Решение № 2849 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2010 г.

Решение № 2849 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба, подадена от юрисконсулт Венера Влаевска, в качеството на представител на министъра на земеделието и храните и на Министерството на земеделието и храните, срещу решение № 75 от 31.03.2010 г. по преписка № 19/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр), с което по т. 1 е установено по отношение на Министерството на земеделието и храните, че Общинска служба по земеделие гр. Плевен (преди това поземлена комисия) с непроизнасянето си с изрично решение по заявление вх. № 1091/10.03.1992 г., подадено на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в частта на разликата от 24,492 дка до пълния заявен размер от 280,100 дка, е осъществила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация по признак лично положение по отношение на Маргарита Йосифова Цанева, с което е нарушила разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., по т. 2 е установила, че извършител на нарушението е административният орган Общинска служба по земеделие гр. Плевен, а засегнато от нарушението лице е Маргарита Йосифова Цанева и по т. 5 е наложена на Министерството на земеделието и храните на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. принудителна административна мярка с оглед преустановяване на установеното нарушение, като е предписано на длъжностното лице директор на Главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения" да координира работата на Общинска служба по земеделие гр. Плевен, така, че да осигури произнасянето на ОСЗ гр. Плевен с изрично решение по заявление вх. № 1091/10.03.1992 г., подадено на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в частта на разликата от 24,492 дка до пълния заявен размер от 280,100 дка. Представителят на КЗДискр счита оспореното решение за законосъобразно. Процесуалният представител на заинтересованото лице Маргарита Цонева изразява становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови решението си комисията е взела предвид следните обстоятелства: В Поземлена комисия Плевен е подадено заявление вх. № 1091/10.03.1992 г. от Николай Михов Василев, като наследник на Парашкевица Илиева Цанева, с което на основание чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ е заявил възстановяване на собствеността на наследниците на Парашкевица Илиева Цанева върху земеделски в землището на гр. Славяново, с обща площ 280,100 дка. С решение № 21-10/30.07.1993 г. по пр. № 1091/1992 г. на ПК Плевен е признала правото на възстановяване на собствеността в стари възстановими реални граници върху имоти с обща площ от 21,042 дка и право на обезщетение по чл. 10б от ЗСПЗЗ за нива с площ 3, 450 дка., като не се произнесла изрично по искането за разликата до пълния заявен размер. С решение от 25.01.1994 г. по гр. д. 4171/1993 г. на Районен съд Плевен е оставена без уважение жалбата срещу решение № 21-10/30.07.1993 г. по пр. № 1091/1992 г. на ПК Плевен, в частта, с която са признати за възстановяване земеделските земи в определените местности. В жалбата са се съдържали оплаквания за непроизнасяне по разликата до пълния заявен размер от 280, 100 дка, но в съдебното решение липсва произнасяне в тази част на жалбата. Пред съда е подадена е нова жалба от Николай Михов Василев срещу решение по протокол № 2110 от 30.07.1993 г. на ОПК Плевен по заявление вх. № 1091/92 г., с което е призната за възстановяване собствеността върху 21,042 дка, като се е твърдяло, че е отказано поради липса на доказателства признаването на 280,1 дка земеделска земя в землището на с. Славяново. С определение от 11.04.1995 г. по гр. д. № 1735/1994 г. Районен съд Плевен производството е прекратено, поради просрочие на жалбата, оставено в сила с определение от 1.04.1996 г. по адм. д. № 1157/1995 г. на Окръжен съд Плевен. По възражение вх. № 113/28.01.1998 г. на наследниците на Парашкевица Ил. Цанева, подадено на основание § 31 и § 34 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г.), с протоколно решение № 21-24/27.09.1999 г. на ПК Плевен е отказано възстановяване правото на собственост във възстановими реални граници на 280,100 дка. Посочено е в мотивите на решението на ПК, че не се приема за доказателство представената записка от 1912 г., тъй като възстановяването на имотите се осъществява по имотна ведомост към комасационен план на землището на с. Славяново от 1946 г. и че решението на ПК е обжалвано пред РС Плевен и са водени следните дела: гр. д. № 4171/93 г. на РС, гр. д. № 1735/94 г. на РС, гр. д. № 1157/95 г. на ОС Плевен, адм. д. № 6416/96 г. на ВС, адм. д. № 294/97 г. на ОС Плевен. Посоченото решение № 21-24/27.09.1999 г. на ПК Плевен по заявление вх. № 1091/10.03.1992 г. на Николай Михов Василев, на наследници на Парашкевица Илиева Цанева, е прогласено за нищожно с влязло в сила решение по гр. д. № 1215/2001 г. на РС Плевен. КЗДискр е изложила мотиви, че от представените от ОСЗ Плевен писмени доказателства препис - извлечение 2110 от 30.07.1993 г., е видно, че в решение № 1091 липсва изричен диспозитив за отказ да се признае правото на възстановяване на собствеността за останалите заявени имоти, отметката, че по "по записка № 264 от 28.04.1912 г. не се признават за собственост" не съдържа изрична разпоредителна част и не е ясно че става въпрос за изричен отказ. Комисията е приела, че непроизнасянето по цялото заявление е неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., като бездействие, което засяга правото на възстановяване на собствеността върху претендираните земеделски земи и пречка за упражняване правото на защита срещу отказ чрез обжалване пред съд по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, тъй като на съдебен контрол подлежат само изричните откази, какъвто не съществува, след като решението от 1999 г. е обявено за нищожно. Изложила е доводи, че непроизнасянето по част от заявените за възстановяване земеделски земи не може да бъде счетено за мълчалив отказ по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗАП (отм.) действал към момента на подаване на заявлението по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като ПК дължи произнасяне с изрично решение по заявените за възстановяване земеделски имоти. Прието е, че непроизнасянето продължава и в момента. Независимо дали ОСЗ Плевен има задължение да се произнесе за разликата до пълния заявен размер на заявената за възстановяване земеделска земя, с непроизнасянето не е извършена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация. Неправилно, въз основа на обясненията на ОСЗ, че ПК не се е произнесла, защото имотите не фигурират във ведомостта, е направен извод, че страната е била неравностойно третирана, като е счетено, че в случаите, когато има записване на имота по имотната ведомост, ОСЗ (ПК) би се произнесла по различен начин, т. е. заявителите биха били третирани с постановяване на изрично решение. Неоснователно е счетено, че с непроизнасянето по част от заявлението страната е била третирана по-неблагоприятно в сравнение с това както биха били третирани в зависимост на наличие на записвания в имотната ведомост на заявените от тях имоти други заявители/правоимащи, които са в сходно с нейното положение по това, че са заявили за възстановяване собствеността върху земеделски земи отнети им преди и по време на колективизацията. Комисията не е установила конкретен случай при който заявители са били третирани по друг начин, а само от обясненията на ОСЗ е направила извод, че други заявители биха били третирани по друг начин. Не е отчетено обстоятелството, че ПК се е произнасяла по заявленията за възстановяване на собствеността върху земеделските земи по описание, данни и доказателства за притежаваните имоти към момента на колективизация, по комасационния план на гр. Славяново от 1946 г., а в случая заявителите са поискали възстановяване на имотите по описание по документи за собственост от 1912 г., поради което в първоначалното решение ПК не е постановила изричен отказ. ПК е възстановявала собствеността върху имотите по доказателствата за собствеността им към момента на внасянето им в ТКЗС. В заявлението имотите не са описани към този момент, поради което неправилно е прието, че е налице сходно положение с това на другите заявители поискали възстановяване на собствеността върху имотите в същото землище. Не е установено по кои други заявления, по които е поискано възстановяване на земеделска земя по описание по документи, значително предхождащи комасационния план на гр. Славяново от 1946 г. е постановен изричен писмен отказ. Не е отчетено значението на обстоятелството, че последствие е постановен изричен писмен отказ на ПК, с протоколно решение № 21-24 от 27.09.1999 г. на ПК Плевен е отказано възстановяване правото на собственост във възстановими реални граници на 280,100 дка земеделска земя, което е обявено от за нищожно при обжалването му по съдебен ред. Няма данни за наличието на дискриминация по признак "лично положение" спрямо посоченото засегнато лице, какъвто е приет от КЗДискр, както и че единствено само по тази преписка ПК не се е произнесла относно имоти описани по документи от 1912 г., още повече, че жалбоподателката пред КЗДискр не е заявител по преписката, а наследник на заявител и се ползва от заявлението. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,