Решение № 10298 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14125/2010 г.

Решение № 10298 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14125/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Кърджали, против решение № 97/11.10.2010 г., постановено по адм. дело № 125/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Кърджали, с което е отменено решение № КПК-8/23.06.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Кърджали и измененото с него разпореждане № 355/04.05.2010 г. на началник отдел "КПК" при РУСО - гр. Кърджали. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че не е допуснато нарушение на режима, определен от здравните органи по издадения болничен лист, както и че на това основание не се дължи възстановяване на извършеното осигурително плащане. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Иванка Желева Ангелова от гр. Кърджали, чрез пълномощника си адв. Теодора Белева оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Кърджали е отменено решение № КПК-8/23.06.2010 г. на директора на РУСО - гр. Кърджали и измененото с него разпореждане № 355/04.05.2010 г. на началник отдел "КПК" при РУСО - гр. Кърджали, като е определена сума за възстановяване в размер на 110,64 лв., от които 51,09 лв. главница и 59,55 лв. лихва по ревизионен акт за начет. За да постанови този акт съдът е приел, че не е налице основание за възстановяване на сумата, тъй като издаденият на лицето болничен лист № 12097638 от 11.04.2005 г. не е бил обжалван, влязъл е в сила и съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/, е задължителен за всички. Осигурителният разход по този болничен лист е извършен правилно, тъй като не е допуснато нарушение на предписания режим по болничния лист и следователно не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО. Съдът е посочил в тази връзка, че отиването на санаториум с оглед оптимизиране на лечението, вместо съблюдаване на предписания домашен режим не съставлява съществено нарушение на режима, предписан от здравните органи. Затова е направил извода, че не е причинена на държавното обществено осигуряване по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО и не се дължи възстановяване на посочената сума. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпросите дали е налице основание по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО за възстановяване на получените осигурителни плащания по издаден болничен лист, след като лицето на което този лист е издаден е провело санаториално лечение и съответно дали в тази хипотеза е налице нарушаване на режима, определен от здравните органи. Първоинстанционният съд е дал правилни отговори на тези въпроси, които съответстват на приложимите правни норми и на установената съдебна практика и се споделят от настоящия състав. Безспорно е, че издаденият на Иванка Желева Ангелова болничен лист № 12097638 от 11.04.2005 г. не е бил обжалван, поради което и на основание чл. 113, ал. 3 ЗЗ е задължителен за всички лица, органи и организации. Този болничен лист удостоверява право на отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване по чл. 162, ал. 1 КТ и право на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 КСО. По силата на този болничен лист е възникнало основание за извършване на съответния осигурителен разход от ДОО. Според чл. 46, ал 1, т. 2 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурените лица, които нарушават режима, определен от здравните органи. При преценката дали в случая е налице нарушение на предписания режим следва да се държи сметка за това, че една от причините за разрешаването на отпуска поради временна неработоспособност е лечението на лицето и възстановяването на неговата работоспособност. Не се нуждае от доказване обстоятелството, че санаторно-курортното лечение е един от способите за лечение и за възстановяване на здравето, като показателно в тази връзка е, че парично обезщетение се изплаща и за престоя на заболелите лица за такова лечение, съгласно чл. 44 КСО. В случая е установено от доказателствата по делото, че болничния лист и санаторното лечение са били свързани с едно и също заболяване, доколкото болничния лист е издаден с диагноза "Гонартрозис - болков синдрон" а според данните в справката с данни за осигуреното лице, рехабилитацията в "ПРО" ЕАД - клон Павел баня, е проведено при водеща диагноза - заболяване на опорно - двигателния апарат. В този смисъл, не може да бъде споделено становището на касатора, че е произволен извода на съда, че с отиването на санаториум лицето е оптимизирало лечението си. Правилен е решаващия извод, че след като осигуреното лице е било временно неработоспособно, провеждането на санаторно-курортно лечение при липса на такъв режим според болничния лист, удостоверяващ временната неработоспособност, не представлява нарушаване на определения режим по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО. Затова не е налице неправилно извършен осигурителен разход по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, който да подлежи на възстановяване. Поради изложеното, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,