Решение № 2529 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7363/2023 г.

ОТМЕНЯ Решение 7928 от 21.12.2022г. на Административен съд София град по адм. дело 4167/2022г. и на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на Р. ИГНАТОВА чрез нейния баща К. ИГНАТОВ чрез процесуален представител адвокат Р. ШУЛЕВ САК Заповед ЗД/Д-С-М-005/9.03.2022г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане- Младост гр. София.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Особено мнение на съдия Десислава Стоева

Особено мнение на съдия Десислава Стоева Не споделям изводите на мнозинството от съдебния състав на Върховния административен съд и намирам постановеното от Административен съд София град съдебно решение за валидно, допустимо и правилно.

Солидаризирам се с мотивите на първоинстанционния съд, че процесната Заповед ЗД/Д-С-М-005/09.03.2022 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане- Младост е постановена от компетентен административен орган, в пределите на неговата власт, в законоустановената форма и в нея се съдържат всички фактически и правни основания за издаването й. Заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

От събраните доказателства по административната преписка и съдебното производство е установено безпротиворечиво, че за детето Радина е констатиран риск за правилното му развитие, вследствие на проблемни отношения между родителите, възникнали след тяхната раздяла. Налице е хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет, като са налице предпоставките за предприемане на мерки за закрила по смисъла на чл. 23, т. 2 ЗЗДет, състоящи се в социална работа за улесняване връзките между детето и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. Нежеланието на бащата да ползва социална услуга е обосновало и издаването на оспорената заповед по реда на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет.

От материалите по делото се установява, че срещи между майката и детето не се провеждат, което е абсолютна предпоставка за отчуждаване, а възникналото и станало устойчиво във времето отчуждаване е дало от своя страна усещането у детето, че няма нужда от комуникация с майката и неговият живот, физическо, психическо и нравствено възпитание могат да продължат и без нея.

В приетата на 24.10.2022 г. по делото съдебно-психологична експертиза, която е оспорена от процесуалния представител на Соня Цветкова, е посочено, че съществува риск за психичното и емоционалното здраве и развитие на Радина Игнатова от поставянето й в условията на задължително за нея общуване с майката. Отбелязано е, че детето има близка емоционална и доверителна връзка с баща си, като връзката между Радина и Соня Цветкова е компроментирана и детето е изгубило доверие в майка си, преживява разочарование, огорчение и обида от нея. Същевременно, при изслушването на вещото лице в съдебно заседание, същото е посочило недвусмислено,че към датата на изготвяне на експертизата от месец май нещата са стояли по различен начин и е налице влошаване на отношенията между двете, като отбелязва: В дългосрочен план последиците от това Радина Игнатова да не се вижда с майка си би имало негативен ефект, но в случая трябва да се оцени ситуацията, в която принудителните контакти имат негативен ефект.

Тенденцията, която се забелязва във възприятието на почти пълнолетното момиче и което я поставя в категорията дете в риск според § 1, т.11, б.в от ДР на Закон за закрила на детето (ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г.), е на пълно незачитане на фигурата на майката именно заради неосъществяването на физически срещи и всякакъв вид комуникация с нея, продиктувани и от липсата на насърчение от страна на бащата в това отношение, на създаваното усещане у детето, че втората съпруга на бащата може изцяло да замести майката и че създадените назад във времето конфликтни ситуации, неразбирателство и различни житейски разбирания между майка и дете не могат да бъдат преодолени, а ще се задълбочат. Пълното игнориране от страна на Радина на човешкото и изконно майчинско желание на Соня Цветкова да общува с детето си и липсата на контакт на социалните работници с бащата, който отказва да съдейства, по категоричен и недвусмислен начин сочат на изпълнение на хипотезата на чл.20, ал.4, т.1 от ППЗДет .

Правилно първоинстанционният съд е наблегнал в своите мотиви на обстоятелството, че с оспорваната заповед не се задължава Радина да използва социалната услуга, т.е. тя няма задължителен характер, който допълнително да внесе елемент на фрустрация у нея, а единствено предоставя възможността, при доброволно желание от нейна страна, да я използва.

Подчертавам факта, че в този вид правни взаимоотношения следва да се вземат предвид интересите, както и правата и свободите на всички засегнати лица, и по-конкретно най-добрия интерес на детето. В този смисъл обжалваната заповед, в която детето се насочва към център за обществена подкрепа ИСДП, представлява учредяване на право Радина да ползва психологическа подкрепа, ако прецени, че е необходимо да й бъде предоставена такава.

Това се налага с оглед установената невъзможност Соня Цветкова да постигне желаната връзка със своята дъщеря и доколкото комуникацията представлява двустранен, често обратим процес, то издаденият индивидуален административен акт е призван по законосъобразен начин да позволи на засегнатите лица да преодолеят различията в своето общуване.

Обосновано и правилно административният съд е приел, че чрез обжалвания административен акт се предоставя единствено и само възможност на Радина Игнатова, при изразено изрично желание от нейна страна и самостоятелно взето решение в тази насока, да промени своите нагласи към общуването с майка си и начина, по който възприема нейната фигура в своя живот.

За нуждите на настоящото производство, административният съд е ценил законосъобразно относимите по спора доказателства, отделяйки спорното от безспорното и съобразявайки точно истинността на приобщените към доказателствения материал документи.

Според мен безспорно установеното отчуждение на непълнолетното дете от майка му е рисков фактор за психо-емоционалното му състояние и развитие. Най-добрият интерес на детето налага това отчуждение да бъде преодоляно и детето да поддържа връзка и с майка си, с която, преди май 2021 г., видно от приетите доказателства / вкл.чат кореспонденция/ по делото, е било в нормални, с елемент на голяма привързаност, отношения. Според съдържанието на разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет, за да се приеме, че е осъществен фактическият състав на правната норма следва да е доказано алтернативно една от двете посочени отрицателни предпоставки - липса на контакт с родителя/ите или липса на заявено желание от изброените лица - родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето. Въпреки изявленията в съдебно заседание на бащата Кирил Игнатов, контакт с него не е бил постигнат, детето е в риск, а срещи между майката и детето /извън съдебна зала/ не са се състояли.

Предвид доказателствата по делото е налице опасност връзката на детето с майка му да бъде необратимо прекъсната. Основно право на детето е да може да общува и с двамата си родители, а всяко дете, попаднало в тази ситуация, се нуждае от специална и засилена закрила. Дори и детето да отказва контакти и да не желае да общува с майка си, това негово отношение със сигурност повлиява отрицателно върху емоционалното му състояние и естествената потребност да общува с двамата родители.

Липсват данни и доказателства бащата Кирил Игнатов да е проявил активност за промяна на поведението на детето, като не е стимулирал контактите между детето и майката Соня Цветкова. За тяхното осъществяване е необходимо съдействие от страна на бащата, което липсва.

Нормите на член 9, § 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс гарантират правото на детето на лични отношения с всеки от родителите. Както правилно е приел първоинстанционният съд, имплементирано в мотивите на съдебното решение, крайната цел е да се помогне на детето да преодолее психологическата травма от раздялата на родителите, обтегнатите отношения между тях и да се приучи да общува и с двамата поотделно. Заповедта е насочена към повишаване на родителския капацитет с оглед защита на правата и интересите на детето, както и справяне и преодоляване на затруднения контакт на неотглеждащия родител с детето, обусловен до голяма степен от конфликта с другия родител.

С установяване на изискуемия от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, при която директорът на ДСП може да издаде заповед за ползване на социални услуги, са доказани. Социалната услуга е в съответствие с най-добрия интерес на детето да поддържа нормални лични отношения с всеки от родителите, което е от значение за неговото психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Правилно съдът е преценил, че установените по делото факти са част от хипотезата на прилаганата правна норма, поради което заповедта е материално законосъобразна.

По тези съображения подписвам решението с особено мнение.

Десислава Стоева.............................

Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА/п/ ЯВОР КОЛЕВ