Решение № 172 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8587/2018 г.

Решение № 172 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8587/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Д. Радионов от [населено място], чрез процесуален представител адв. П. Велчева – Адвокатска колегия София, против Решение № 2329 от 5.04.2018 г. постановено по адм. д. № 3021 по описа за 2017 г. на Административен съд София – град. С решението съдът е отхвърлил жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 - 4332-000260/23.01.2017 г. по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, издадена от заместник началник отдел "Пътна полиция" към СДВР. По съображения, подробно изложени в жалбата, касаторът счита решението за неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. второ АПК. Претендира отмяна на съдебното решение, както и на заповедта за прилагане на ПАМ. Моли да му се присъдят разноските по делото. Ответникът – заместник началник отдел "Пътна полиция" към СДВР, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 2329 от 5.04.2018 г. постановено по адм. д. № 3021 по описа за 2017 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Д. Радионов срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 - 4332-000260/23.01.2017 г. по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, издадена от заместник началник отдел "Пътна полиция" към СДВР. С нея на лицето временно е било отнето свидетелството за управление на МПС като водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. За да постанови този резултат, съдът е приел за осъществени описаните в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № 663724 от 18.01.2017 г. и наказателно постановление № 17–4332–000113 от 25.01.2017 г. правнорелевантни факти, послужили като основание за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. От писмените доказателства по делото е видно, че на 18.01.2017 г. в [населено място], касационният жалбоподател е управлявал л. а. "Хюндай" с рег. [рег. номер на МПС] и 50 метра преди Ботевградско шосе, поради несъобразена скорост със състоянието на пътя (заснежен асфалт), самокатастрофира. Водачът е бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол – алкотест дрегер 7410+ C N0095 и е бил отчетен резултат 1, 19 промила. Изпълнителното деяние е посочено в заповедта и се изразява в управляване на пътно превозно средство под въздействието на алкохол, с концентрация над 0, 5 до 1, 2 промила. За извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата, на касатора е наложена санкция по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП (в заповедта е редакцията на текста, изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., ) - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на отговорността, но не за повече от месеца. Със заповедта е отнето и СУМПС на лекия автомобил. Административен съд София – град правилно е достигнал до извод, че в случая приложение намира санкционния текст на чл. 171, т. 1, б. " б" ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) в релевантната му редакция. Съгласно него се налагат принудителни административни мерки на лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В съответствие със закона, от първоинстанционния съд са установени материалните предпоставки при наличието, на които на водача на МПС се налага съответната ПАМ по чл. 171 ЗДвП – "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС". В заповедта са изложени фактическото основание и правната квалификация, въз основа на които административният орган е приложил ограничителната мярка. При това положение касационното оплакване, че не са налице изискуемите се от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ, не се оправдава от фактическа страна. Неоснователни са касационните оплаквания, свързани с допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая за водача на ППС съществува задължение да спазва правилата за движение по пътищата - арг. чл. 1, ал. 1 ЗДвП и в частност чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, което е и обществено значима цел. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,