Решение № 8563 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2548/2019 г.

Решение № 8563 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2548/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Маринков от [населено място], против Решение № 4/11.01.2019 г., постановено по адм. дело № 552/2018 г., по описа на Административен съд Пазарджик, в частта, в която предявеният иск за обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ е отхвърлен над сумата от 200. 00 лева до пълния му размер от 5000. 00 лв. като недоказан. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Ответникът - Областна дирекция на МВР Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е осъдил Областна дирекция на МВР Пазарджик да заплати на К. Маринков сумата от 200. 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменен незаконосъобразен акт - Заповед за задържане с рег. № 242/26.05.2016 г., на младши инспектор в Сектор КП при РУ Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.06.2018 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск в останалата му част до пълния размер от 5000. 00 лв. като недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че самият факт на задържане и фактическото лишаване на едно лице от правото на свободно придвижване предполага настъпването на емоционален стрес, провокиран както от незнанието на причината за задържане, така и от поставянето му в изолирана среда, поради което по принцип претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Прието е, че вредите се изразяват освен в ограничаване на свободата на движение на К. Маринков за 20 часа и в унижение, неудобство и притеснение, както и злепоставяне на доброто му име на гражданин. Не е установено по делото причинна връзка между задържането и възникналата хипертонична болест. По делото не са представени доказателства за документирани медицински прегледи и констатации за наличие на началните и предходните фази на заболяването. На база събраните доказателства съдът е приел, че не може да се направи обосновано и категорично предположение, че причината за възникване на заболяването е незаконното полицейско задържане. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд съображения. Обосновано е прието, че са налице всички елементи на фактическият състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който включва следните кумулативни елементи: 1/незаконосъобразен акт; 2/издаден при или по повод извършване на административна дейност; 3/настъпили от акта неимуществени вреди и 4/вредите да са в пряка и непосредствена причинна връзка с акта. От доказателствата по делото се установява, че по време на задържането, касаторът е претърпял вреди, които се изразяват освен в ограничение на свободата на движение за 20 часа и в унижение, неудобство и притеснение, както и злепоставяне на доброто му име като гражданин. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между тези неимуществени вреди и отменената, като незаконосъобразна, заповед за задържане, тъй като именно в резултат на нейното изпълнение, задържаното лице е претърпяло тези вреди. По делото не са представени доказателства, установяващи причинната връзка между задържането на К. Маринков, заболяването му и постъпването за лечение в кардиологично отделение с ХСН. С оглед конкретните данни за неправомерно задържане за период от 20 часа и причинените от това страдания, съдът е определил размера на обезщетението при условията на чл. 52 от ЗЗД. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение