Решение № 9920 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11029/2009 г.

Решение № 9920 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11029/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър против решение № 194 от 22.05.2009 г., постановено по адм. д. № 264/2008 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Валентин Димитров Жишкин, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Ответниците Катерина Сотирова Пехливанска, Иван Кирилов Иванов, Юлиан Иванов Иванов, Евелина Иванова Иванова и Красимир Василев Пехливански не са изразили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отменена Заповед № РД-18-15/19.02.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Сапарева баня, в частта относно границата на поземлен имот с идентификатор 603.260 с поземлен имот с идентификатор 603.265 и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно указанията на съда по прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че границата между поземлен имот с идентификатор 603.260 и поземлен имот с идентификатор 603.265 не е материализирана с трайна ограда. Заснемането на границата между двата имота подробно е описано в заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Установено е, че не е налице означение на границата по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (наредбата), а е налице одобрен кадастрален план от 1982 г. Направен е извод, че заповедта в оспорената й част е издадена в нарушение на материалния закон, а именно на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и на чл. 14, ал. 1 от наредбата. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че след като границата между двата имота не е означена по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от наредбата и не е налице материализирана такава, то същата е следвало да бъде установена по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 от наредбата. Неоснователни са доводите на касатора, че границата между двата има е била материализирана. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, е че на границата между имотите е построен паянтов навес, в една част има поставени железни колове, които не са трайно прикрепени и са леко наклонени, към тях е завързана мрежа, която на отделни места не тангира по тях. От приложената към заключението скица № 2 е видно, че в останалата част границата между имоти 603.260 и 603.265 не е означена. Ето защо доводите, че е налице материализирана граница са неоснователни и в противоречие със събраните по делото доказателства. Неоснователно е и позоваването на т. 2. 4 и т. 2.5 от Приложение № 1 от наредбата, определящи условните знаци за трайно и нетрайно материализирани граници. В случая не е налице нито трайно, нито нетрайно материализирана граница, тъй като т. 2.5 от посоченото приложение определя нетрайно материализираната граница като огради - градински мрежи, бодлива тел, жив плет, но с бетонирани бетонни/метални колове между тях или граници на обекти на техническата инфраструктура. По делото не са ангажирани доказателства металните колове да са бетонирани, а напротив вещото лице изрично е посочило, че същите не са трайно прикрепени и са наклонени. Обжалваното решени е обосновано. Изводите на съда, че спорната граница между двата процесни имота - УПИ-V, пл. № 878 (нов № 603.260) и УПИ-ХI, пл. № 876 (нов № 603.265) не е материализирана, поради което същата е следвало да бъде определена по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата е съответен на събраните по делото доказателства. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,