Решение № 10519 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7964/2018 г.

Решение № 10519 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7964/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е образувано по касационна жалба на "Л. С." ЕАД, ЕИК 1210235551, подадена чрез изпълнителния му директор В. Рапонджиев, против решение № 2720 от 23.04.2018 г. по адм. дело № 4053/2017 г. на Административен съд – С. град. П. искане за обезсилване, евентуално за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. По делото е постъпила и касационна жалба от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация (ГД ГВА). Излага съображения за неправилност на съдебното решение. Иска от съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, като са формулирани конкретни въпроси. Претендира отмяна на оспорения съдебен акт. Ответникът, "Б. Е." АД, чрез своите процесуални представители, в съдебно заседание оспорва жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. По касационната жалба на главния директор на ГД ГВА: Производството по адм. д. № 4053/2017 година по описа на Административен съд – С. град е приключило след връщане на делото на същия съд с определение № 9895/25.07.2017 година по адм. д. № 7637/2017 година по описа на Върховния административен съд. Съгласно същото, делото се връща на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия срещу отказ на административния орган за разглеждане на отправено до него искане. Производството по оспорване на отказ на административен орган да разгледа отправено до него искане е регламентирано в чл. 197 – 202 АПК. Инстанционен контрол за правилността на съдебен акт, постановен в производство по реда на чл. 197 - 201 АПК може да бъде осъществен единствено, ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. Член 200, ал. 2 АПК изрично определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, чиито права и законни интереси са засегнати от произнасянето, а решаващ орган. Безспорно, съгласно чл. 15, ал. 1 от АПК, страна в административния процес може да бъде и административният орган, но това става само на фазата на съдебното, не и на фазата на административното производство. Горното обосновава извод за недопустимост на касационната жалба на главния директор на ГД ГВА. В тази насока са решение № 3045 от 28.02.2019 година на Върховен административен съд по адм. д. № 8944/2018 година по идентичен казус между същите страни, оставено в сила с определение № 9848 от 26.06.2019 година на Върховния административен съд по адм. д. № 6147/2019 година. По касационната жалба на "Л. С." ЕАД: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба на "Л. С." ЕАД е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. При служебно извършена проверка за допустимост на решението, съдът констатира, че обжалваното решение е недопустимо по отношение на "Л. С." ЕАД. Първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбите на чл. 153, във вр. с чл. 197 АПК е конституирал като заинтересована страна в съдебното производство "Л. С." ЕАД. Това е така, защото в случая се обжалва обективираният в писмо изх. № 40-01-204/05.04.2017 г. отказ на административния орган за образуване на административно производство по искането на авиокомпания – ползвател, за коригиране размера на дължимите летищни такси за посочен период. Производството по постановяване на отказа се е развило между заявителя и административния орган и в него "Л. С." ЕАД не участва като страна. Поради това за дружеството не е налице правен интерес от оспорване на постановения от главния директор на ГД ГВА отказ, нито този акт е благоприятен за него. Следователно в производството по чл. 197 АПК "Л. С." ЕАД няма качеството заинтересовано лице. Това качество би възникнало за него евентуално едва след образуване на административно производство по направеното от "България ЕР" АД искане. Ето защо по отношение на него обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството в тази част - прекратено. При този изход на спора ответникът има право на разноски за касационна инстанция. По делото са представени доказателства, че ответникът е заплатил за касационното производство адвокатско възнаграждение в размер на 42 000 (четиридесет и две хиляди) лв. за двама адвокати. Главният директор на ГД "ГВА" прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Предвид характера на обжалвания съдебен акт, изхода на спора, възражението за прекомерност и като взе предвид разпоредбите на чл. 78, ал. 4 и ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдебният състав приема, че на ответника се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 500 лв (петстотин лева), заплатено възнаграждение за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 2720 от 23.04.2018 г. по адм. дело № 4053/2017 г. на Административен съд – С. град ПО ОТНОШЕНИЕ на "Л. С." ЕАД, като прекратява съдебното производство в тази част. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" срещу решение № 2720 от 23.04.2018 г. по адм. дело № 4053/2017 г. на Административен съд – С. град. ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част. ОСЪЖДА Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" да заплати на "Б. Е." АД, ЕИК ********* разноски за адвокат за касационна инстанция в размер на 500 (петстотин) лева. Решението в частта, с която се оставя без разглеждане жалбата на главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация срещу решение № 2720 от 23.04.2018 г. по адм. дело № 4053/2017 г. на Административен съд – С. град и се прекратява касационното производство в тази част, има характер на определение и подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в седемдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му. В останалата част решението е окончателно. Особено мнение на съдия Ю. Раева: Считам и двете касационни жалби за процесуално допустими – подадени са от страни, които са участвали в първоинстанционното производство и за които решението е неблагоприятно, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Не споделям становището на мнозинството, че главният директор на ГД "ГВА" няма право на касационно обжалване. Според мен обжалваното решение няма характер на определение по чл. 200, ал. 1 от АПК. Видно от неговите мотиви и диспозитив съдът е провел производство по реда чл. 145 и сл. от АПК, а не по чл. 197 и сл. от АПК и като краен резултат е отменил отказ рег. № 40-01-204/05.04.2017 г. на главния директор на ГД "ГВА", признал е за недължима като неразходоориентирана сумата от 10 025 150 лв. (десет милиона двадесет и пет хиляди сто и петдесет лева) и е осъдил Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" да заплати в полза на "Б. Е." АД ЕИК ********* разноски по водене на делото в размер на 22 050 лв. (двадесет хиляди сто и петдесет лева). По същество касационните жалби са основателни. Обжалваното решение е валидно, но недопустимо. Предмет на оспорване в първоинстанционното съдебно производство е писмо рег. № 40–01–204/05.04.2017 г. на главния директор на ГД "ГВА" относно искане рег. № 40–01–204/14.03.2017 г. на "Б. Е." АД за признаване като недължима сумата от 10 025 150 лв. за периода 2014 г. - 2015 г. (5 971 560 лв. за 2014 г. и 4 053 590 лв. за 2015 г.), представляваща част от фактурираните на дружеството летищни такси в общ размер на 46 069 000 лв. Искането е мотивирано със съображения, че летищните такси към момента на определянето им имат прогнозен характер, като след изтичането на съответния период се установява, че техният размер не съответства на действително извършените разходи. В процесното писмо главният директор на ГД "ГВА" е приел, че процедурата по определяне на летищните такси е проведена в съответствие със Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) и Директива 2009/12/ЕО и няма основание да бъде преразглеждана. По делото не се спори, че за периода 01.07.2013 г. – 30.06.2014 г. летищните такси на Л. С. са определени с Решение № 255/26.04.2013 г. на изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД, което съгласно чл. 122 к, ал. 2 от ЗГВ е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване пред главния директор на ГД "ГВА" относно неговата целесъобразност и законосъобразност. Цитираното решение е изменено и допълнено с Решение № 45–01-228/10.06.2013 г. на главния директор на ГД "ГВА". Съгласно чл. 122 р, ал. 5 от ЗГВ решението на главния директор на ГД "ГВА" е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване при условията и реда на АПК. Последното решение не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила. За периода 01.07.2014 г. – 31.12.2015 г. летищните такси на Л. С. са определени с Решение № 217/28.04.2014 г. на изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД въз основа на информацията по чл. 122 ЗГВ на ползвателите на летището и представители на сдружения на ползвателите, както и предоставена информация за годишната издръжка на независимия надзорен орган. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. По делото са налице данни, че и за двата процесни периода са издадени актове за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ) за летищни такси на "Б. Е." АД. За първия процесен период – 2014 г. е съставен АУПДВ № 17 от 08.12.2016 г. на финансов директор на "Л. С." ЕАД, потвърден с Решение № 16/10.01.2017 г. на изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД, с който са установени задължения на превозвача "Б. Е." АД за летищни такси за периода 1.01.2013 г. до 31.12.2014 г. в общ размер на 30 619 732, 23 лв., от които: 23 195 174, 43 лв. главница и 7 424 557, 80 лв. лихва. Главницата е сбор от сумите за следните компоненти: такса "Кацане на въздухоплавателни средства", такса "Паркиране", такса "Пътници", такса "Ползване на пътнически ръкав", такса "Сигурност" и такса "Шум". По жалба на "Б. Е." АД (рег. № 100-1414 от 23.01.2017 г. по описа на "Л. С." ЕАД) цитираният акт е отменен изцяло с Решение № 5709 от 10.10.2018 г. по адм. д. № 852/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. Р. е оставено в сила с Решение № 3738 от 14.03.2019 г. по адм. дело № 14700/2018 г. по описа на ВАС, осмо отделение. При проверка на законосъобразността на АУПДВ № 17 от 08.12.2016 г. съдът е посочил, че относно компетентността на органа и реда за установяване на публични държавни вземания за летищни такси е приложима разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, съгласно която установяване на вземанията за летищни такси се извършва с акт, издаден по реда на АПК от органа, определен от ръководителя на съответната администрация. В случая издател на АУПДВ е финансовият директор на "Л. С." ЕАД, за който съдът е приел, че е надлежно определен като компетентен орган да установява публични държавни вземания за летищни такси със Заповед № 709/28.11.2013 г. на изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД. Съдът е констатирал също така, че е спазена формата и процесуалните правила при издаване на акта, но е допуснато нарушение на материалния закон, което е основание за неговата отмяна като незаконосъобразен. Видно от горните факти и обстоятелства, въздушният превозвач "Б. Е." АД е подал процесното искане пред главния директор на ГД "ГВА", с което претендира недължимост на част от фактурираните летищните такси за 2014 и 2015 г., след подаване на жалбата срещу горния АУПДВ по съдебен ред - жалбата по съдебен ред носи рег. № 100-1414 от 23.01.2017 г. по описа на "Л. С." ЕАД, а искането е подадено на 14.03.2017 г. Относно втория процесен период – 2015 г. в представеното пред първоинстанционния съд писмо рег. № 100-7841 от 21.04.2017 г. на изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД (л. 17 от адм. дело № 4053/2017 г. по описа на Административен съд С.-град) има данни, че задълженията за летищни такси на "Б. Е." АД са установени с АУПДВ № 18 от 05.04.2017 г., който е обжалван по съответния ред. Самият АУПДВ не е приложен по делото, нито има данни дали производството по обжалването му е приключило с окончателен акт. Вторият АУПДВ и процесното писмо са издадени на една и съща дата, т. е. към момента на подписване на процесното писмо от главния директор на ГД "ГВА" задълженията за летищни такси и за двата процесни периода вече са били установени с АУПДВ. В съдебното производство съдът е приел заключение на съдебно-икономическа експертиза, кредитирал е изцяло заключението на вещото лице и въз основа на него е обосновал извод, че процесната сума е неразходоориентирана. По изложените съображения съдът е постановил решение, с което отменя отказ рег. № 40–01–204/05.04.2017 г. на главния директор на ГД "ГВА" и признава за недължима като неразходоориентирана сумата от 10 025 150 лв. Осъдил е Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" да заплати в полза на "Б. Е." АД разноските по водене на делото в размер на 22 050 лв. При така установените факти и обстоятелства, считам, че обжалваното съдебно решение е недопустимо поради липса на годен предмет на обжалване. Според мен съдът е следвало да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Съображенията ми са следните: Подаденото от въздушния превозвач искане до главния директор на ГД "ГВА" поставя въпроса дали последният в качеството му на национален независим орган по чл. 16 д, ал. 1 от ЗГВ има правомощие да установява като недължими вече фактурираните летищни такси, за които са издадени актове за установяване на публични държавни вземания. При отговора на този въпрос първо следва да се вземе предвид, че летищните такси са вид публично държавно вземане - в този смисъл са Решение № 3738 от 14.03.2019 г. по адм. дело № 14700/2018 г. по описа на ВАС, осмо отделение и Решение № 8038 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 13403/2018 г. по описа на ВАС, осмо отделение. Редът за установяването им е регламентиран с императивни правни норми с оглед необходимостта от правна сигурност при нормативната регулация на конкретните обществени отношения. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В случая ЗГВ не определя нито реда, нито органа за установяването на публичните държавни вземания за летищни такси. Предвид липсата на регламентация в специалния закон, то приложение намира чл. 166, ал. 2 от ДОПК, съгласно който ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В този смисъл е и цитираното по-горе Решение № 5709/10.10.2018 г. по адм. д. № 852/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, оставено в сила с Решение № 3738 от 14.03.2019 г. по адм. дело № 14700/2018 г. по описа на ВАС, осмо отделение. Позовавам се на посочените съдебни решения не само защото споделям мотивите относно тълкуването и приложението на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, а и защото с тях е решен по същество спорът относно размера на задълженията на "Б. Е." АД за летищни такси за част от процесния период по настоящото дело, а именно за 2014 г. След като специалният закон не предвижда правомощие за главния директор на ГД "ГВА" да издава актове за установяване на публични държавни вземания и в същото време друг орган на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК е определен като компетентен да установява публични държавни вземания и производството пред втория орган е приключило с издаване на АУПДВ, то не е налице формиран отказ на главния директор на ГД "ГВА" за признаване на недължимостта на процесната сума за летищни такси, т. е. не е налице индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване. Към датата на подписване на процесното писмо административните производства по установяване на публичните държавни вземания за летищни такси на "Б. Е." АД за процесните периоди вече са били приключили с изричен акт, като първият от общо издадените два АУПДВ дори е бил обжалван по съдебен ред. Да се приеме обратното означава, че различни органи в две отделни производства по отношение на един и същ вид такси и за един и същ период имат следните правомощия: единият орган да установява размера на дължимите летищни такси, а другият орган да установява размера на недължимите, което е недопустимо. Именно поради това, видно от съдържанието на процесното писмо, в него административният орган е изразил становище единствено относно проведеното производство по определяне на размера на летищните такси по реда на Г. Х "В" от ЗГВ, т. е. предметът на писмото не касае дължимостта на вече фактурираните такси. В заключение приемам, че жалбата, с която е бил сезиран административният съд, е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК поради липса на административен акт, подлежащ на обжалване. Обжалваното решение е недопустимо и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено изцяло и производството по делото да бъде прекратено. По изложените съображения подписвам решението с особено мнение. Съдия: Ю. Раева