Решение № 740 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 629/2008 г.

Решение № 740 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 629/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Постъпила е касационна жалба от К. М. И. и С. М. С., последният конституиран в качеството му наследник на М. С. М., всички от гр. Ш., чрез пълномощника им адв. М. К. от АК-Шумен, срещу решение от 2.11.2007 г. по гр. д. № 542/2007 г. на Шуменския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 369/21.06.2007 г. по гр.д. № 2015/2006 г. на Шуменския районен съд в частта, с която е обявен за нищожен договор за дарение по нот. д. № 1342/2005 г. на нотариус с рег. № 222 с район на действие Шуменския районен съд, поради противоречието му на закона - иск с правно основание чл. 23 СК. Развиват доводи за неправилност на решението поради противоречието му на материалния закон и необоснованост, както и поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Намират, че при постановяване на решението съдът е трябвало да съобрази данните относно начина на прекратяване на брака - по взаимна вина на съпрузите, както и че разпоредителната сделка е извършена преди връчването на исковата молба за развод, че жилището (процесната идеална част) е придобита по време на брака на съпруга-ответник и съставлява СИО, че съдът е трябвало да съобрази настъпилата смърт на ответника М. М. и обстоятелството, че при наличие на обикновена съсобственост винаги могат да се предприемат действия за ликвидирането й и др. Ответницата П. Н. М. от гр. Ш. не са заявили становища. Жалбата е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й на посочените касационни основания Върховният касационен съд взе предвид следното. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен иск на П. Н. М. от гр. Ш. срещу К. М. И. и С. М. С., последният конституиран в качеството му наследник на М. С. М., всички от гр. Ш., с правно основание чл. 23 СК, съставът на въззивния съд е приел, че процесното жилище има характеристиката "семейно жилище" и това обстоятелство е установено по задължителен начин с влязлото в сила бракоразводно решение. Несъмнено е и това, че разпоредителната сделка, с която М. М. е надарил дъщеря си К. И., е извършена по време на брака му с ищцата. Касае се до лична собственост на прехвърлителя, тъй като макар и по време на брака, той е придобил имота (1/2 ид. част) по силата на безвъзмездна правна сделка - дарение от съпругата му-ищца П. М. Налице са всички елементи от състава на чл. 23 СК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради което сделката е обявено за нищожна като противоречаща на закона. Решението е правилно. Липсата на съгласие от страна на съпругата при сключването на договора за дарение, който има за предмет семейно жилище, е достатъчно, за да обоснове нищожността му поради противоречие на закона. Посредством него съпругът се е разпоредил с лична собственост в полза на трето лице, а извършеното действие е непротивопоставимо на съпруга - несобственик. Законът не предвижда възможност за последващо отстраняване на порока. Нормата на чл. 23 СК е императивна (установена в публичен интерес), а нарушаването й към момента на сключване на договора има за последица приетия от въззивния съд правен резултат. Развитите касационни оплаквания са без значение за спорното право. По чия вина е прекратен бракът, дали разпоредителното действие е извършено преди или след исковата молба за развод (но преди развода), за настъпилото правоприемство в хода на делото (с оглед смъртта на прехвърлителя-съпруг) и възможността за извършване на съдебна делба, както и въпросите за ползването на жилището, са извън предмета на делото и правилно не са обсъдени от въззивния съд. В решението са изложени съображения по относимите елементи от състава на правната норма, които трябва да са налице към момента на изповядване на сделката. Законосъобразен е отговорът и за приложението на чл. 23 СК по отношение на съсобствените имоти, части от които са индивидуална собственост на единия съпруг. В тази насока има последователна практика на ВКС. По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.). Върховният касационен съд - състав на III г. о.