Решение № 8526 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12113/2020 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД гр. София срещу решение 4887/16.09.2020 г., постановено по адм. дело 4077/2020 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател против решение Ж-240 от 10.04.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и същият е осъден да заплати на КЕВР съдебни разноски за производството в размер на 150 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразно решението на КЕВР. Претендира разноски за двете инстанции.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, "ЧЕЗ Разпределение България" АД гр. София, се представлява от юриск.Берков, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество.

Ответникът по касационната жалба, Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск.Ненков, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, развити устно в хода по същество.

Ответникът, Туриа-СофтЕООД- гр.Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "ЧЕЗ Разпределение България" АД гр. София срещу решение Ж-240 от 10.04.2020 г. на КЕВР, с което на жалбоподателя са дадени следните задължителни указания:

1. В седемдневен срок след съобщаване на настоящото решение ЧЕЗ Разпределение България АД да издаде и предостави на жалбоподателя Туриа СофтЕООД становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба 6, отговарящо на нормативните изисквания на чл.27 от ЗЕВИ за обект: Фотоволтаична централа с мощност до 30 kW, предвидена з изграждане в имот УПИ Седем римско -207, кв.87, ул.Велинград 24, с. Ореховица, община Долна Митрополия, област Плевен.

1. В седемдневен срок след приключване на дейностите по т.1, ЧЕЗ Разпределение БългарияАД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им.

Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка съдът е направил извод за неоснователност на оспорването. Приел е, че обжалваното пред него решение на КЕВР е постановено от компетентен административен орган, в рамките на материалната му компетентност, при спазване на установените процесуални правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съдът е установил, а и не се спори между страните, че Турия СофтЕООД-гр.Плевен на основание чл.24, т.1 от ЗЕВИ е поискало от електроразпределителното дружество присъединяване към електрическата мрежа на построена в собствен на дружеството имот -обект Фотоволтаична централа с мощност до 30 kW. В крайна сметка заявителят е получил на 06.01.2020г. становище със следното предписание : в табло НН на ТП 9 да се монтира автоматичен прекъсвач 63А за присъединяване на кабел НН за електромерно табло /улично осветление/. В освободения изход НН да се монтират три броя ВП. Да се проектира и изгради нов клон от мрежа НН с проводник УИП от освободения извод в табло НН под съществуващата мрежа НН на ТП 9 до стълб 70 с проводник УИП 3х70 +54,6 кв.мм и нови стълбове съгласно изискванията на дружеството. Поради несъгласие на заявителя с даденото му от електроразпределителното дружество предписание, същият е подал жалба до КЕВР, а КЕВР с обжалваното пред АССГ свое решение е приел, че при издаване на процесното становище ЧЕЗ Разпределение България АД е действал против законовите изисквания, поради което е дал на същото задължително предписание по тълкуването и прилагането на чл.27 от ЗЕВИ.

Според АССГ при постановяване на административния акт КЕВР не е допуснала твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Комисията е действала в съответствие с правомощията си по чл.22, ал.1, т.1 от ЗЕ и е провела производство по разглеждане на жалба на клиент срещу доставчик на енергия, а не производство по налагане на ПАМ по чл.201-202 от ЗЕ, както неоснователно твърди дружеството жалбоподател. Именно в рамките на това производство по чл.76 от ЗЕ във вр. с чл.22, ал.1, т.1 от ЗЕ е постановено обжалваното решение, като същото е подробно мотивирано и диспозитивът му съответства на изложените мотиви. Според съда КЕВР правилно е приложил и относимите към случая материалноправни разпоредби. Обосновано Комисията се е позовала на разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗЕВИ и реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подробно регламентиран в Глава пета, Раздел Втори на Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба 6/. Според АССГ КЕВР правилно е приложил разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗЕВИ, предвиждаща ,че разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект на производител към съответната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения са за сметка на производителя. Подобно задължение е регламентирано и в чл.116, ал.3 ЗЕ и в чл.31, ал.3 от Наредба 6. Ясна е разпоредбата на чл.72, ал.4 от Наредба 6,съгласно която разширението и реконструкцията на преносната и разпределителна мрежи, свързани с присъединяването на електрическа централа, се извършват от мрежовия оператор и са негова собственост. АССГ е заключил, че от текста на първоначалното становище на ЧЕЗ Разпределение БългарияАД е видно, че се касае за разширение и реконструкция на разпределителна мрежа ниско напрежение в обхвата преди изходящите клеми на средствата за търговско измерване на ФЕЦ, монтирано на съществуващ стълб 70. Тази реконструкция е преди границата на собственост на електрическите съоръжения, поради което даденото от ЧЕЗ Разпределение България АД предписание същата да се извърши от заинтересованото лице, а не от електроразпределителното дружество, противоречи на чл.27 от ЗЕВИ и на чл.72, ал.4 и ал.5 от Наредба 6. Като е уважила жалбата на Туриа СофтЕООД срещу становището на електроразпределителното дружество и е дала предписание за издаване на ново становище в съответствие със законовите изисквания, КЕВР е постановила правилно решение, а жалбата според съда е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Правилен е решаващият извод на АССГ за това, че в случая се касае за разширение и реконструкция на разпределителната мрежа ниско напрежение в обхвата преди изходящите клеми на средствата за търговско измерване на ФЕЦ,т.е. след границата на собственост по смисъла на чл.27, ал.3 от ЗЕВИ, поради което тази реконструкция е за сметка на електроразпределителното дружество, а не за сметка на производителя заявител. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АССГ доводи в тази насока, както и по отношение характера на производството такова по чл.22 от ЗЕ, а не по чл.201 и 202 от ЗЕ, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

Неоснователни са развитите от касатора в касационната жалба доводи за неправилност на решението на КЕВР поради неправилно тълкуване на понятиятареконструкция и разширение, както и неправилното приложение на чл.27, ал.2 и чл.29 от ЗЕВИ. Не е налице и твърдяното от касатора налагане на ПАМ, въпреки неспазване на производствените правила за това.

По горните съображение касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора касационният жалбоподател няма право на разноски. На ответника по касационна жалба, КЕВР, следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 100 / сто / лв юрисконсултско възнаграждение

за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение