Решение № 7695 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13074/2015 г.

Решение № 7695 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13074/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Еко Хидро 90 " ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, с управител Иван Делчев, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Баракова, против решение № 567 от 01.10.2015 г., постановено от Административен съд - Пазарджик, II състав, по адм. д. № 495/2015 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и развива доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и възразява против присъдените в полза на ответника разноски. Касаторът твърди, че атакуваното уведомително писмо е издадено при нарушения на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалноправните разпоредби на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като претендира присъждане на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Щалианов, който с писмен отговор пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като законосъобразно и правилно постановено. Заявява искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото от събраните по делото писмени доказателства в административното и съдебното производство е безспорно установено, че за кампания 2013 г. административният орган е установил несъответствия с изискванията за подпомагане на част от заявените парцели по всички заявени схеми, като този извод е подкрепен и от заключението на назначената по делото експертиза. Според участващия по делото прокурор ответникът е извършил необходимите проверки в съответствие с предвидените за това способи, чрез ИСАК, чрез дешифриране на новите цифрови ортофотокарти и извършените теренни проверки на място, резултатите от които са намерили отражение в приложения по делото Протокол № 2129/04.10.2013 г. за извършена теренна проверка от Общинска служба "Земеделие". Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Еко Хидро 90 " ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 567 от 01.10.2015 г. е отхвърлена жалбата на "Еко Хидро 90 " ООД, гр. Пазарджик против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 с изх. № 02-130-2600/2412 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в обжалваната му част. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Държавен фонд "Земеделие" съдебно-деловодни разноски в размер на 2039,42 лева. За да достигне до този резултат първоинстаницонният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и същият съдържа фактическите основания за неговото издаване, които съответстват на посочените правни основания. Установено е, че в табличен вид с текстово описание под таблиците са описани конкретните парцели и части от тях, за които е отказано подпомагане, като става ясна причината за постановения отказ. Решаващият съдебен състав на Административен съд - Пазарджик е счел, че процесното уведомително писмо е издадено при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което са неоснователни твърденията на дружеството - жалбоподател. Първостепенният съд е преценил, че обжалваното уведомително писмо отговаря на всички изисквания за законосъобразност, от което е изведено заключение, че подадената против него жалба следва да се отхвърли. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след подробен анализ на твърденията на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение точно е констатирано, че "Еко Хидро 90" ООД е подало общо заявление за плащане на площ с УИН 13/290513/70088, с което е кандидатствало за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2013 г. пред Разплащателната агенция, а именно по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схемата за национални доплащания (СНДП) и по Схемата за плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (HP 2). Жалбоподателят оспорва гореописаното уведомително писмо в частта му, с която му е отказано финансово подпомагане в размер на 38 647,47 лева по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за четири имота със следните идентификатори за деклариран БЗС/парцел, с предназначение "пасища", намиращи се в землището на с. Синитево, община Пазарджик: 66559-25-1-1; 66559-31-5-1; 66559-40-1-1 и 66559-40-2-1. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото първоинстанционният съд изцяло е изпълнил задължителните указания, дадени с решение № 7244 от 17.06.2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 4666/2015 г., с което е отменено решението по първоначално образуваното дело и то е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания при новото разглеждане на спора, съдът да обсъди събраните доказателства, след което да ги съпостави с мотивите в уведомителното писмо. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е извършил точно това - обсъдил е приетите по делото писмени доказателства и назначената съдебно- техническа експертиза. Без основание е оплакването на жалбоподателя, че в мотивите на съдебното решение не са съобразени показанията на разпитания свидетел. Гласните доказателства са събрани при новото разглеждане на делото и първоинстанционният съд е изложил обосновани съображения, защо не ги кредитира и не счита, че те могат да оборят констатациите на административния орган, които са обективирани в атакуваното уведомително писмо. От мотивите на първоинстанционното решение е видно, че съдът правилно е установил, че разпитаният свидетел не е успял да идентифицира спорните парцели и техните площи. По отношение изложеното в касационната жалба твърдение за неправилно приложение на материалния закон - Наредба № 5 от 10.03.2010 г. и за необоснованост на съдебния акт, решаващият състав на Върховния административен съд счита, че също е неоснователно. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал приетата по делото съдебно- техническа експертиза, която не е оспорена от страните по делото, чрез която е установено по безспорен начин, че след обработване на заявлението за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2013 г. са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане на част от заявените парцели по заявените схеми. В констативно-съобразителната част на заключението са описани по местонахождение, декларирана площ и изключената от допустимия слой площ за всеки един от заявените земеделски парцели, за които е установено, че не покриват критериите за допустимост, както и методите на направената проверка от страна на Министерството на земеделието и храните. Въз основа на заключението на вещото лице е прието, че недопустимата за финансово подпомагане площ по СЕПП след извършените административни проверки възлиза на 78,94 ха., като процентното съотношение на наддекларираната площ към установената за подпомагане площ е 18,68 %. Недопустимата за финансово подпомагане площ по СНДП след извършените административни проверки е 6,49 ха., като процентното съотношение на наддекларираната площ към установената за подпомагане площ е 2,66 %. Недопустимата за финансово подпомагане площ по НР2, след извършените административни проверки е 28,44 ха. и процентното съотношение на наддекларираната площ към установената за подпомагане площ е 15,18 %. По отношение установените несъответствия по СЕПП, в която част е обжалвано процесното уведомителното писмо, изслушаният експерт категорично е заявил, че декларираната от заявителя площ за финансово подпомагане е в размер на 501,51 ха., от която недопустимата за подпомагане площ след извършените административни проверки е 78,94 ха, а установената като допустима за подпомагане площ е в размер на 422,57 ха. Недопустимата за подпомагане площ е установена след извършени проверки на място от съответните служби по земеделие, относно които са съставени протоколи за направените корекции или чрез дешифриране на база сателитни снимки от 2013 г. Във връзка с определянето на допустимите площи за подпомагане, заявени от земеделския производител, вещото лице е изяснило, че при дешифриране на новата цифрова ортофотокарта и извършените теренни проверки са отпаднали площи, които не отговарят на критериите за постоянни пасища, определени по чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5/10.03.2010 г. Поотделно за БЗС, относно които са възраженията на дружеството - жалбоподател вещото лице е констатирало следното: БЗС 66559-25-1-1, землище с. Синитево с декларирана площ 29,27 ха, от които е установена за подпомагане площ от 0,02 ха, е изключена от допустимия слой площ от 29,25 ха, което е станало след проверка чрез дешифриране на обновената ортофотокарта по сателитни снимки от 2013 г.; БЗС 66559-31-5-1, землище с. Синитево с декларирана площ 3,00 ха, от които е установена за подпомагане площ от 0,01 ха, е изключена от допустимия слой площ от 2,99 ха, което е извършено след проверка чрез дешифриране на обновената ортофотокарта по сателитни снимки от 2013 г.; БЗС 66559-40-1-1, землище с. Синитево с декларирана площ 7,96 ха, от които установената за подпомагане е площ от 0,02 ха и е изключена от допустимия слой площ от 7,94 ха, след извършена проверка чрез дешифриране на обновената ортофотокарта по сателитни снимки от 2013 г.; БЗС 66559-40-2-1, землище с. Синитево с декларирана е площ 2,03 ха, която изцяло е изключена от допустимия за подпомагане слой, защото за този парцел е извършена теренна проверка от Общинска служба "Земеделие", резултатите от която са отразени в Протокол № 2129/04.10.2013 г. Този протокол има характер на официален документ, който е приет като писмено доказателство с постъпилата административна преписка и не е оспорен от жалбоподателя по предвидения за това ред. При тези вярно установени относими факти, първоинстанционният съд е извел законосъобразни правни изводи, като е преценил, че заключението на изслушания експерт изцяло съответства на констатациите, които са отразени в атакуваното уведомително писмо и които са послужили на издателя на оспорения административен акт да откаже заявеното от жалбоподателя финансово подпомагане. По отношение на спорните четири броя БЗС, съответно относно частите от тях за които е прието, че са недопустими за подпомагане, в процесното уведомително писмо като фактическо и правно основание е посочено: на основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" отказва частично или пълно плащания на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. " Първоинстанционният съд правилно е приел, че специализираният слой за кампания 2013 е одобрен със заповеди на министъра на земеделието и храните № РД 09-840 от 02.12.2013 г. и № РД 09-144 от 27.02.2014 г., при издаването на които е ползвана Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, представляваща комплексна автоматизирана система, която след съответните изчисления генерира като крайни актове уведомителните писма, с които се признават и изчисляват сумите по СЕПП или се намалява или отказва изплащането им поради различни причини, предвидени в приложимите нормативните актове относно схемите за подпомагане. Първоинстанционният съд точно е установил, че жалбоподателят не твърди и не представя доказателства за обжалване на горепосочената заповед, с които е одобрен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., което означава, че същият е обвързан от постановеното в тези заповеди. Настоящият съдебен състав споделя становището, че по заявлението на земеделския производител - "Еко Хидро 90 " ООД, гр. Пазарджик, са извършени задължителните административни проверки в ИСАК, в съответствие с нормата на чл. 37 от ЗПЗП, чрез които са установени основания за отказ за подпомагане на заявените площи по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 4, 5 и 6 от ЗПЗП /в приложимата редакция на закона към датата на издаване на обжалвания акт - 12.08.2014 г./. Констатациите от административните проверки и на извършената теренната проверка не са опровергани от оспорващото дружество в хода на първоинстанционния процес и на касационното производство, поради което следва да се приеме, че процесното уведомително писмо в оспорената му част и обжалваният съдебен акт са законосъобразно постановени в съответствие с приложимите императивни норми. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател срещу присъждането в полза на административния орган на разноските по делото. Тезата на касатора е, че искането за разноски е било преклудирано по отношение на ответника, защото не е направено при първото първоинстанционно разглеждане на делото, а за първи път е релевирано в касационното производство по адм. д. № 4666/2015 г. Съдът констатира, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е присъдил разноските в полза на ДФ "Земеделие", тъй като процесуалният представител на ответника своевременно с писменна молба, входирана в съда на 04.09.2015 г. е поискал присъждане на разноски, което е осъществено преди съдебното заседание, проведено на 07.09.2015 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,