Решение № 7885 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11846/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Община Пловдив, представлявана от З. Димитров- кмет на община Пловдив, чрез процесуален представител гл. юриск. С. Господинова против Решение 1654/13.10.2023г. постановено по адм. дело 1952/2023г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Община Пловдив против принудителни административни мерки, представляващи задължителни предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка с Изх. ПР2317500 от 18.07.2023г., изготвен от служители в Дирекция Инспекция по труда - Пловдив, към Главна дирекция Инспектиране на труда при Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда , с които на жалбоподателя е предписано В съответствие с изискванията на чл.21, ал.1, т.2 от НЗСДА, за положения извънреден труд по реда на чл.50а, ал. 1 от ЗДСл, органът по назначаването да изплати на д-р Р. Б.- главен инспектор в Отдел Здравеопазване в община Пловдив, допълнително възнаграждение, изчислено върху индивидуалната й основна заплата в размер на 75 на сто, за отработеното от нея време /48 часа/ на 19.02.2022г., 20.02.2022г., 26.03.2022г., 27.03.2022г., 21.05.2022г. 22.05.2022г., в срок до 31.07.2023г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т.3 от АПК. Претендира се необоснованост на съдебното решение, като се сочи липсата на извършен от съда анализ на приобщените по делото доказателства. Оспорва се направения от първоинстанционният съд извод, че заповедта за командироване на д-р Б. има характер на заповед за полагане на извънреден труд. Излагат се твърдения, че извънредния труд се възлага с изрична заповед по реда на чл. 15, ал.1 от Наредба за работното време, почивката и отпуските и предвид липсата на такава, не може да се приеме, че такъв е бил възложен от страна на община Пловдив на д-р Р. Б. Възразява се положеният от д-р Б. труд да е бил извършен извън обичайната дейност по Проект България срещу диабета реализиран от Лайънс клуб Видин, към който същата била избрана за координатор. Предвид липсата на изрично възложени от община Пловдив допълнителни трудови ангажименти на д-р Б., извън обичайна дейност по проекта, взетите от нея участия на дати 19.02.2022г., 20.02.2022г., 26.03.2022г., 27.03.22г., 21.05.2022г. и 22.05.2022г. не следвало да бъдат квалифицирани като извънреден труд. Предвид така изложеното се иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение и отмяна на оспорените задължителни предписания. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, чрез процесуален представител юриск. Вутов оспорва касационната жалба и претендира оставяне в сила на първоинстанционното решение. Посочва се наличието на заповеди за командироване за процесните дати издадени на основание чл. 121 от КТ, предвид което и наличие на възложена от страна на работодателя трудова дейност за същите. Предвид факта, че датите на които д-р Б. е следвало да полага труд извън мястото на постоянната й работа, в почивните дни, се претендира имплицитно на същата да е било възложеното да полага извънреден труд. Ответникът Р.С Б., в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Претендира положеният на процесните дати труд да е извън обичайното работно време и извънработната седмица, в почивните дни, извършен не по собствено желание, а с оглед командироването й извън населеното място в което живее, предвид което се претендира същият да има характер на извънреден труд и за същия да се дължи допълнително възнаграждение. Предвид така изложеното се иска отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата се явява и основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е принудителна административна мярка, представляваща задължително предписание, обективирано в Протокол за извършена про­верка с Изх. ПР2317500 от 18.07.2023г., изготвен от служители в Дирекция Инспекция по труда - Пловдив, към Главна дирекция Инспектиране на труда при Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда , с което на жалбоподателя е предписано В съответствие с изискванията на чл.21, ал.1, т.2 от НЗСДА, за положения извънреден труд по реда на чл.50а, ал. 1 от ЗДСл, органът по назначаването да изплати на д-р Р. Б.- главен инспектор в Отдел Здравеопазване в община Пловдив, допълнително възнаграждение, изчислено върху индивидуалната й основна заплата в размер на 75 на сто, за отработеното от нея време /48 часа/ на 19.02.2022г., 20.02.2022г., 26.03.2022г., 27.03.2022г., 21.05.2022г. 22.05.2022г., в срок до 31.07.2023г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Община Пловдив, като е обосновал извод, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо но неправилно. Настоящият състав на Върховен административен съд намира, че първоинстанционното производство е протекло при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довели до постановяване на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка и липса на изложени от съда мотиви относно релевантните за спора факти и обстоятелства. От изложените в оспореното решение аргументи за потвърждаване на оспорения акт се стига до извод, че ревизираният съд не е изяснил предмета на делото и съответно не е събрал относимите към спора доказателства. С оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че от приетата към доказателствата по делото Заповед 170 от 13.05.2022г. на заместник кмет в Община Пловдив, безспорно се установява че Р. Б. е държавен служител, заемащ длъжността главен инспектор в Дирекция Здравеопазване в Община Пловдив. До този извод съдът е достигнал, въпреки непредставената по делото нарочна справка от личното служебно досие на Р. Б., от която да е видна заеманата от Б. длъжност в периода 19.02.2022г. - 25.05.2022г., предвид възприетата липсата на спор между страните относно това обстоятелство. При липса на събрани в тази насока доказателства съдът е направил извод, че следва да се приеме за установено, че посочената длъжност главен инспектор в Дирекция Здравеопазване в община Пловдив е заемана от Б. в периода 19.02.2022г. - 25.05.2022г. Така направеният извод, касационният състав намира за изведен в нарушение на съдопроизводствените правила. В действителност разпоредбата на чл. 161 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК и в процесното производство дава възможност на съда да приеме за доказани факти, относно които страната е създала пречки за събирането им. Последната възможност обаче, може да бъде реализирана от съда след като на страната са дадени конкретни указания по реда на чл. 171, ал.5 от АПК с посочване за кои конкретно факти и обстоятелства от значение за изясняване на делото от фактическа страна страната не сочи доказателства и след дадени указания за последиците от непредставяне на същите. В процесния случай липсват дадени до първоинстанционния жалбоподател указания относно доказателствените последствия при непредставяне на изисканите с разпореждане от 03.08.2023г. доказателства. Нещо повече с така цитираното разпореждане, съдът не е изискал събиране на онези доказателства, които не са представени с административната преписка, а са от съществено значение за изясняване на делото от фактическа страна, като длъжностната характеристика на служителя, спрямо който са дадени процесните предписания. Касационната инстанция намира, че в хода на първоинстанционното производство съдът не събрал надлежни доказателства относно относимите към правния спор факти. Следва да се посочи, че доколкото предмет на спора са задължителни предписания за заплащане на извънреден труд, то правния спор в случая се свежда до това дали участието на д-р Б. в трите заседание на Национален съвет за борба с диабета по проект България срещу диабета , финансиран от Международната фондация на Лайънс клубовете, може да се квалифицира като извънреден труд . За да даде отговор на този въпрос, първоинстанционният съд е следвало да събере доказателства относно заеманата от д-р Б. длъжност, но не само като наименование, а и като съвкупност от служебни задължения. По делото липсват доказателства касаещи характера на възложената на д-р Б. работа, с оглед длъжностната й характеристика. Липсват доказателства дали тази длъжност се заема по служебно или по трудово правоотношение. Съдът е приел изложеното от административния орган наличие на положен от д-р Б. извънреден труд, единствено и само с оглед факта на взетото от нея участие в посочените съвети през почивните дни. В тази връзка следва да се посочи, че извънредният труд по смисъла на чл. 50а от ЗДСл, се характеризира не само с времевите рамки в които се полога, но и с неговия характер. Последният не касае дейност извън определените с длъжностната характеристика трудови функции на служителя. В оспореното решение липсват изложени аргументи в тази насока. Този пропуск е довел до необоснованост на съдебния акт, доколкото изясняването на тези факти и обстоятелства са от съществено значение за правилното приложение на материалния закон. Липсата на събрани в първоинстанционното производство доказателства в тази насока, препятства и касационната съдебната инстанция да извърши собствен анализ за съответствие на процесния административен акт с материалния закон. Като безспорно установено ревизираният съд е посочил обстоятелството, че Община Пловдив е партньор по проект България срещу диабета с номер DLA17939, финансиран от Международната фондация на Лайънс клубовете /LCIF/, с водещ партньор Лайънс Клуб Видин. В тази връзка съдът е следвало да събере доказателства дали участието на д-р Б. по така посочения проект е предвидено с длъжностната й характеристика, т.е дали извършената от нея дейност е част от служебните й задължения при условията на чл. 21, ал.2 от ЗДсл, или касае дейност възложена по силата на чл. 21, ал.4, т.2 от ЗДСл, за която се следва допълнително възнаграждение по смисъла на чл. 19, т.6 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, а не такова по смисъла на чл. 19, т.2 от същия подзаконов нормативен акт. Следва да се посочи, че извънредния труд по смисъла на чл. 50а от ЗДСл се заплаща върху основната заплата на служителя, която е определена като възнаграждение за изпълнение на вменените на лицето служебни задължения по длъжностна характеристика. Извършените извън същата допълнителни дейности, могат да бъдат осъществени по съгласие на служителя и след определено допълнително възнаграждение, което обаче има самостоятелен характер и не е обвързано с нормите формиращи основната заплата на служителя. С оглед приетите по делото заверени копия на разменена кореспонденция между различни структури на община Пловдив и между община Пловдив и трети лица, съдът е заключил, че лице за контакт от страна на община Пловдив за дейностите в Националната кампания България срещу диабета е д-р Р. Б.. Последното обстоятелство обаче, не сочи наличие на изричен акт на органа по назначението, по силата на който на Р. Б. да е било възложено допълнително задължение, във връзка с дейности по този проект. От Заповед 223К-61 от 18.02.2022г. носеща печата на Община Пловдив и посочена като издадена, на основание чл.121, във връзка с чл.215 от КТ и чл.8 от Наредбата за командировките в страната (НКС), първоинстанционният съд е приел, че д-р Р. С. Б.- гл. инспектор е командирована от кмет на община Пловдив до гр. Правец и обратно, в периода от 19.02.2022г. - 20.02.2022г. (събота, неделя), със задача: Участие в първо заседание на Национален съвет за борба с диабета по проект България срещу диабета . С оглед Заповед 223К-97 от 24.03.2022г., посочена като издадена на основание чл.121, във връзка с чл.215 от КТ и чл.8 от НКС, Д-р Р. С.­ Б. е командирована до гр. Видин и обратно, в периода от 26.03.2022г. - 27.03.2022г. (събота, неделя), със задача: Участие като общински координатор във второ заседание на Национален съвет за борба с диабета по проект България срещу диабета . А според приетото по делото заверено копие на Заповед 223К-299 от 18.05.2022г., на основание чл.121, във връзка с чл.215 от КТ и чл.8 от НКС, съдът е направил извод, че д-р Р. Б.- гл. инспектор дирекция Здравеопазване е командирована до гр. Троян и обратно, в периода от 21.05.2022г. - 22.05.2022г. (събота, неделя), със задача: Трето заседание на Национален съвет за борба с диабета по проект Б-я с/у диабета . Като доказателства по делото са приети заверени копия на Карта за оценка от проведено обучение на Д-р Р. Б., съответно от 19.02.2022г. до 20.02.2022г., от 26.03.2022г. до 27.03.2022г. и от 21.05.2022г. до 22.05.2022г. От така приетата за установена фактическа обстановка и въз основа на цитираните в решението правни норми съдът е достигнал до извод, че за процесния период д-р Б. е била командирована, в качеството си на държавен служител към община Пловдив извън място на постоянната й работа, за изпълнение на служебен ангажимент, с оглед на което й се дължи възнаграждение за осъществения извънреден труд. Така направеният извод не се споделя от касационната инстанция, която намира последния за необоснован и формиран при липса на изясняване на относимите за спора факти и обстоятелства. Съдът е анализирал разпоредбата на чл.50а, ал.1 от ЗДСл, съгласно която извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл.50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. Посочил е още разпоредбата на чл.19, т.2 от НЗСДА, съгласно която допълнително възнаграждение е такова за възнаграждение за извънреден труд , както и тази на чл.21, ал.1, т.2 от НЗСДА, съгласно която за положения извънреден труд, за работа през почивните дни, се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер на 75 на сто Ревизираната инстанция е обърнала внимание и на чл.30 от Правила за вътрешния трудов ред в Община Пловдив, видно от който в общинска администрация на гр. Пловдив нормалната продължителност на работното време е с 8 часов работен ден, при петдневна работна седмица, с обща седмична продължителност 40 часа. Според чл.34, ал.1 от ПВТРОП, За положен извънреден труд от служителите в общинската администрация през работни, почивни и празнични дни се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната работна заплата, за държавните служители, съгласно НЗСДА, а за служителите по трудово правоотношение, съгласно чл.262 от КТ. Всички тези норми дават основание да се търси заплащане от страна на служителя на положения от него извънреден труд. Във всяка конкретна хипотеза обаче, следва да се прецени дали в действителност осъществената от лицето дейност има характер на труд и то извънреден по смисъла на чл. 50а от ЗДСл, когато се отнася за държавни служители, каквито твърдения се съдържат в оспорения административен акт. Приобщените по делото командировъчни заповеди, не могат безусловно да бъдат възприети като такива за възлагане извършването на служебни задължения типични за служебното правоотношение извън работното място, без да бъдат обвързани с анализ на конкретни доказателства, сочещи съдържанието на тези задължения. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, при посочения доказателствен дефицит, Административен съд Пловдив е постановил неправилно решение, при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на относимите към правния спор факти и обстоятелства и необоснованост на направените правни изводи. Предвид така изложените аргументи, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване мотивите на процесното решение. По исканията на страните за присъждане на разноски ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,