Решение № 142 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 123/2013 г.

Решение № 142 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 123/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Ем-Комплект-33" ООД, със седалище в гр. София, представлявано от управителя Емилия Стоянова Мулетарова, срещу решение № 162 от 10.10.2012 г., постановено по адм. дело № 193/2012 г. от Административен съд - Хасково. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нередовно призоваване на дружеството-ищец. Иска се отмяната му. Ответникът - кметът на община Хасково, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Хасковският административен съд е отхвърлил предявеният от "Ем-Комплект-33" ООД, гр. София, срещу Община Хасково иск за присъждане на обезщетение в размер на 12 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявеният пред него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим, но по същество е неоснователен и недоказан. Актът, от който се претендирали вреди, а именно наказателно постановление (НП) № 1455/10.05.2011 г. на кмета на община Хасково, бил отменен по съответния ред с влязло в сила решение № 90 от 21.02.2012 г. по канд № 13/2012 г. на Административен съд - Хасково. По своята правна същност обаче наказателното постановление било правораздавателен акт, постановен по реда на ЗАНН във връзка с дейността по налагане на административно наказание за констатирано административно нарушение. В случая не било налице издаване на незаконосъобразен административен акт при изпълнение на управленска, публична дейност, защото издаването на наказателни постановления от кмета на община Хасково не следвало да се преценява само като административна дейност. Дейността по налагане на административно наказание по реда на ЗАНН била дейност, свързана с преценка за наличие на административно нарушение и отменените наказателни постановления не били административни актове по определението на чл. 21 от АПК. По тази причина и доколкото претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК можела да се предяви само за вреди от административен акт, който е издаден и впоследствие отменен по реда на АПК, се налагал изводът, че вредите, които са настъпили от незаконосъобразно наказателно постановление били извън приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това съдът е приел, че липсва първата от кумулативно изискващите се в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, което било и достатъчно условие за отхвърляне на иска като неоснователен. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Спорният въпрос в случая е дали в понятието "административна дейност", по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включва и наказателноадминистративната дейност и оттам - дали при отмяна от страна на съда на наказателно постановление се дължи обезщетение по реда на ЗОДОВ. В ЗОДОВ изрично не е легално определено, че в административната дейност се включва и наказателноадминистративната. Последната също е вид административна дейност, защото като краен резултат е проява на държавновластническа воля, изразена в съответен акт. Исковете по чл. 1, ал. 1, съобразно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, се разглеждат по реда на АПК. Това се конкретизира с разпоредбата на чл. 203, ал. 1, АПК. В разпоредбата пък на чл. 204, ал. 1 от този кодекс е визирано, че иск по чл. 1, ал. 2, ЗОДОВ може да се води след отмяната на административния акт по съответния ред. Такова производство може да се води и заедно с оспорването на административния акт по съответния ред - чл. 204, ал. 1, АПК. В ЗАНН обаче не е предвидено, че може едновременно да се води производство по обжалване на наказателно постановление и иск по ЗОДОВ. От друга страна - в чл. 21 от АПК, който кодекс се прилага при отмяната на административния акт, изобщо не е предвидено, че наказателното постановление е административен акт. Очевидно, законодателят е свързал производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с производството по отмяна на административни актове по АПК. Последният обаче не се прилага при отмяната на наказателни постановления, издадени по реда на ЗАНН. АПК се прилага само при касационното производство по ЗАНН, но не и в първоинстанционното производство. Затова и производство за обезщетение на вреди по реда на ЗОДОВ може да се развие само при отмяна на административен акт по реда на АПК, но не и на наказателно постановление по реда на ЗАНН. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в нарушено право на защита поради неучастие в съдебното производство, заради нередовно призоваване на дружеството-жалбоподател. Видно от данните по делото, ищецът е бил призован за съдебно заседание на посочения от него в исковата молба адрес в гр. Хасково. Призовката е била получена от адвокат при условията на чл. 137, ал. 1, предл. 2 от АПК, във вр. с чл. 41, ал. 1, изр. 1, предл. 1, във вр. с чл. 46 от ГПК, подписана е без възражение със задължение да бъде предадена на адресата. Липсват данни ищецът да е уведомил съда за промяна на адреса за призоваване или за отсъствие от заявения адрес, поради което правилно първоинстанционният съд е приел призоваването за редовно. Още повече, че първото съобщение, с което ищецът е бил уведомен за оставяне на исковата му молба без движение е връчено на същия адрес, като дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите по исковата молба са били изпълнени в срок. Неоснователността на твърдението за нередовна процедура по призоваването се потвърждава и от депозираната в срок касационна жалба, тъй като уведомлението за изготвеното съдебно решение е получено на посочения адрес. Независимо, че по делото не е бил упълномощен някой от получавалите съобщенията адвокати, чрез тях дружеството-ищец е било призовавано на съдебен адрес, посочен от самия него. Съгласно чл. 137, ал. 1 от АПК, страната се призовава на адреса, на който е била призована за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочила друг адрес. В настоящата хипотеза самият ищец е посочил друг адрес, различен от седалището и адреса му на управление. По изложените съображения решението на Административен съд - Хасково като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,