Решение № 7856 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13409/2019 г.

Решение № 7856 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13409/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Н. Т. Фуудс" ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. В., ул. "10-та" № 30 срещу Решение № 5450 от 29.08.2019 г. по адм. дело № 10158/2018 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 108 от 22.05.2018 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) в частта, с която се отказва заличаване на марка рег. № 89257 ДУНАВИЯ – словна за всички стоки от клас 29, за които е регистрирана, с изключение на стоките "извара; продукти с извара". Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията са за немотивираност на съдебното решение. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт на председателя на ПВ. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира разноските за касационната инстанция. Ответникът - председателят на Патентното ведомство, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът – "Ел Би Булгарикум" ЕАД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на "Н. Т. Фуудс" ООД срещу Решение № 108 от 22.05.2018 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България в частта, с която се отказва заличаване на марка рег. № 89257 ДУНАВИЯ – словна за всички стоки от клас 29, за които е регистрирана, с изключение на стоките "извара; продукти с извара". От фактическа страна съдът е установил, че административното производство е образувано по искане вх. ...43370/17.03.2017 г. на "Н. Т. Фуудс" ООД за заличаване на регистрацията на марка рег. № 89257 ДУНАВИЯ - словна, с притежател "Ел Би Булгарикум" ЕАД за стоките "мляко, млечни напитки, млечни шейкове, млечен пудинг, кисело мляко и млечнокисели продукти, десерти с кисело мляко, напитки от кисело мляко, кондензирано мляко, кашкавал, извара, масло, маслен крем, сметана, бита сметана, заквасена сметана, сухо мляко, продукти с извара, суроватка" от клас 29 от Международната класификация на стоките и услугите, със срок на действие - до 19.06.2023 г., на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 7 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). От заявените основания за заличаване административният орган е приел, че е налице само основанието по чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗМГО за стоките "извара; продукти с извара" и е заличил регистрацията на марката за тези стоки. За останалата част от стоките искането за заличаване е отхвърлено. Предмет на разглеждане пред първата инстанция е административният акт в частта му, с която е постановен отказ за заличаване на марката за останалата част от стоките - "мляко, млечни напитки, млечни шейкове, млечен пудинг, кисело мляко и млечнокисели продукти, десерти с кисело мляко, напитки от кисело мляко, кондензирано мляко, кашкавал, масло, маслен крем, сметана, бита сметана, заквасена сметана, сухо мляко, суроватка" от клас 29 от Международната класификация на стоките и услугите. Въз основа на събрания доказателствен материал съдът е приел от правна страна, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е, че думата "Дунавия" не представлява означение, което обичайно се ползва в установената търговска практика за стоките, за които е регистрирана марката. Всички стоки, за които е регистрирана марката, са видове млечни продукти, но нито един от тях не представлява бяло саламурено сирене със специфичните белези и метод на производство, с които българският потребител свързва думата "Дунавия". Процесната марка се състои от думата ДУНАВИЯ, която е фантазийна и сама по себе си не кореспондира с присъщи качества и/или характеристики на стоките от клас 29, за които е регистрирана. Следователно, марката има отличителен характер по отношение на тях. По изложените съображения съдът е приел, че не са налице основанията за заличаване по чл. 11, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗМГО. Във връзка с основанието по чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО, съдът е посочил, че с оглед съществените различия между характеристиките на регистрираните стоки и бялото саламурено сирене потребителят не може да бъде въведен в заблуждение. Крайният извод на съда е, че административният акт в обжалваната му част е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевираните с касационната жалба доводи изцяло преповтарят оплакванията, поддържани пред първоинстанционния съд, които са подробно обсъдени в мотивите на оспореното решение. Съдът е изяснил изцяло спора от фактическа страна и е формирал правни изводи в съответствие с установените релевантни факти и обстоятелства и приложимия материален закон. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 7 ЗМГО не се регистрира марка, която няма отличителен характер (т. 2); марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги (т. 3); марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите (т. 4); марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите (т. 7). Безспорно е установено по делото, че думата ДУНАВИЯ е използвана в установената търговска практика на територията на Република България като наименование на вид бяло саламурено сирене, получено по специална технология, включваща ултрафилтрация под налягане. По делото не са представени доказателства думата ДУНАВИЯ да е станала обичайна в говоримия език или в установената търговска практика по отношение на някоя от процесните стоки. На следващо място, процесната словна марка е фантазийна – без самостоятелно смислово значение, поради което не може да бъде свързана с присъщи качества и/или характеристики на стоките, за които е регистрирана. Предвид изложеното съдът правилно е преценил, че забраните по чл. 11, ал. 1, т. 3 и 4 ЗМГО са неприложими. Въз основа на съображенията, че марката не е станала обичайна в говоримия език или установената търговска практика, нито съставлява директно указание за качествата и/или характеристиките на стоките, за които е регистрирана, съдът е обосновал правилен извод, че марката притежава отличителност и не е налице основание за заличаването й по чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Правилен е също така изводът на съда за липса и на последното заявено основание за заличаване - чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО. Съдът е възприел изводите на административния орган, който е обсъдил всяка една от процесните стоки, за които марката е регистрирана и е обосновал, че нито една от тях не може да бъде сбъркана със специфичното бяло саламурено сирене, с което обичайно се свързва думата ДУНАВИЯ. Същото важи и за продукта "кашкавал", за който касаторът неоснователно счита, че като вид сирене би могъл да заблуди потребителите. Съдът правилно е посочил, че кашкавалът, макар да е вид сирене, не може по никакъв начин да бъде сбъркан с бяло саламурено сирене, още повече с неговата разновидност, обичайно позната като Дунавия, тъй като кашкавалът е твърд и жълт, за разлика от мекото бяло сирене, познато на българския потребител. Оплакванията на касатора за липса на мотиви на обжалваното решение са неоснователни. Съдът действително е посочил, че думата ДУНАВИЯ се разпознава от потребителите в България, но единствено по отношение на разновидност на бялото саламурено сирене, получено по специална технология. С. "сирене; продукти от сирене; топено сирене; сирене крема", както и по-обобщените категории "млечни продукти" и "млечни произведения" не попадат под закрилата на марката ДУНАВИЯ. Тя е регистрирана за продуктите "мляко, млечни напитки, млечни шейкове, млечен пудинг, кисело мляко и млечнокисели продукти, десерти с кисело мляко, напитки от кисело мляко, кондензирано мляко, кашкавал, масло, маслен крем, сметана, бита сметана, заквасена сметана, сух мляко, суроватка" (след заличаването на продуктите "извара; продукти с извара"), за които не е разпознаваема от потребителите и не би могла да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките. В заключение касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за законосъобразност на административния акт в оспорената му част. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Патентното ведомство разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение