Решение № 12519 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2806/2015 г.

Решение № 12519 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2806/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, против Решение № 120/20.01.2015 г., постановено по адм. дело № 401/2014 г., по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 70-00-7509/19.12.2013 г., издаден от главен експерт - ревизии в отдел "КРДПС" при Община Бургас, с който на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, летище Варна, са установени задължения по декларации по чл. 14 от ЗМДТ, за извършена услуга - " Поддържане чистотата на обществени територии" за период 10.01.2013 г. - 31.12.2013 г. и такава за дължима лихва за забава, общо в размер на 163 361.44 лв., потвърден изцяло с Решение № 70-00-7509/8/27.01.2014 г., на директора на МПДТР към Община Бургас. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитирания административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, гр. Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Бургас е отменил като незаконосъобразен Акт за установяване на задължение по декларация № 70-00-7509/19.12.2013 г., издаден от главен експерт - ревизии в отдел "КРДПС" при Община Бургас, с който на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, летище Варна, са установени задължения по декларации по чл. 14 от ЗМДТ, за извършена услуга - "Поддържане чистотата на обществени територии" за период 10.01.2013 г. - 31.12.2013 г. и такава за дължима лихва за забава, общо в размер на 163 361.44 лв., потвърден изцяло с Решение № 70-00-7509/8/27.01.2014 г., на директора на МПДТР към Община Бургас. За да постанови този резултат съдът е приел, че дейността "поддържане чистотата на територията на летище Бургас", в това число сгради, съоръжения, писти, паркинг и градинки около сградите, се извършва от лица, наети от дружеството за негова сметка. Наетият от Община Бургас консорциум "Титан Бургас" е извършвал единствено сметоизвозването. Таксата за "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" се дължи на общината само, ако услугата действително е извършена. От доказателствата по делото е установено, че тази услуга на територията на летище Бургас и около нея не е била извършвана от Община Бургас или от наето лице, поради което изводите на административния орган за нейната дължимост са неправилни. Решението е правилно. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор относно законосъобразността на акта за установяване на задължение по декларации и правилно е приел, че не е доказано реалното извършване на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" в района около летището. Неоснователни са доводите за необсъждане на доказателства - пътни листове и протоколи за извършена работа. Във връзка с тези доказателства, както и заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е обосновал извода, че не са доказани действия, съставляващи изпълнение на услугата по поддържане на чистотата. Правилно е прието, че посочените доказателства не са относими към спора след като не установяват конкретни дейности по почистване на територията за обществено ползване около летището. Обосновано са кредитирани заключенията на експертизата с оглед подробната им обосновка и съответствието им с останалите доказателства относно извършваните дейности по предоставяне на услуги от вида на посочените в чл. 62 от ЗМДТ на територията на летището и около него. След анализ на съдържанието на заповедта на кмета, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, основателно е прието, че не може да се направи извод, че територията на летището е включена в районите конкретно изброени, като се има предвид, че тя не попада в очертанията на квартал "Сарафово". Съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ такса не се събира в случаите, когато услугата не се предлага. Правният извод за липса на основание за плащане на такса е обоснован и съдът правилно е приложил материалния закон при постановяване на решението. С оглед посочената правна регламентация и съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК правилно е определена и доказателствената тежест за установяване на кумулативните предпоставки - принадлежност на имота към територията на населено място и реално предоставяне на услугата. При наличните доказателства, подробно обсъдени и преценени, безспорно следва извод за това, че услугата не се предоставя, за да се дължат таксите. Обстоятелството, че община Бургас е чистила територията на квартал "Сарафово" не означава, че това е извършено и на територията на летището, което е извън обхвата на тази територия. Доводът, че територията на летището е част от тази на населеното място не е доказан. Доводите са насочени предимно за установяване на принадлежност на летището като част от населено място, включено в заповедта на кмета. В тази връзка съдът е направил обоснован извод, че то е част от урбанизирана територия по ЗУТ, но не е част от населено място. Освен това липсва и установяване на реалното предоставяне на услугата. Твърденията в обратна насока, съдържащи се и в касационната жалба, не могат да се приемат, като се опровергават от доказателствата, подробно обсъдени в решението. Спорната дейност по поддръжка на чистотата, включително сгради, паркинг и други на летището, е извършвана от наети от дружеството лица за негова сметка, а не от общината. Като е приел, че за посочения в акта за установяване на вземане по декларации период общината не е предоставила услугата по чл. 62 от ЗМДТ за територията на летището, поради което не е налице основание по чл. 71 от същия закон за събиране на такса, съдът е приложил правилно закона. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Бургас съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение