Решение № 2364 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15620/2013 г.

Решение № 2364 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15620/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба (наименована "жалба") на Павлина Маринова Георгиева от гр. Своге, действаща чрез пълномощника адв. Здравка Николова, против решение № 921 от 3.10.2013 г., постановено по административно дело № 631/2013 г. на Административен съд - София-област, с което е оставено в сила решение № 03-11356-1 от 25.04.2013 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София област (РУСО - София-област) и потвърденото с него разпореждане № МП-03-2141-4 от 20.03.2013 г. на ръководителя на РУСО - София. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска неговата отмяна. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София-област, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и доводите на страните, и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-област е оспореното от Павлина Маринова Георгиева решение № 03-11356#1 от 25.04.2013 г. на директора на РУСО - София-област, с което на основание чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване е оставено в сила разпореждане № МП-03-2141#4 от 20.03.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. С разпореждането е прекратена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, считано от 1.12.2010 г., и е наредено неправилно изплатената пенсия да се събере от лицето на основание чл. 114, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Фактическата обстановка по казуса не е спорна и правилно е установена от първоинстанционния съд. Павлина Маринова Георгиева е подала заявление № МП-03-9441/29.03.2011 г. да й бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е декларирала, че не се осигурява от 1.12.2010 г., приложила е необходимите документи и с тях е представена и заповед № 300 от 25.11.2010 г. на директора на Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - Софийска област, за прекратяване на трудовото правоотношение със заявителката, считано от 1.12.2010 г. С разпореждане № 5010147235/24.06.2011 г. й е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, считано от 1.12.2010 г. Впоследствие с ново заявление от 18.01.2013 г. Георгиева е поискала преизчисляване на пенсията й със стаж, положен след пенсиониране, като е приложила удостоверение Обр. УП-3 с изх. № 250 от 12.12.2012 г. от "МБАЛ-Своге" ЕООД за периода 1.12.2010 г. - 1.12.2012 г. Въз основа на тази молба и констатацията, че има несъответствие между декларираното в заявлението за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст, че Георгиева не се осигурява на друго основание след 1.12.2010 г., и издаденото удостоверение от "МБАЛ-Своге" ЕООД относно осигуряването й, началникът на отдел "Пенсии" е поискал да се извърши проверка по разходите на ДОО на ЦСМП - Софийска област и "МБАЛ-Своге" ЕООД. Резултатите от проверката са обективирани в констативни протоколи от извършилите я инспектори по осигуряването при РУСО - София-област, от чието съдържание е видно, че жалбоподателката има трудов договор с "МБАЛ-Своге" ЕООД, в сила от 1.12.2010 г., от която дата е прекратено трудовото й правоотношение с ЦСМП - Софийска област. С оглед на това ръководителят на пенсионното осигуряване е извел извод за липса на прекратяване в осигуряването й и е издал процесното разпореждане от 20.03.2013 г., което е оставено в сила с обжалваното пред първоинстанционния съд решение от 25.04.2013 г. на директора на РУСО - София-област по съображения, че пенсията за осигурителен стаж и възраст на Павлина Маринова Георгиева е неправилно отпусната. За да не уважи сезиралата го жалба Административен съд - София-област е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, като е изложил и съображения, обуславящи извод за неговата материална законосъобразност и съответствие с целта на закона. Настоящият съдебен състав не споделя доводите в касационната жалба за неправилност на извода на Софийския областен административен съд, че решението на директора на ТП на НОИ - София-област е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и е издаден в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Както прецизно е упоменато в мотивите на проверяваното съдебно решение, съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО в редакцията й с ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., относима към деня на издаване на разпореждането за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст -24.06.2011 г., пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Към 1.12.2010 г., считано от която дата й е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст, жалбоподателката не е имала прекратено осигуряване, ако и от тази дата да е прекратила трудовото си правоотношение с ЦСМП - София-област, тъй като е сключила трудов договор с "МБАЛ-Своге" ЕООД, в сила също от 1.12.2010 г., когато е постъпила на работа по трудово правоотношение на пълен работен ден. С оглед на това въпреки, че оспорващата отговаря на условията на чл. 68 от КСО за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че осигурителното й правоотношение не е прекратено и съответно не е налице приложното поле на чл. 94, ал. 1 от КСО, за да бъде упражнено това право. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО предвижда, че осигуряването възниква от деня, когато лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО, и продължава до прекратяването й - т. е., за да приеме, че има такова прекратяване, лицето трябва да не работи и съответно да не се счита за осигурено лице поне за един работен ден на основанията по чл. 4 от КСО, защото за да има прекратяване на осигуряването, трябва да има прекратяване на трудовата дейност. Поради това материално законосъобразно е прието, че пенсията за осигурителен стаж и възраст е неправилно отпусната, трябва да бъде прекратена и изплатените на лицето пенсии подлежат на връщане от него на основание чл. 114 от КСО заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Неправилно обаче в диспозитива на решението си съдът е постановил "оставя в сила решение № 03-11356-1 от 25.04.2013 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София област и потвърденото с него разпореждане № МП-03-2141-4 от 20.03.2013 г. на ръководителя на РУСО - София". Така цитираният диспозитив на съдебния акт е непрецизен с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от АПК. Съгласно този текст съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. При отразеното в мотивите към решението Административен съд - София-област е трябвало да отхвърли оспорването на Георгиева. Предвид изложеното и с оглед изяснеността на спора относно законосъобразността на оспорения административен акт и потвърденото с него разпореждане следва да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на Павлина Маринова Георгиева срещу решение № 03-11356#1 от 25.04.2013 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София-област. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,