световната банка и правителството на Ирак са подписали и споразумение за два проекта, възлизащи на обща стойност 510 млн. щатски долара, като целта е подобряване условията на живот и създаване на работни места в Ирак. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и казаното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви. По тези съображения и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице сочените в жалбата касационни оплаквания. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение