Решение № 494 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13082/2009 г.

Решение № 494 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13082/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Радин Радинов Усков, с. Кирково, община Кирково, област Кърджали, ул. Изгрев № 8, против заповед № РД-15-518/10.07.2009 г. на министъра на земеделието и храните за прекратяване на служебното отношение с жалбоподателя поради неявяване в срока по чл. 122, ал. 1 от Закон за държавния служител (ЗДСл), за заемане на длъжността след отмяна на едностранно прекратяване на служебното му правоотношение. Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, поради несъобразяване с обстоятелства обективно възпрепятстващи явяването му в законоустановения срок, молбата е поради това заповедта да бъде отменена. Ответникът по жалбата- министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователността и. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят е възстановен на длъжността -директор на Областна Дирекция "Земеделие" гр. Кърджали към главна дирекция към Министерство на земеделието и храните /МЗХ/, с решение № 1914/12.02.2009 г. по адм. дело № 12312/2009 г. на ВАС, влязло в сила на 2.06.2009 г., след като е потвърдено от решение № 7174 по адм. дело № 4321/2009 г. на петчленен състав на ВАС. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, от ЗДСл., жалбоподателят следва да бъде възстановен на предишната длъжност, ако в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение се яви в съответната администрация. Безспорно това не е сторено, и служебното отношение се прекратява при условията на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За неявяването си в законоустановения срок, жалбоподателят сочи две причини- смъртта на адвокатката му, която е водила делото и собственото му тежко здравословно състояние. В подкрепа на това са представени писмени доказателства - данни от акт за смърт № 0057/27.07.2009 г. община Костенец, обл. Софийска, от който / кореспондиращо с данни от цитираните административни дела/ е видно, че адвокатката му е починала на 24.07.2009 г. в Република Турция, както и етапна епикриза № 141/26.06.2009 г. от д-р М. Господинов, установяваща, че към 26.06.2009 г. жалбоподателят е в "умерено тежък депресивен период". В това състояние според епикризата, жалбоподателят е в периода- май-юни, т. е. точно в момента когато би трябвало да се яви и встъпи в длъжността на която е възстановен. При така изложеното съдът прие следното: На първо място смъртта на процесуалния представител по предходното административно производство настъпва повече от месец след като с влязло в сила съдебно решение е отменена като незаконосъобразна заповедта за уволнение на Усков, на следващо-доказателствата по делото за влошеното здравословно състояние не сочат невъзможност за личното явяване на жалбоподателя в администрацията на министерство на земеделието и храните с място на работа главна дирекция "Земеделие"-Областна дирекция "Земеделие"-Кърджали и заявяване на желание за заемане на предишната длъжност. За да настъпят последиците по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл не е достатъчно само и единствено отмяната на акта, необходимо е и действие на служителя с което да демонстрира желанието си за заемане на длъжността и това да бъде сторено в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение. След изменението на нормата на чл. 122, ал. 1 обн. ДВ, бр. 67 от 1999 г. са изключени всички причини, независимо от характера им, които да позволяват пропускане на законоустановения срок за възстановяване на предишната длъжност след отмяната на незаконно уволнение. При тази законова регламентация, а и предвид временастъпването на смъртта на процесуалния представител и характеристиката на заболяването, сочени като уважителни причини за неявяване в съответната администрация, настоящата инстанция намира, че жалбата против заповед № РД 15-518/10.07.1009 г. на министъра на земеделието и храните е неоснователна. Административният акт е постановен от компетентния административен орган в рамките на правомощията, при спазени административнопроизводствени правила и материалноправни норми и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата следва да се отхвърли. Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение