Решение № 5580 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3296/2016 г.

Решение № 5580 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3296/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производство по реда на чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 3 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане от ЕТ "В. - Д. Д.", със седалище и адрес на управление гр. Х., представлявано от Д. Д., чрез адв. Т. Т. от Адвокатска колегия - Х. за отмяна на влязло в сила решение № 13968 от 21.12.2015 г. постановено па адм. д. № 15767/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което в производство по реда на Глава дванадесета, на основание чл. чл. 218, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 159, т. 5 във вр. с чл. 149, ал. 3 от АПК е обезсилил решение № 6288/22.10.2014 г. по адм. дело № 14078/2012 г. по описа на Административен съд - С., като е оставил без разглеждане жалбата на ЕТ "В. - Д. Д.", против писмо изх. № 02-260-2600/9398 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и прекратил производството по адм. дело № 14078/2012 г. по описа на Административен съд С. Твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като определение № 4767 от 5.04.2013 г. постановено по адм. д. 4239/2013 г. по описа на Върховния административен съд и определение № 10255 от 8.07.2013 г., постановено по адм. д. № 9314/2013 г. по описа на Върховния административен съд, които не са били отменени и са задължителни за съда. Молителят сочи отменително основание по чл. 239, т. 3 от АПК. Излага също, че решението противоречи на влязло в сила определение № 10255 от 8.07.2013 г., постановено по адм. д. № 9314/2013 г. по описа на Върховния административен съд, което обуславя отменително основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Иска да се отмени решението на ВАС. Ответникът - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр. София, чрез пълномощник юрк. М. П., с писмен отговор, оспорва искането и излага доводи за липса на основания за отмяна на решението. Иска да се отхвърли искането. В постъпилата по делото молба от 6.04.2016 г. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 13968 от 21.12.2015 г. постановено па адм. д. № 15767/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което в производство по реда на Глава дванадесета, на основание чл. чл. 218, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 159, т. 5 във вр. с чл. 149, ал. 3 от АПК е обезсилил решение № 6288/22.10.2014 г. по адм. дело № 14078/2012 г. по описа на Административен съд - С., като е оставил без разглеждане жалбата на ЕТ "В. - Д. Д.", против писмо изх. № 02-260-2600/9398 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и прекратил производството по адм. дело № 14078/2012 г. по описа на Административен съд С. С искането за отмяна са посочени отменителни основания по чл. 239, т. 3 и т. 4 от АПК. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд - Първа колегия, приема доводите на молителя за неоснователни. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 3 от АПК. С искането за отмяна се твърди, че съдът не е съобразил с влезлите в сила определение № 4767 от 5.04.2013 г. постановено по адм. д. 4239/2013 г. по описа на Върховния административен съд и определение № 10255 от 8.07.2013 г., постановено по адм. д. № 9314/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Видно от решаващите мотиви на Върховния административен съд, тричленен състав, е прието, че след приключване на главното първоинстанционно производство и в хода касационно производството по адм. д. № 15767/2014 г., е постановено Тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. по т. дело № 4/2013 г. в чиято т. 2 Общото събрание на колегиите във ВАС реши, че съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. Предвид задължителния характер на тълкувателните решения, регламентиран в разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, и при осъществения касационен контрол, съдът приел, че не е обвързан с определение № 10255/8.07.2013 г. на ВАС, като приел, че първонистанционното решение е постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, преграждаща допустимото упражняване на правораздавателните правомощия на първоинстанционният съд, а именно срочното упражняване на правото на жалба пред съд. Съгласно чл. 239, т. 3 от АПК актът подлежи на отмяна, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. За да е налице посоченото отменително основание, е необходимо с обратна сила, да е отменен актът, който е бил преюдициален за спора, и тази отмяна да е настъпила след влизането в сила на акта. В случая на първо място не се установява да е налице отмяна съдебен акт, на каквато се позовава молителят, а е постановен съдебен акт с който при извършения касационен контрол е извършил преценка на допустимостта на жалбата на настоящия молител, като се съобразил постановеното Тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. Предвид на гореизложеното в случая не е налице отмяна съдебен акт по смисъла на чл. 239, т. 3 от АПК, който да обуславят отмяна на съдебното решение, поради което направеното искане за отмяна на това основание се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По искането за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. С искането за отмяна се поддържа и отменително основание по чл. 239, т. 4 от АПК, като молителят се позовава на противоречие между постановеното решение и определение № 10255 от 8.07.2013 г., постановено по адм. д. № 9314/2013 г. по описа на Върховния административен съд. С посоченото определение е отменено като неправилно определение № 3546 от 24.04.2013 г. на АССГ, като съдът е приел за противоречащи на процесуалния закон (АПК) изводите на АССГ за просрочие при упражняване на право на оспорване на административния акт. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Нормата изисква наличие на противоречиви съдебни решения с идентичен предмет и страни. В случая позоваването на противоречие между съдебно решение и определение на ВАС, не може да обоснове основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК, поради това, че нормата е приложима само по отношение на съдебни решения, не и за определения и разпореждания на съда, като се изисква и тъждество на страните и предмета на спора, каквито в случая не са налице. Предвид на изложените съображения настоящият петчленен съдебен състав приема, че искането за отмяна на влязло в сила решение № 13968 от 21.12.2015 г. постановено па адм. д. № 15767/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение, на посочените основания по чл. 239, т. 3 и т. 4 от АПК е неоснователно, поради което следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора, в тежест на ЕТ "В. - Д. Д.", гр. Х. следва да бъдат поставени заявените от ответника по искането за отмяна разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК и чл. 9, ал. 4 предл. второ от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Върховният административен съд определя на сумата от 300,00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав