Решение № 4264 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10876/2020 г.

Решение № 4264 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10876/2020 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против Решение № 4660 от 19.08.2020 г., постановено по адм. дело № 8649/2019 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против оспореното пред съда нейно решение, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – "Брикел" ЕАД, в писмен отговор на касационната жалба, писмена защита и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура взема становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение, по жалба на "Брикел" ЕАД е отменено Решение № Ц-18/ 1.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. 24, с която по отношение на "Брикел" ЕАД се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премия за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 1.07.2019 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението, както и са присъдени направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалвания пред него административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон при определяне на ценообразуващите елементи разходи за закупуване на квоти за емисии парникови газове, разходи за ремонт, разходи за заплати и възнаграждения, разходи за достъп до електропреносната мрежа, норма на възвръщаемост на привлечения капитал.

Съдът е приел, че КЕВР незаконосъобразно е определила на дружеството размер на разходите за закупуване на квоти за въглеродни емисии в противоречие с принципа на чл. 31, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, тъй като не е съобразила ежегодното намаляване на безплатните квоти за емисии на парникови газове, което от своя страна има за последствие увеличаване на необходимостта от закупуване на по-големи количества квоти през прогнозния регулаторен период в сравнение с отчетния. Според съда, корекциите на комисията спрямо "Брикел" ЕАД не са технически обосновани и нарушават оповестения общ подход в мотивите на Решение № Ц-18 от 1.07.2019 г., тъй като спрямо дружеството се приспадат безплатните квоти за 2017 г. съгласно Националния план за инвестиции, които са неотносими за регулаторния период 1.07.2019 г. - 30.06.2020 г. и са вече оползотворени от дружеството в предходен регулаторен период. Направил е извод, че като не е установила правилно количествата безплатни квоти съгласно оповестения от самата нея общ подход, КЕВР е определила по-малко количество квоти, необходими за закупуване и оттам по-малко признати разходи, с което е ощетило дружеството. Първостепенният съд е приел, че след като на дружеството ще бъде необходимо по-голямо количество квоти за закупуване, признатите от КЕВР разходи за емисии, включени в цените, са занижени и няма да покрият разходите, които ще извърши през разглеждания регулаторен период. В тази връзка съдът е заключил, че изчислените от КЕВР разходи за квоти емисии парникови газове не са икономически обосновани.

Относно възприетите в обжалваното решение разходи за ремонти съдът е приел, че непризнаването на присъщо-необходими разходи и невключването им в цените във всеки случай се отразява в непълно възстановяване на икономически обосновани разходи, което рефлектира в намаление на утвърдената възвращаемост, което е в противоречие на предвидения в чл. 31, т. 2 ЗЕ принцип на регулиране, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, в т. ч. и разходите за ремонти.

Относно разходите за заплати и възнаграждения, съдът е приел, че регулаторният орган е коригирал заявените от дружеството разходи за заплати и възнаграждения в рамките на установеното в т. нар. общ подход увеличение от 10 %, като не е съобразил състоянието на пазара на труда в различните региони на страната и трудностите за намиране на работници и служители в конкретното предприятие. Прилагайки един и същ процент на увеличение спрямо всички дружества от сектора, КЕВР не отчита спецификите на всяко конкретно дружество и респективно не позволява дружествата със заплати по-ниски от средномесечните за сектора да наваксат и достигнат тези нива. В случая дружество е заявило увеличение в по-голям размер на разходите за заплати и възнаграждения и свързаните с тях осигурителни вноски, обосновано с необходимостта от привличане и поддържане на високо квалифициран персонал на длъжност в предприятието, като сравнено със средна заплата в отрасъла в размер на 1 846 лв., а средната заплата в "Брикел" ЕАД в размер от 1 318 лв., която е по-ниска с 528 лв., като необходимото увеличение следва да е с още 40 %, за да я достигне.

По отношение нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, съдът е установил, че вещите лица в съдебната комплексна технико-икономическа експертиза (СКТИЕ) констатират, че е икономически обосновано за регулаторни цели Комисията да определя нормата на възвръщаемост на база на пазарни нива, за да се стимулират регулираните топлофикационни предприятия да договарят цена на заемния капитал не по-висока от пазарните нива. В тази връзка е приел, че прилагането на статистически данни от КЕВР за лихвени нива за последната година не отчита, че договорите за заемни средства са сключени в предходни регулаторни периоди, като според съдът пределна пазарна цена на заемния капитал трябва да се утвърждава към момента на договаряне на съответния привлечен финансов ресурс, тъй като дружествата нямат задължение, а не във всички случаи имат и възможност за периодични предоговаряне или рефинансиране на сключените договори за кредит предвид договорни ограничения и неустойки, а също и различната им кредитоспособност. Първостепенният съд е заключил, че тази корекция е в противоречие на предвидения в чл. 31, т. 4 ЗЕ принцип на регулиране, според който цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитал.

Относно разходите за достъп до електропреносната мрежа, съдът е приел, че разходите за осъществяване на лицензионната дейност по производство на електрическа енергия на "Брикел" ЕАД за достъп до електропреносната мрежа са присъщи и необходими. Приел е, че това са присъщи разходи, които всеки енергиен производител извършва и които произтичат от законовото задължение на всички енергийни производители по чл. 104, ал. 2 от ЗЕ. Невъзстановяването им противоречи на разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, съгласно който цените на енергийните предприятия следва да се регулират по начин, който да възстановява икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за достъп до електропреносната мрежа. В тази връзка е заключил, че изключването на разходите за достъп до електропреносната мрежа от състава на признатите разходи противоречи на законовия принцип, съгласно който цените на енергийните предприятия следва да се регулират по начин, който да възстановява икономически обоснованите разходи за дейността им.

С оглед на изложеното, съдът от първата инстанция е приел, че утвърдените с Решение № Ц-18 от 1.07.2019 г. на КЕВР в частта му по т. 24, по отношение на "Брикел" ЕАД, считано от 1.07.2018 г., пределни цени на топлинната енергия, преференциални цени и премии за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", са формирани при противоречие с нормативните разпоредби и материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Производството пред КЕВР е образувано по заявление от "Брикел" ЕАД до КЕВР за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия. Дружеството е предложило за утвърждаване следните цени на енергия, без ДДС: - преференциална цена на електрическа енергия от комбинирано производство – 234, 47 лв. /MWh; цена за топлинна енергия с топлоносител гореща вода – 66, 78 лв. /MWh.

По справка № 1 "Разходи" са извършени следните корекции: разходите за ремонт са коригирани от 3 046 хил. лв. на 1 246 хил. лв. или с 1 800 хил. лв., до нивото на отчетната стойност през 2018 г., поради липса на мотивирана обосновка съгласно изискванията на общия подход, липса на финансови и организационни възможности на дружеството за извършване на ремонтни дейности значително над отчетената стойност през 2018 г., както и значителното неизпълнение на ремонтната програма през изминалия ценови период:

• планирани ремонти за ценовия период – 3 461 хил. лв.;

• изпълнени ремонти за 2018 г. – 1 246 хил. лв. съгласно представените данни в Приложение № 3 и в съответствие с т. 1. 2 от общия подход;

• разходите за заплати и възнаграждения са коригирани от 11 376 хил. лв. на 10 886 хил. лв., или с 490 хил. лв., до нивото на отчетената стойност през 2018 г. в размер на 9 892 хил. лв., увеличена с 10 %, в съответствие с т. 1. 3 от общия подход;

• разходите за начисления за осигурителни вноски и социални разходи са коригирани от 3 290 хил. лв. на 3 190 хил. лв., или със 100 хил. лв., до нивото на отчетената стойност през 2018 г. в размер на 2 898 хил. лв., увеличена с 10 %, в съответствие с т. 1. 3 от общия подход;

• разходите за съдебни разноски в производството са коригирани от 1 917 хил. лв. на 17 хил. лв., или с 1 900 хил. лв., като неприсъщи разходи за лицензионната дейност на дружеството. Корекцията цели и недопускане дублирането на разходи в утвърдените цени, добавени от дружествата извън утвърдените разходни позиции, съгласно т. 1 от общия подход;

• допълнително добавената разходна позиция "други в други" е коригирана от 419 хил. лв. на 0 хил. лв. или с 419 хил. лв., като неприсъщи и немотивирани разходи. Корекцията цели и недопускане дублирането на разходи в утвърдените цени, добавени от дружествата извън утвърдените разходните позиции, съгласно т. 1 от общия подход;

• разходите за закупената енергия са коригирани от 12 864 хил. лв. на 11 976 хил. лв. или с 888 хил. лв., до нивото на отчетените стойности през 2018 г., съгласно т. 1 от общия подход;

• разходите за емисии парникови газове (CO2) са коригирани от 28 372 хил. лв. на 13 028 хил. лв. или с 15 344 хил. лв., като необходимите количества за дружеството през новия ценови период в размер на 266 552 t се умножават по икономически обоснованата цена на емисиите за периода от 25 евро/t, съгласно т. 13 от общия подход.

В справка № 2 "РБА" оборотният капитал е изчислен съгласно т. 32 от Указания-НВ и т. 2 от общия подход, като 1/8 от утвърдените годишни оперативни парични разходи за дейността, като не се включват разходите за амортизации.

В справка № 3 "Норма на възвръщаемост на капитала", нормата на възвръщаемост на привлечения капитал е коригирана от 10. 88 % на 3. 57 %, в съответствие с т. 41 от Указания – НВ пределна пазарна цена на привлечения капитал към м. 12.2018 г., по данни на БНБ и т. 3 от общия подход.

В справка № 4 "ТИП в производството" са извършени следните корекции: коригирани са отделните количества горива в горивния микс пропорционално на отчетените количества горива през базисната година, в съответствие с променената производствена програма за новия ценови период; количествата емисии CO2 за производство на електрическа енергия са преизчислени в зависимост от утвърдените количества горива в горивния микс, като се приспаднат предвидените безплатни квоти за новия ценови период, съгласно т. 13 от общия подход.

След публикуване на доклада "Брикел" ЕАД е изразила писмено становище по редуцираните с него разходи.

След проведено на 7.06.2019 г. открито заседание за обществено обсъждане КЕВР е приела Решение № Ц-18 от 1.07.2019 г. на КЕВР, като в частта му по т. 24, КЕВР е приела следните цени за следващия ценови период от 1.07.2019 – 30.06.2020 г. за "Брикел" ЕАД:

1. 1. Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) – 175, 94 лв. /MWh.

1. 2. Премия по чл. 33а от ЗЕ – 85, 45 лв. /MWh.

1. 3. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) – 69, 56 лв. /MWh.

1. 4. Ценообразуващи елементи на цените по т. 24. 1 и т. 24. 3:

Ш Необходими годишни приходи – 148 657 хил. лв., в т. ч.:

· Разходи – 140 667 хил. лв., от които условно-постоянни – 27 918 хил. лв. и променливи – 112, 749 хил. лв.

· Регулаторна база на активите – 113, 168 хил. лв.

· Норма на възвръщаемост – 7, 06 %

Ш Електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство – 452 000 MWh, в т. ч.:

• собственото потребление – 24 554 MWh.

Ш Топлинна енергия с топлоносител гореща вода – 12 962 MWh.

Решението на КЕВР е оспорено от "Брикел" ЕАД пред Административен съд София-град по реда на чл. 13, ал. 9 ЗЕ. В развилото се производство съдът е приел съдържащите се в административната преписка доказателства, както и е допуснал и приел комплексна съдебна технико-икономическа експертиза. Въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка при постановяване на обжалваното решение съдът е направил и своите правни изводи относно приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал ценообразуващите елементи, за които КЕВР е извършила корекции по заявлението и възраженията на дружеството. Административният съд е изложил подробни и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция в съответствие с чл. 221, ал. 2 АПК.

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове. Позовавайки се на дерогацията по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, изменена с Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността, съдът правилно е приел, че в тази част оспореното решение на регулатора противоречи на принципа на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Това е така, защото КЕВР не е съобразила ежегодното намаляване на безплатните квоти за емисии на парникови газове, което ще доведе до увеличаване на необходимостта от закупуване на по-големи количества квоти през прогнозния регулаторен период в сравнение с отчетния, като е изчислила прогнозните разходи за закупуване на емисии въглероден диоксид на база на количества и цени за предходния отчетен период. Съдът правилно е приел, че корекциите на КЕВР спрямо дружеството не са технически обосновани и нарушават оповестения общ подход в мотивите на Решение № Ц-18 от 1.07.2019 г., тъй като спрямо дружеството се приспадат безплатните квоти за 2017 г. съгласно Националния план за инвестиции, които са неотносими за регулаторния период 1.07.2019 г. - 30.06.2020 г. и са вече оползотворени от него в предходен регулаторен период. По силата на чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата жалбоподателят трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни приходи на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата задължава операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, до 30 април всяка година да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията. За неизпълнение на изискванията на тази разпоредба на операторите на инсталацията се налага имуществена санкция за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти. Именно въз основа на тези си законови задължения жалбоподателят трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни приходи. Видно и от комплексната технико-икономическа експертиза, вещите лица установяват, че съгласно схемата за безплатно разпределение на квоти на парникови газове по силата на дерогация по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Общността, получаваните от операторите на инсталации безплатни квоти ежегодно намаляват, което води до необходимост за закупуване на емисионни квоти в по-голям размер спрямо отчетените за предходния период. В случай на недостиг на квоти, т. е. при необходимостта да се предадат емисионни квоти над разпределените безплатни такива по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2003/87/ ЕО от 13 октомври 2003 година, за дружеството е налице задължение да ги закупи, което се явява съответен разход. КЕВР не признала заявения от дружеството разход в противоречие на принципа на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им.

Установено е въз основа на СТИЕ е, че заявените от дружеството за ценовия период 1.07.2019 г. – 30.06.2020 г. прогнозното количество емисии е 681 325 t CO2, изчислени при заявени прогнозни количества горива за този период 947 603 t въглища и 1310 t мазут. Коригирано количество в решението на КЕВР е 608 922 t CO2, изчислени при коригирани прогнозни количества горива: въглища 846 301 t и мазут 1310 t мазут. Дружеството правилно е прогнозирало количеството необходими въглеродни емисии на база емисионните стойност по верифицирания доклад на дружеството за 2018 г., като корекцията се дължи на намаление на прогнозното количество гориво за производство на въглища. Разлика между заявените от дружеството прогнозни за емитиране въглеродни емисии през този ценови период (681 325 t CO2) и относимите за регулаторния период за разпределение безплатни квоти по дерогации по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2009/29/ЕО (177 767. 50 CO2) оформят значителен недостиг на квоти, който трябва да бъде закупен за регулаторния период. Според изчисленията в СКТИЕ, недостигът на квоти възлиза на 503 557. 50 единици квоти за емисии CO2.

Съгласно заключението на СКТИЕ по данни на Европейска енергийна борса (ЕЕХ - European Energy Exchange) цената за продажба на квоти на първичен пазар през м. юни 2019 г. е била в диапазона 25 €/тон - 27 €/тон, като цената на емисиите през 2019 г. сe задържа на нивото около 25 €/тон. Към средата на годината в началото на м. юли 2019 г. (по време на постановяване на Решение № Ц-18) е на нива около 25. 72 €/тон до края на година, като от началото на 2020 г. до 30.04.2020 г. е 21. 93 €/тон.

При утвърждаване на цените на "Брикел" ЕАД с Решение № Ц-18, комисията е признала разходи за емисии парникови газове на стойност 19 302 хил. лв., като съгласно изчисленията в СКТИЕ след приспадане на относимите за регулаторния период безплатни квоти, количеството въглеродни емисии, които трябва да бъдат закупени е в размер на 431 154. 50 t и остойностени по приетата от КЕВР цена, формират разходи на стойност 21 073 хил. лв., т. е. превишение с 1771 хил. лв. над одобрените.

На следващо място, според СКТИЕ заявените от "Брикел" ЕАД разходи за закупуване на емисионни квоти са технически обосновани и изчислени в съответствие с оповестения от КЕВР общ подход, като корекциите на комисията не са технически обосновани и нарушават оповeстения общ подход в мотивите на Решение № Ц-18 от 1.07.2019 г., като по този начин се ощетява дружеството чрез намаление на необходимите му квоти (след приспадане на по-голямо количество безплатни квоти) поне с 36 219. 50 t CO2.

Посочените данни са обусловили извода на вещите лица, че на дружеството ще бъде необходимо по-голямо количество квоти за закупуване, като признатите от КЕВР разходи за емисии, включени в цените са занижени, и те няма да покрият разходите, които дружеството ще извърши през разглеждания регулаторен период, поради което изчислените от комисията разходи за квоти емисии парникови газове са преценени като икономически необосновани.

При тези данни и констатации правилно съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на утвърдените разходи за закупуване на квоти за въглеродни емисии.

Правилно и законосъобразно съдът е съобразил разпоредбите на чл. 10а и по чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, изменена с Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО, както и прогнозните количества безплатни квоти, които са дължими на дружеството, както и прогнозното количество недостиг на емисиите, които дружеството трябва да закупи, за да бъдат предадени в регистъра до 30 април, следващ отчетната година, в изпълнение на задълженията по 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Обосновано съдът е приел, че дружеството трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни разходи на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ.

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за ремонт. Съдът правилно е установил, че КЕВР е намалила разхода без подробен анализ на заявените за необходими от дружеството такива, съобразно характеристиката на използваните от него съоръжения и необходимостта от такива в конкретния период за всяко от тях. Видно от доказателствата по делото е, че дружеството е представило към заявлението за утвърждаване на цени и подробна ремонтна програма, като са описани видовете дейности и техните стойности. Въпреки представената ремонтна програма, Комисията извършва корекция на заявените разходи за ремонти до отчетените за минал период пред 2018 г. Видно от изслушаната и приета по делото комплексна технико – икономическа експертиза се установява, че са необходими основни ремонти на Турбогенератор № 1 и № 2, Парогенератор № 2 и № 5, както и са необходими ремонти на други основни и спомагателни съоръжения на "Брикел" ЕАД описани изчерпателно в направеното заявление от дружеството. Правилно и обосновано, съдът от първата инстанция се е съобразил с установеното в СКТИЕ, като е приел, че непризнаването на разходите за ремонти в заявения размер ще доведе до непълно възстановяване на разходите за ремонти, в случай че бъдат извършени, или ще доведе до неизвършване на всички планирани ремонтни дейности, като неизвършването на планираните ремонтни дейности поради липса на финансов ресурс, който да бъде осигурен и покрит чрез утвърдените цени, относими за регулаторния период, би довел до влошаване на техническите характеристики на съоръженията, повишена аварийност при някои от тях, които са предпоставки за възникване на допълнителни непредвидени разходи и нарушава енергийната сигурност и доставка на енергия. Правилно съдът е направил извод, че непризнаването на присъщо-необходими разходи и невключването им в цените във всеки случай се отразява в непълно възстановяване на икономически обосновани разходи, което рефлектира в намаление на утвърдената възвращаемост, което са явява в противоречие на предвидения в чл. 31, т. 2 ЗЕ принцип на регулиране, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, в т. ч. и разходите за ремонти. В тази връзка разходите за ремонти са явяват технически необходими и обосновани с цел гарантиране на нормалната експлоатация на енергийните съоръжения, поради което АССГ правилно е приел възражението на дружеството за основателно и доказано.

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за заплати и възнаграждения. При обективно съобразяване на фактите настоящата инстанция счита, че КЕВР, прилагайки един и същ процент увеличение, без да отчита конкретното изоставане на дружеството спрямо средната заплата в сектора, е нарушила принципите за съразмерност и равенство, обективирани в чл. 6 и чл. 8 АПК, както и специалната уредба по чл. 23, т. 3 ЗЕ, задължаващ при упражняване на правомощието си за ценово регулиране, Комисията да осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия, като не е отчетена спецификата на всяко конкретно дружество и респективно не позволява на дружествата със заплати по-ниски от средномесечните за сектора да достигнат тези нива. Предвиденото увеличаване няма да преодолее съществуващото изоставане на средната работна заплата в дружеството в сравнение със средната месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2018 г. в отрасъл "Енергетика", която е в размер на 1 846 лв., съгласно данни на НСИ. В случая при прилагане на общия подход е нарушен принципът на чл. 23, т. 3 ЗЕ и по отношение на процесното дружество не е отчетено значителното изоставане от средната заплата за отрасъла, а именно с 528 лв. (от 1318 лв. на 1846 лв.). Видно от СКТИЕ достигането на средна заплата за дружеството от 1318 лв. на месец при увеличение 10 % няма да достигне посочените нива на заплати в отрасъла, нито ще бъдат достигнати през следващия ценови период, на който се позовава регулатора, предвид на това, че изоставането от останалите дружества в отрасъла не може да бъде достигнат при прилагане на общи подход и увеличение с 10 % спрямо всички дружества. От заключението на СКТИЕ се установява, че 10 % увеличение на разходите за възнаграждения на всички дружества, не отчита пазара на труда в различните региони на страна и трудностите за намиране на работници и служители в конкретното дружество. В тази връзка настоящата инстанция счита, че в тази си част решението на КЕВР е постановено в нарушение на чл. 23, т. 3 ЗЕ, след като регулаторът не осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия и не е отчита спецификата на конкретно дружество "Брикел" ЕАД. Еднаквото третиране изисква не прилагане на един и същ процент увеличение спрямо всички дружества от сектор "Топлоенергетика", а изравняване на заплатите до средната за сектора, което означава различен процент в зависимост от спецификите на всяко дружество.

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, определена от регулатора. Съгласно чл. 31, т. 4 ЗЕ цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитал. Установено е от съда, че "Брикел" ЕАД е заявило "норма на възвръщаемост на привлечения капитал" в размер на 10. 88 %, като с оспореното решение на КЕВР е определен размер от 3, 57 %. По този ценообразуващ елемент съдът правилно е приел, че регулаторният орган е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечен капитал, но не на база на относимите към момента на привличане на капитала лихвени нива, съгласно изискването на т. 40 от Указания - НВ, а въз основа на лихвените нива за предходния регулаторен период. За да достигне до този извод първоинстационният съд правилно е приложил материални закон въз основа на установените по делото обстоятелства, като е приел незаконосъобразност на корекцията в нормата на възвръщаемост. С обжалвания административен акт КЕВР е утвърдила норма на възвръщаемост на привлечения капитал на база на статистически данни на БНБ към м. 12.2018 г. Правилно е приетото от съда, че е икономически необосновано статистическите данни за лихвените нива към м. 12.2018 г. да се прилагат към кредити, привличани от топлофикационните дружества в предходен регулаторен период при положение, че дружеството няма нито задължението, нито възможността да предоговаря или рефинансира кредитите си ежегодно. Включването в цените на норма на възвръщаемост на привлечения капитал под среднопретегления за жалбоподателя размер по правно обвързващи го договори за кредит с по – високи лихвени нива, води до намаляване на неговата възвръщаемост, поради което е в противоречие с изискването на чл. 31, т. 4 ЗЕ. Съгласно т. 40 и т. 41 от Указания – НВ, нормата на възвръщаемост на привлечения капитал се изчислява като среднопретеглената величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал, като Комисията определя пределна пазарна цена на привлечения капитал, на основата на статистически данни за пазарните й величини и/или официално публикувана прогнозна информация. В настоящия случай видно от оспорения административен акт, КЕВР е коригирала нормата на възвръщаемост на привлечения капитал от 10. 88 % на 3, 57 %, спрямо пределна пазарна цена на привлечения капитал към м. 12.2018 г. по данни от БНБ. Следователно правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че пределната пазарна цена на заемния капитал трябва да се утвърждава към момента на договаряне на съответния привлечен финансов ресурс, тъй като дружествата нямат задължение, а не във всички случаи имат и възможност за периодични предоговаряне или рефинансиране на сключените договори за кредит предвид договорни ограничения и неустойки, а също и различната им кредитоспособност. Въз основа на това, включването в цените нормата на възвръщаемост на привлечения капитал под приложимия средно претеглен размер по силата на действащите договори за кредит, би довело до намаляване на неговата възвръщаемост, като получената разлика се покрива за негова сметка. В тази връзка регулаторният орган при връщане на преписката за ново разглеждане следва да изложи мотиви относно извършената корекция в частта по отношение приетата среднопретеглена норма на възвръщаемост с оглед спазване на принципа по чл. 31, т. 4 от ЗЕ – цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, както и прилагане на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 5, като утвърди прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като прецени тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства, като неразделна част от заявлението за цени, а самата оценка за икономическа обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност се извърши въз основа на сравнителни анализи, както и при използване на данни от националната и международна практика и като се вземат предвид отчетените резултати на регулираното предприятие при спазване принципите на регулирането по ЗЕ.

Неоснователен е и доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходи за достъп до електропреносната мрежа. Обоснован и правилен е изводът на съдът, че разходите за осъществяване на лицензионната дейност по производство на електрическа енергия на "Брикел" ЕАД за достъп до електропреносната мрежа са присъщи и необходими. Правилно е приел, че това са присъщи разходи, които всеки енергиен производител извършва и които произтичат от законовото задължение на всички енергийни производители по чл. 104, ал. 2 от ЗЕ. Невъзстановяването им противоречи на разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, съгласно който цените на енергийните предприятия следва да се регулират по начин, който да възстановява икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за достъп до електропреносната мрежа. В СКТИЕ ясно е отбелязано, че недопустимост за включване в цените на присъщо необходими разходи, каквито са разходите за достъп до електропреносната мрежа, се отразява в непълно възстановяване на разходите, които извършва дружеството и това води до намаление на утвърдената и реализируема възвръщаемост, тъй като частта от разходи, които енергийното дружество следва да извърши за осъществяване на лицензионната дейност, но не се включват в утвърдените цени се покриват за сметка на възвръщаемостта на капитала, а ако тя е недостатъчна може да формира загуба. В тази връзка, настоящия касационен състав счита, че ако дадено дружество не плати цената за достъп, то той няма да има такъв до електропреносната мрежа и обективно ще бъде в невъзможност да извършва дейността си по лицензията. Поради това тези разходи са присъщи, които всеки енергиен производител извършва и които произтичат от законовото задължение съгласно чл. 36е, ал. 1, т. 1 ЗЕ. Невъзстановяването на тези разходи противоречи на разпоредбите на чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ, тъй като така се нарушава равнопоставеността между отделните категории енергийни предприятия и се утвърждават цени, които са дискриминационни и не възстановяват икономически обосновани разходи за дейността на производителите на високоефективно комбинирано производство на електрическа енергия. В тази връзка, съдът от първата инстанция правилно е приел, че изключването на разходите за достъп до електропреносната мрежа от състава на признатите разходи противоречи на законовия принцип, съгласно който цените на енергийните предприятия следва да се регулират по начин, който да възстановява икономически обоснованите разходи за дейността им.

Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за допуснато при постановяване на оспореното съдебно решение нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички представени доказателства по делото, като е обосновал собствени правни изводи, основани както на изводите на комплексната съдебна технико-икономическа експертиза, така и на останалите доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, изяснил е релевантните за спора фактически обстоятелства. Въз основа на съвкупната преценка на становищата на двете страни и на доказателствата по делото, е обосновал законосъобразни правни изводи, които настоящата съдебна инстанция споделя напълно.

За пълнота на изложението настоящата инстанция следва да отбележи, че с Решение № Ц-18 от 1.07.2017 г. Комисията за енергийно и водно регулиране се е произнесла по множество преписки, образувани по заявления за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия, като процесната обжалвана част от това решение касае само т. 24, а именно - утвърждаване на цени за периода от 1.07.2019 г. - 30.06.2020 г. на "Брикел" ЕАД. Съдът счита и намира за необходимо да отбележи, че КЕВР е следвало да се произнесе по заявлението на всяко едно дружество поотделно и да изложи конкретни мотиви и обосновка в отделни индивидуални административни актове, а не да се позовава на общия подход, възприет в решението и приложим за всички останали заявители, и да постановява решение в едно общо производство с общи, а не с индивидуални мотиви.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение