Решение № 7290 от 4.7.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Станев от гр. Плевен, чрез процесуалния му представител адв. Е. Миланова, против решение 43 от 01 февруари 2023 г., постановено по адм. д. 671/2022 г. по описа на Административен съд Плевен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законния срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Станев гр.Плевен, [улица], против заповед РД-12-353 от 20 юли 2022 г. на зам. кмет териториално развитие на община Плевен за премахване на незаконен строеж Преустройство и промяна предназначението на част от тавански етаж в стаи за живеене с баня , изпълнен в жилищна сграда с идентификатор 56722.661.184.1, намираща се в УПИ XXIV-4234, кв. 43 по плана на гр. Плевен, с идентификатор 56722.661.184, с административен адрес [улица]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно е преценено, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ - кмета на общината, в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма и е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила или на материалния закон, които да са от категорията на съществените. Касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 б. г ЗУТ и чл. 11 от Наредба 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Безспорно е, че за процесния строеж не са налице валидни строителни книжа в съсобствен имот - липса на разрешение за строеж и на съгласие на съсобствениците, в нарушение на нормата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Първоинстанционният съд е изследвал търпимостта на строежа и с оглед установеното от доказателствата по делото за извършено строителство след 31 март 2001 г., същият не попада в приложното поле на § 16 ДР ЗУТ и и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че след като при преустройството се отнема част от общия коридор, който е обща част на етажните собственици, е било необходимо да е налице съгласие от последните - в този смисъл е чл. 185, ал. 1 ЗУТ, както и учредено право на строеж. В случая се променя предназначението - от таван в стаи за живеене, отнема се част от общо помещение - коридор, свързва се новоизградената ВиК инсталация с вътрешната ВиК инсталация по една вертикална ос, т.е. извършва се преустройство на таванско помещение в жилищно такова. Не се споделят доводите на касатора, че същият не попада в кръга на лицата определени в чл. 225а ЗУТ. Съгласно разпоредбата на § 3, ал.1 ДР на Наредба 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях - "Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. В констативен акт 12/15 октомври 2020 г., послужил като основание за издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж, се съдържа подробно описание на същия. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че адресатът на заповедта е собственик на строежа, а именно К. Станев. Със заповед, съдържаща задължение за премахване на незаконния строеж не се носи отговорност за нещо, което не е извършил", а се възлага задължение, свързано с притежаваното право на собственост, дори същото право да е придобито след извършване на строежа от друго лице. В случая не е спорно владението върху частта от тавана, в която е извършено процесното преустройство - по данни на всички свидетели същото се упражнява от К. Станев, и той владее като собственик описания строеж. Неоснователни са и доводите, че няма реално разпределение на таванските помещения, като по този начин не може да се установи кое е последното извършено преустройство на таваните. Дори таванските помещения да не са разпределени, което в случая не е така, не е основание касаторът К. Станев да има право за извършване на преустройство като процесното, без съгласие на останалите собственици и без изискуемите строителни книжа. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, на ответниците следва да се присъдят направените по делото разноски, както следва: 1. за юрисконсултско възнаграждение, в полза на община Плевен, което този съд определя в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 24 НБПП, приложими на основание чл.144 от АПК; 2. за адвокатско възнаграждение, в полза на С. Цекова, доказано и реално заплатено, в размер на 900 (деветстотин) лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав