Решение № 4722 от 14.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10585/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Слънчев бряг АД, [ЕИК], гр.Несебър, подадена чрез процесуалния представител юрк. С. Д. против решение 547/21.04.2020 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело 260/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Р-02000218000795-091-001/31.07.2018г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, в частта, потвърдена с решение 5/08.01.2019г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че Слънчев бряг АД е субект на задължението за внасяне в държавния бюджет на 50% от частта на наема, получен за имоти, отдадени под наем, която отговаря на процента държавно участие. В подкрепа излага, че по делото са въведени доводи и са представени достатъчно доказателства, необсъдени и игнорирани от съда, че основна дейност на дружеството за процесните години е отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти, в съответствие с целта, за която имотите са били предоставени от държавата на Слънчев бряг АД, от което са реализирани и основните приходи, поради което е налице хипотезата на чл. 92, ал. 3 от ЗДБРБ за 2015 г. и 2017 г. и чл. 93, ал. 3 от ЗДБРБ за 2016 г. Излага, че съдът не е съобразил безспорно приетото от административните органи Агенцията за държавен финансов контрол и НАП - относно основния предмет на дейност на Слънчев бряг АД, които също необосновано и в противоречие с приетото, не са приложили законовата разпоредба за изключението. Оспорва като неправилен изводът на съда, че по спорните финансови споразумения за обезщетение дружеството е задължен субект по чл. 92, ал. 2 от ЗДБРБ за 2015 г. и 2017 г. и по чл. 93, ал.2 от ЗДБРБ за 2016 г. и твърди, че съдът не е изяснил напълно свързаната с посочените споразумения фактическа обстановка, както и излага, че дори споразуменията да се приемат за договори за наем, по тях отчисления към държавния бюджет не се дължат, на основание предходно цитираните разпоредби от ЗДБРБ. Касаторът сочи и че обжалваното решение е постановено в противоречие с чл. 166 ДОПК. Счита и че решението е постановено в противоречие с Конституцията на РБ, Търговския закон и правото на Европейския съюз, тъй като е нарушено правото на равнопоставеност на акционерите. Прави искане за сезиране на Конституционния съд на Република България за несъответствие на нормите на чл. 92, ал. 2 от ЗДБРБ за 2015 г. и 2017 г. и на чл. 93, ал. 2 от ЗДБРБ за 2016 г. с Конституцията на Република България. Претендира отмяна на обжалваното решение или в условията на алтернативност делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. С касационната жалба е заявено искане, поддържано и в представено писмено становище, за отправяне на преюдициално запитване за тълкуването или валидността на правото на Европейския съюз. Ответникът по касационната жалба - Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Бургас при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е основателна. С касационната жалба е заявено искане, поддържано и в представени писмени бележки, за сезиране на Конституционния съд на Република България за несъответствие на нормите на чл. 92, ал. 2 от ЗДБРБ за 2015 г. и 2017 г. и на чл. 93, ал. 2 от ЗДБРБ за 2016 г. с Конституцията на Република България. Касационната инстанция намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на спора по същество, включително и не са налице предпоставки за спиране на производството по делото при условията на чл.150, ал.2 от Конституцията на Република България. По принцип съдът не е задължен да сезира Конституционния съд на Република България, когато това е поискано от страна по делото, но в конкретния случая не е налице и възможност да бъде сезиран Конституционния съд на Република България. Независимо, че определенията на Конституционния съд на Република България нямат силата на решения по чл.151, ал.2 от Конституцията на Бепублика България, установената практика в тях не може да бъде пренебрегната. Непротиворечиво (определение 2/02.06.2015г. по к.д. 2/215г. и определение 5/13.10.2016г. по к.д. 4/2016г.) Конституционният съд на РБ приема, че не следва да се произнася по поставени пред него въпроси по повод отменени правни законови разпоредби. Искането за сезиране на Конституционния съд на РБ е по повод разпоредите на чл.92, ал.2 от Закона за държавния бюджет на Република България /ЗДБРБ/ за 2015 г. /отм./чл.93, ал.2 от ЗДБРБ за 2016 г./отм.01.01.2017г./ и чл.92, ал.2 от ЗДБРБ за 2017 г./отм. 31.12.2017г./, които не са действащо право и съобразно установената практика би било отклонено. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е бил Ревизионен акт Р-02000218000795-091-001/31.07.2018г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, в частта, потвърдена с решение 5/08.01.2019г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която на Слънчев бряг АД са определени вноски от получен наем на държавни недвижими имоти за данъчен период 01.01.2015г.31.12.2015г. в размер на 96 139,48 лв. главница и 28 072,45 лв. лихви, за данъчен период 01.01.2016г.31.12.2016г. в размер на 17 685,56 лв. главница и 4 554,64 лв. лихви и за данъчен период 01.01.2017г.31.12.2017г. в размер на 3,83 лв. главница и 551,40 лв. лихви. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу посочения РА е обжалваната му част. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. При преценката за неговата материална законосъобразност, съдът е приел, че направените от ревизиращите органи изводи за дължимост на вноските върху дохода, получен от правоотношения с характеристики на наемни, по сключени финансови споразумения, са правилни. За да формира този извод, от фактическа страна съдът е установил, че Слънчев бряг АД е публично акционерно дружество по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), в което акционери са Министерството на туризма с 75% от капитала; Слънчев бряг холдинг АД с 10 % от капитала и други акционери, физически и юридически лица с 15 % от капитала на дружеството. За безспорно установено е приел, че основната дейност на дружеството през 2015г. и 2016г. е отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти, поддръжка на инфраструктурата в к.к.Слънчев бряг, включващо поддържане на алеи и пътища, ВиК и канализационни услуги, озеленяване, охрана, реклама и др. дейности, съществено относими към оперирането на конкретните туристически обекти, а основните приходи, които реализира дружеството са свързани с приходи от ползване на инфраструктурата за разполагане на маси, столове, щендери, витрини и друго оборудване пред обектите, приходи от ползване на транспортна инфраструктура паркоместа, СМС паркиране, автокран, пропуски за зареждане, пропуски таксита, местостоянки, файтони, триколки, приходи от продажби на промишлена вода и други. Съдът е установил, че съгласно представените доказателства, Слънчев бряг АД е сключвало договори за наем на активи, описани в протокол 15/2014г., след получено разрешение от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) и като Съвета на директорите е приел докладите за пазарни наемни цени, както и за периода 2015 г., 2016 г. и 2017 г. е сключвало финансови споразумения във връзка с ползване от наематели/ползватели на дълготрайни активи, части от тях или други обекти, част от инфраструктурата на курортния комплекс, собственост на Слънчев бряг АД. От констатациите на ревизиращите органи съдът е установил, че финансовите споразумения са два вида - за ползване на части/терени от имуществото, включително инфраструктурата на Слънчев бряг АД, съдържащи предписание собственикът/наемателят на обекта/съоръжението да се яви в тридневен срок в административната сграда на Слънчев бряг АД за сключване на финансово споразумение за обезщетение, в противен случай обекта/съоръжението ще бъде премахнат; и финансови споразумения, сключени във връзка с ползване на част от имуществото на Слънчев бряг АД, когато няма сключени договори или срокът на сключените договори е изтекъл към 01.01.2015г., към която дата за Слънчев бряг АД е налице забрана за сключване на договори за наем. За всеки от ревизираните периоди съдът е установил и разграничил получените от ревизираното дружество приходи от сключени договори за наем на дълготрайни активи, отразяването им в счетоводството и начисляването на вноска 50% в полза на държавния бюджет, както и изплатени суми от сключени финансови споразумения за дълготрайни активи, за които не е начислена вноска в държавния бюджет. Съдът е проследил и получените през периодите приходи от сключени договори за наем на рекламни съоръжения и начислените във връзка с тях вноски в държавния бюджет, както и получените суми от финансови споразумения за рекламни съоръжения, за които не е начислена вноска в държавния бюджет. По делото е проведена съдебно-икономическа експертиза и две допълнителни съдебно-икономически експертизи, по които вещото лице е посочило размера на начислените от дружеството вноски към бюджета във връзка със сключените договори за наем за трите години и е обяснило как са формирани процесните задължения - дължимите по РА суми за всяка година и лихви върху тях. От заключенията на експерта съдът е установил редът, по който са отчитани договорите за наем и финансовите споразумения в счетоводството на ревизираното дружество, както и че процесните споразумения за 2015г., 2016г., 2017г. са сключвани при спазване на определена процедура, а именно установява се от структурна единица наречена Контролен блок неправомерно ползване на активи на дружеството от трети лица; изчислява се размера на съответните обезщетения според начина на ползване и периода, които обезщетения се оказват съответни на размерите на наема в сключените след това договори за наеми на активи. И при съгласие от двете страни се сключвало финансово споразумение до сключване на договор за наем или връщане от ползвателя на неправомерно ползвания актив на дружеството. От разпитания по делото свидетел на длъжност Ръководител отдел Контролен блок в Слънчев бряг АД, съдът е установил, че се потвърждава процедурата, констатирана от вещото лице, относно извършвани проверки на търговски обект, който нямат разрешение за поставяне и нямат сключен договор с дружеството, но с които по данни от свидетеля се сключва финансово споразумение, макар той лично да не е участвал в това. Съдът е установил, че посочените финансови споразумения за дълготрайни активи и рекламни съоръжения, са квалифицирани от приходните органи като договори за наем и представляват отдадени под наем имоти, поради което с РА е прието, че на основание чл. 92, ал. 2 от ЗДБРБ за 2015 г. и 2017 г. и на основание чл. 93, ал. 2 от ЗДБРБ от получените по споразуменията приходи се дължи вноска в държавния бюджет в размер, съответстваща на държавното участие в капитала на Слънчев бряг АД. Установил е, че въз основа на така приетото с РА са извършени корекции на счетоводния финансов резултат за всяка от процесните години със сумата, представляваща допълнително начислен данък за вноски в държавния бюджет, определени на база 50 на сто от размера на приходите за наеми на недвижими имоти и рекламни съоръжения, съответстващ на държавното участие в капитала на дружеството. Съдът е приел, че дружеството не оспорва дължимостта на посочените вноски, но счита, че дължи съответната вноска само върху сумите получени от правоотношение с друго лице, което е наречено договор за наем, поради което и само върху тях са начислявани и внасяни задълженията. По така формирания спор, въз основа на горните фактически констатации, съдът е приел, че дружеството е субект на задължението по чл.92, ал.2 от ЗДБРБ за 2015г. и 2017г. и на задължението по чл.93, ал.2 от ЗДБРБ за 2016г., като е приел, че дължи съответната вноска не само върху сумите получени от правоотношение с друго лице, което е наречено договор за наем, но и във връзка със сключените финансови споразумения. Съдът е споделил разбирането на ревизиращите органи, че тези правоотношения също са наемни, като е посочил, че по финансовите споразумения са налице същите задължения на двете страни както при наемните отношения, поради което е приел, че представляват прикрити договори за наем, целящи за част от наема да се спести вноската по чл.92, ал.2 от ЗДБРБ за 2015г. и 2017г., респ. по чл.93, ал.2 от ЗДБРБ за 2016г. Съобразил е, че съгласно фактическите констатации по делото страните по финансовите споразумения са били наематели на същия имот, договорът им за наем е с изтекъл срок, но доколкото дружеството не се е противопоставил по някакъв начин на продължилото ползване на имота, то на основание чл. чл.236, ал.1 от ЗЗД договорът се счита продължен за неопределен срок, следователно и през периода, за който е сключено финансовото споразумение предходния договор за наем е имал действие между страните. По тези мотиви е приел, че Слънчев бряг АД е субект на задължението по чл.92, ал.2 от ЗДБРБ за 2015г. и 2017г., респ. по чл.93, ал.2 от ЗДБРБ за 2016г. и дължи вноски и върху сумите получени по финансовите споразумения. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са изложените в касационната жалба доводи за допуснато нарушение на чл. 166 ДОПК с издаване на процесния ревизионен акт. Спор по фактите между страните няма. На основание чл. 92, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г., 2016г. и 2017 г. (ЗДБРБ) за имоти, отдадени под наем от дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие, в съответния бюджет се дължи вноска в размер 50 на сто от наема, съответстващ на държавното или общинското участие. По силата на чл. 162, ал. 1 от ДОПК държавните и общинските вземания са публични и частни. Публичните държавни и общински вземания са изброени в ал. 2 на същата норма и в тях се включват вземанията: 1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2. за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ; 7. по влезли в сила наказателни постановления; 8. за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз; 9. лихвите за вземанията по т. 1 - 8. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 4 от ДОПК частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2.