Решение № 5984 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 945/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. М., гражданин на Сирия, чрез процесуалния представител срещу Решение 5981 от 19.12. 2024 г., постановено по административно дело 1241/ 2024 г. по описа на Административен съд- Хасково (АС Хасково). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно, като съдът формално бил изследвал бежанската история и достигнал до грешни изводи за неналичие на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Моли да се отмени решението на административния съд и да се отмени решението на ДАБ със задължителни указания за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на лицето. Касационният жалбоподател- М. А. М., в съдебно заседание лично и с адвокат Байрактаров смята, че решението на ДАБ трябва да бъде отменено, съответно да бъде върнато за ново разглеждане. Представя писмени бележки по делото. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Хичовски, моли да се остави без уважение касационната жалба и потвърди решението на АС- Хасково като правилно, валидно и законосъобразно. Счита, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и предлага същият да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на М. А. М. гражданин на Сирия, срещу Решение 11517 от 05.11.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Решаващият съд, за да постанови този правен резултат приема, че административният акт е в писмена форма, подписан е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. Съдът приема, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на административния акт. Сметнал, че правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Преценил, че в частта на обжалваното решение, с която се отказва предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя, административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт и правилно е приложил закона. Преценил за правилен извода, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. От горното можело да се направи заключение, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. В заключение преценил, че оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде потвърдено, като жалбата срещу него била отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС Хасково е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички установени по делото факти. В съдебното производство адм. съд е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. Правилно в обжалваното решение е прието, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Чужденецът не обосновава наличие на съществуваща реална заплаха в страната си по произход, не твърди за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. По тези съображения крайният извод на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Правилни са изводите на съда, че при издаването на оспорения административен акт органът подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилното заключение, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно даденото пояснение в т. 35 от решение от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12 Diakité на Съда на Европейския съюз, посоченото в чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. понятие въоръжен конфликт, следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. За да бъде приведен в действие в чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО е необходимо въоръженият конфликт да се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства и да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Сирия включително и района в който е живял, той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно за приложение на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техния анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справката, представена от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено- политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Съобразно приложената по делото справка, след падането на режима на Башар Асад през декември 2024 г. тенденциите за общото положение в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, са изразили желание да се завърнат в родината си. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Кунейтра е сред провинциите в Сирия, където са регистрирани най- ниски нива на инциденти със сигурността. Неговите братя и сестри се намират и живеят спокойно в неговото родно село. Фактите, на които жалбоподателят се основава, следва да бъдат преценени и с оглед цялостното му поведение, на първо място с липсата на желание да поиска предоставяне на закрила във възможно най-ранния момент, когато това е възможно, при приложението на чл. 4, т. 5 от Директива 2004/83/ЕО. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че чужденецът не е имал намерение да поиска такава от компетентните власти в Република България. Поведението на чужденеца дава повод да не бъдат кредитирани твърденията му, че го е страх да се завърне в страната си по произход, а налагат извод, че я е напуснал по икономически и социални причини, които не предпоставят предоставяне на убежище. Правилно адм. съд и ДАБ са счели, че желанието и личните мотиви да живее в Република България не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия, като икономически емигрант. Водим от изложеното, настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,