Решение № 2075 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7119/2010 г.

Решение № 2075 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7119/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Фондация "Лачен свят" - гр. Берковица, чрез пълномощника - адв. Виктория Терзиева, против решение № 590 от 15.04.2010 г., постановено по адм. дело № 333 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 1200800163 от 26.01.2009 г., издаден от органа по приходите в ТД на НАП - гр. Монтана, потвърден с решение № 133 от 06.04.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит за данъчните периоди м. 03, 06, 07, 08, 09, 10 и 12.2007 г. и м. 01, 02 и 04.2008 г.. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в жалбата подробни съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново, чрез представени по делото писмени бележки от юрк. К. Калчев оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Велико Търново, е отхвърлена жалбата на Фондация "Лачен свят" - Берковица, против ревизионен акт № 1200800163 от 26.01.2009 г., издаден от органа по приходите в ТД на НАП - гр. Монтана, потвърден с решение № 133 от 06.04.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит по ЗДДС, за данъчните периоди м. 03, 06, 07, 08, 09, 10 и 12.2007 г. и м. 01, 02 и 04.2008 г.. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 823,09 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният пред него РА е издаден от оправомощен орган, определен на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК със ЗОКО № К 800163 от 24.11.2008 г., издадена от началника на отдел "Контрол" при ТД на НАП - гр. Монтана, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. По отношение на доставките, за които са издадени фактури от "Шайни уорлд" ЕООД - гр. София, "И. Х. М." ЕООД, "Юнайтед требъл" ЕООД и "Вега комерсиал" ЕООД, съдът е приел, че липсват доказателства за извършването на фактурираните услуги, представляващи в по-голямата си част организация на артисти по договор, доставяне и изработка на декор, осигуряване на балет и пространство за провеждане на мероприятия и т. н. Приел е, че представените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не установяват наличие на законовите предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по процесните фактури. Посочил е, че не се установява възможност на дружествата доставчици да извършат отразените във фактурите услуги, тъй като в представените на различни етапи от производството доказателства не се съдържат такива за наличието при доставчиците на необходимия персонал, нает по трудови правоотношения или чрез възлагане на работа, позволяващ извършването на фактурираните услуги за провеждане на концерти, одекоряване на пространства, осигуряване на актьори, анимационен дизайн и т. н., какъвто е бил предметът на представените договори, сочени като основание за издаването на процесните фактури от четиримата доставчици. По тези съображения съдът е направил извода, че правилно приходната администрация е отказала правото на данъчен кредит, тъй като фактурите не отразяват реално извършени доставки на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС и възникнали данъчни събития по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Всички възражения, които са направени с касационната жалба, са били поддържани и пред първоинстанционния съд, обсъдени са подробно и на всички съдът е дал законосъобразни отговори, които касационната инстанция счита за правилни и не следва да бъдат преповтаряни. След обстоен анализ на всички доказателства по делото, представени както в административното, така и в съдебното производство, съдът е приел за недоказани твърденията, че към момента на издаване на фактурите дружествата доставчици са разполагали с необходимата кадрова обезпеченост, за да предоставят фактурираните услуги на жалбоподателя. Тъй като доставянето на услугите по договорения предмет на сключените с отделните доставчици договори изисква наличие на съответната кадрова обезпеченост, то липсата на такава безспорно води до извода за нереалност на извършените доставки, фактурирани с процесните фактури. Съдът правилно е посочил, че липсата на доставка изключва правото на данъчен кредит - съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, и в този смисъл е възприел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като са спазени установените в закона формални изисквания относно документирането и отразяването за данъчни цели на доставките в съответните декларации и регистри и поради липсата на изброените в чл. 70 от ЗДДС ограничения, то са налице изискванията, за да му бъде признато възникнало право на данъчен кредит. Това е така, тъй като и по действащия от 01.01.2007 г. ЗДДС не важи фактурният метод и не се изоставя правилото, че подлежат на облагане само действително извършените доставки на стоки и услуги. Ето защо неоснователно е позоваването от страна на жалбоподателя на решението на Европейския съд по правата на човека по дело № 3991 от 2003 г. ("Булвес" АД срещу България), което е неотносимо към настоящия казус, тъй като спорът не касае начисляването или не на ДДС, а реалността на извършените доставки, доколкото доставчикът и издател на фактурите по тях не е доказал наличие на кадрова и техническа обезпеченост за извършването им. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд. Съдът правилно във връзка с този спор е отбелязал, че даже и да се приеме, че някои от услугите по осигуряване на артисти и доставка на декор да са изпълнени, то от значение е доказването, че те са изпълнени именно от доставчика, издал фактурите, а не от други лица, за да има правото получателят по тези фактури да претендира правото на данъчен кредит. В настоящия случай това не е така, тъй като липсата на кадрова и техническа обезпеченост при издателите на фактурите води до извода за липса на реални доставки по тези фактури. Сключването на договор, издаването на фактури и отразяването в счетоводството на страните по договора не означава, че страните са изпълнили задълженията си и са реализирали правата, за които са се договорили. Изпълнението на документираната сделка чрез реалното осъществяване на престациите по договора е необходимо условие за възникване на правото на данъчен кредит. Както се каза и по-горе, съдът е анализирал подробно всички доказателства по делото, касаещи доказване на реалното изпълнение на доставките, посочил е несъответствията в тези доказателства, липсата на убедителни доказателства за това, че тези доставки за послужили за извършване на последващи такива, и е направил обоснования извод, че не е доказана основната предпоставка за наличие на правото на данъчен кредит - реално осъществени доставки, по фактурите, издадени от "Шайни уорлд" ЕООД - гр. София, "И. Х. М." ЕООД, "Юнайтед требъл" ЕООД и "Вега комерсиал" ЕООД. Настоящият състав на съда не споделя становището на касатора за това, че издаването на РА на доставчика "Юнайтед требъл" ЕООД, в който не са извършени корекции на начисления ДДС по доставките, означава, че всички доставки за проверявания период се приемат за реални, вкл. и тези, извършени към Фондация "Лачен свят". Подобно тълкуване е в пряко противоречие както с изискванията за тълкуване на правните норми, така и по същество с действителното съдържание на приложимите норми. Предвид изложеното настоящият състав не споделя практиката на съдебните състави, изразена в цитираните от касатора съдебни решения във връзка със значението на издадения на доставчика ревизионен акт при преценката за реалността на извършените доставки, след като липсва изрична констатация за реалност на доставките към Фондация "Лачен свят" в този РА № 20805099 от 13.01.2009 г.. Следва да се има предвид, че в този смисъл са и в по-голямата си част решенията на Върховния административен съд при направени подобни възражения. Цитираните в касационната жалба решения на I-А отделение нямат тълкувателен характер, а са постановени по конкретни казуси, поради което не са задължителни за настоящия състав на съда. По изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Предвид изхода на правния спор по делото не се следват разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,