Решение № 6689 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2524/2015 г.

Решение № 6689 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2524/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Профи Кредит България" ЕООД срещу съдебно решение № 8265 от 30.12.2014 г. постановено по адм. дело № 9276 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита за неправилен е изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга н предоставените му правомощия. Комисията за защита на потребителите (КЗП) е била сезирана с жалба от потребител и е следвало да ограничи действията си до предмета на жалбата и наведените с нея оплаквания съгласно чл. 98, ал. 1 от ЗЗП (Закона за защита на потребителите), както и т. 7 от Процедурите и методическите указания за разглеждане на жалби на потребители или на други заинтересовани лица по безопасност на стоки и услуги. Вместо това КЗП е извършила обща проверка и заповедта е издадена при превишаване на компетентността на органа, поради което е нищожна. Неправилен е изводът, че е налице нелоялна търговска практика по чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Съдът не е изследвал въпроса, че потребителят е разполагал с общите условия към договора за револвиращ заем, налични както на интернет страницата, така и на общодостъпни места в офисите на дружеството. Публикуваната от страна на "Профи Кредит България" ЕООД информация за предимството на предлаганите от дружеството кредити "Без скрити такси и комисиони или променливи лихви" не е невярна. Предлаганият от дружеството лихвен процент е фиксиран лихвен процент по кредита съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 5 от ДР на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Този лихвен процент не отговаря на понятието за променлив лихвен процент съгласно т. 5а от ДР на ЗПК, нито на понятието за референтен лихвен процент съгласно т. 6 от ДР на ЗПК. Неправилен и необоснован е изводът на съда, че предлаганият от жалбоподателя лихвен процент е фиксиран с допълнителна надбавка към променливия индекс Euribor. Законодателят прави разграничение между годишния процент на разходите и годишния лихвен процент. Редакцията на ЗПК към датата на твърдяната нелоялна търговска практика не съдържа дефиниция на понятието променлив лихвен процент, като такава е дадена с т. 5а от ДР на ЗПК, в сила от 23.07.2014 г. Възможността за промяна в размера на непогасените вноски, предвидена в т. 3 от Общите условия, не променя характера на договорената между страните по договора за револвиращ заем лихва. Публикуването на съобщението "Без скрити такси и комисиони и без променлива лихва" не е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и не може да има за резултат вземането на конкретно търговско решение. Към момента на сключване на договора за кредит потребителят разполага с пълна информация относно характеристиките на кредитните продукти на дружеството, като може да се запознае с общите условия, а допълнителна информация се разяснява от кредитни консултанти. Увеличаването на тримесечния Euribor с повече от 1 процент, като условие за промяна на годишния процент на разходите е обстоятелство от извънреден характер, което не би могло да окаже влияние на икономическото поведение на средния потребител. Прави искане до съда решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което заповед № 684 от 14.08.2014 г. на председателя на КЗП да бъде отменена. Претендира разноски. Ответникът - Председателят на Комисия за защита на потребителите не е изразил становище по касационната жалба. Ответникът - Анастасия Сашкова Чанова не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Профи Кредит България" ЕООД срещу заповед № 684 от 14.08.2013 г. издадена от председателя на КЗП и е осъдил дружеството да заплати на КЗП направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е установил, че с оспорената заповед на "Профи Кредит България" ЕООД е забранено да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП, изразяваща се в заблуждаване на потребителите чрез начина на обявяване на информацията в публикувано на интернет страницата на дружеството предимство на предлаганите кредити, а именно "Без скрити такси и комисионни или променливи лихви", което създава у потребителя погрешно и заблуждаващо убеждение, че лихвеният процент по отпускания кредит е фиксиран, въпреки че съгласно т. 3 "Промени на ГПР по ДЗР" от Общите условия на дружеството към договор за револвиращ заем за физически лица дава право на кредитора да повишава размера на непогасените до момента вноски по заема при промяна на тримесечния Euribor с повече от 1%, което означава, че лихвеният процент е променлив. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му съгласно чл. 68л, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗП правомощия и е неоснователно оплакването на жалбоподателя за нищожност на заповедта. Приел е, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма и в хода на административното производство не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед доказателствения материал по делото е приел, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Обсъдил е разпоредбите на чл. 68в, чл. 68г, ал. 4, чл. 68д, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗП и е приел, че от страна на "Профи Кредит България" ЕООД е осъществена първата форма на нелоялна заблуждаваща търговска практика, предвидена в чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП - предоставяне на невярна информация. Приел е, че посочената на Интернет страницата на дружеството информация за предимство на предлаганите кредити - "Без скрити такси и комисионни или променливи лихви" създава у потребителя погрешно и заблуждаващо убеждение, че лихвеният процент по отпускания кредит е фиксиран, въпреки че съгласно т. 3 "Промени на ГПР по ДЗР" от Общите условия на дружеството към договор за револвиращ заем за физически лица дава право на кредитора да повишава размера на непогасените до момента вноски по заема при промяна на тримесечния Euribor с повече от 1%, което от своя страна означава, че лихвеният процент е променлив. Посочил е, че така предоставена информацията е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и да мотивира негово решение да потърси кредит именно от "Профи Кредит България", каквото търговско решение не би взел, ако имаше вярната информация за възможността да се промени лихвеният процент. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че предлаганият от него лихвен процент е фиксиран и е посочил, че лихвата може да бъде два типа, с оглед възможността да бъде променяна във времето: фиксирана (постоянна) за целия период на кредита или плаваща (променяща се при определени условия) - обикновено фиксирана надбавка и променлив компонент - в случая тримесечният Euribor. Предвид включването с Общите условия на променлив компонент в дължимата лихва e приел, че същата е променлива. Така постановеното решение е правилно. По делото няма спор за факти. Предмет на касационно обжалване са правните изводи на решаващия съд за липса на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на процесната заповед. Фактическият състав на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, регламентиращ забрана за нелоялна търговска практика, изисква да е налице предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Към тези изисквания следва да се прибавят и елементите на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика чрез действие - чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП - предоставяне на невярна, следователно подвеждаща информация, което води или може да доведе до решение, което средният потребител не би взел, ако я имаше. Безспорно от данните по делото е установено, че "Профи Кредит" ЕООД е приложило заблуждаваща търговска практика, като е публикувало на интернет страницата си съобщението "Без скрити такси и комисиони или променливи лихви", представено като основно предимство на предлаганите от "Профи Кредит България" ЕООД кредитни продукти. Така публикуваното съобщение създава у потребителите представата, че дружеството предлага за целия срок на договора фиксиран лихвен процент, който не е обусловен от други величини. При анализ на съдържащи се в Общите условия по договора за револвиращ заем (ДРЗ) за физически лица, предлагани от "Профи Кредит България" ЕООД клаузи (т. 3.1., т. 3.2. и т. 3.3.) се установява, че при промяна на референтния индекс за определяне на лихвата при различни банкови операции Euribor и или други разходи по кредита, дружеството може да променя (повишава) годишния процент на разходите (ГПР), част от които представлява и лихвата. Следователно, чрез твърдението, че основно предимство на предлаганите услуги е липсата на променливи лихви, касаторът предоставя невярна и следователно подвеждаща потребителите информация. Поради това не може да бъде споделено твърдението в жалбата, че предоставяната от дружеството информация не е невярна, тъй като предлаганият от него лихвен процент е фиксиран, а не променлив. Дори в сключваните с конкретни физически лица договори за револвиращ заем лихвата да е определена като фиксирана сума, каквито твърдения се излагат в жалбата, то приложимостта на общите условия към всеки сключен договор обосновава възможността за промяна на размера на лихвата. Неоснователно е твърдението, че не лихвеният процент, а годишният процент на разходите подлежи на промяна при осъществяване на предвидените в т. 3.1., т. 3.2. или т. 3.3. от общите условия предпоставки. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Видно от текста на разпоредбата лихвите по кредита са включени в понятието "годишен процент на разходите", поради което при повишаване от страна на дружеството на непогасените вноски по заема съгласно т. 3 от общите условия, респ. повишаване на годишния процент на разходите, неминуемо съществува възможност и за повишаване размера на дължимата лихва, като компонент от годишния процент на разходите. От изложеното може да се направи извод, че чрез публикуване на горецитираното съобщение на сайта на "Профи Кредит България" ЕООД на потребителя е предоставена невярна и следователно подвеждаща информация, че условията по договора за револвиращ заем и по-специално размерът на лихвата, няма как да бъде променен. Характерът на тази информация е несъмнено съществен, защото влияе върху търговското решение на потребителя и доводите на касатора в тази насока са неоснователни. Съществена за предлаганата от "Профи Кредит България" услуга е информацията за размера на предоставените средства и условията, при които те се предоставят, като безспорно най-важното условие е размерът на лихвата. Неоснователно е оплакването на касатора, че оспореният акт е издаден при превишаване на компетентността на административния орган, поради което е нищожен. Председателят на КЗП е действал съобразно правомощията си по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, съгласно която когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба председателят на КЗП предприема мерките по ал. 1 - 3 служебно или по повод направено искане от страна на потребител. Позоваването на касатора на разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от ЗЗП и на т. 7 от Процедурите и методическите указания за разглеждане на жалби на потребители или на други заинтересовани лица по безопасност на стоки и услуги е неоснователно, доколкото тези текстове съдържат уредба на отделно административно производство, изразяващо се в установяване наличието/липсата на опасна стока или услуга, предмет на жалбата, с цел предприемане на действия по предотвратяване на разпространението й, ако се установи такава. Приложимата нормативна уредба не съдържа твърдяното от касатора ограничение на правомощията на председателя на КЗП да извършва проверка и да се произнася единствено по релевираните с жалбата или сигнала на потребителя факти и обстоятелства. Твърдението на касатора, че съгласно водена от БНБ статистика тримесечният индекс Euribor не се е повишил с повече от 1 процент в нито един момент от датата на отпускане на първия заем е неотносимо към законосъобразността на заповедта и потвърждаващото я решение. От значение за преценката дали предоставената от търговеца информация за фиксирани лихви е невярна е единствено предвидената в т. 3.1. от Общите условия абстрактна възможност за промяна на размера на непогасените вноски при настъпване на предвидените в разпоредбата условия, а не дали и колко пъти тези условия са се осъществили в действителност. Неоснователен е и доводът, че доколкото изчерпателна информация за условията на предоставяните кредити е дадена на интернет страницата на "Профи Кредит България" ЕООД, както и е на разположение на потребителите, чрез поставяне на общите условия на общодостъпно място в офисите на дружеството, то няма как средният потребител да бъде въведен в заблуждение. Следва да се посочи, че в общия случай средният потребител ще пристъпи към търсене на детайлна информация за условията на кредитите и към запознаване с общите условия по договорите едва след като вече е взел търговско решение да се възползва от предлаганата кредитна услуга. Именно за формирането на това търговско решение предоставяната от търговеца невярна информация за непроменливост на лихвата може да окаже съществено влияние. Неоснователно е възражението, че съдът не е обсъдил всички предпоставки на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика. Видно от мотивите на решението АССГ правилно е извел всички предпоставки, които следва да са налице кумулативно, а именно: да се установи съдържанието и верността на предоставената информация, да се установи цялостното й въздействие и в състояние ли е да въведе в заблуждение средния потребител, както и да се установи в състояние ли е да го мотивира да вземе решение, което без това въздействие не би взел. Съдът е изследвал и обсъдил наличието на всяка една от предпоставките, за което е изложил съображения. Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установени фактически обстоятелства, съставът на АССГ е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,