Решение № 7156 от 28.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Шекерджийски от гр. София, чрез процесуалния представител адв. И. Георгиев против Решение 2240/04.04.2022 г. по адм. дело 11750/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Релевирани са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се присъдят разноски. Ответникът Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, чрез юрисконсулт П. Георгиев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/, втори състав при Втора МБАЛ София , Агенция за хората с уврежданията, Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София град, РД Социално подпомагане София и Народно читалище Е. Шекерджийски 2019 не изразяват становище в законоустановения срок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Сочи, че процентът на трайно намалената работоспособност /ТНР/ е определен в съответствие с установените увреждания, а началната дата на инвалидността е съобразена с датата на инвалидизиране при точно прилагане на чл. 70, ал.4 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу акт, подлежащ на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Е. Шекерджийски срещу Експертно решение /ЕР/ 1516 от заседание 188/19.10.2021 г. на НЕЛК Специализиран състав по нервни, очни и ССЗ, в частта му относно определената с него дата на инвалидизиране. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че с ЕР 1211/11.05.21г., поправено с ЕР 1394/28.05.2021г., на ТЕЛК при IІ МБАЛ София АД на Шекерджийски са били определени 60% ТНР с диагноза: [заличен текст] с посочена дата на инвалидизиране 26.06.2009г. Била е подадена жалба срещу административния акт в частта относно определената дата на инвалидизиране, като актът е бил потвърден с оспореното Експертно решение 1516 от зас. 188/19.10.2021г. на НЕЛК - Специализиран състав по нервни, очни и ССЗ. Датата на инвалидизиране 26.06.2009г. е била първоначално определена в ЕР на ТЕЛК 1771/28.07.2009г. като е приета датата на Медицинското направление за ТЕЛК. Същата дата е приета и във всички последващи, влезли в сила ЕР на ТЕЛК. При така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването, като е приел, че дата на инвалидизиране е 26.06.2009г. Начините за определяне на датата на инвалидизирането са предвидени в нормата на чл. 70 от НМЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 70 НМЕ, когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове /ал. 2/. Когато лицето поради увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаване на лицето на тази работа. Това обстоятелство се установява от наличната медицинска документация включително и от документите за трудов стаж /ал. 3/. Когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не е осигурено, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК /ал. 4/. Когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването /ал. 5/. Текстът на чл. 61, ал. 1, т. 4 от НМЕ гласи, че експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност /дата на инвалидизиране/, а съгласно ал. 2, т. 4, експертизата на вида и степента на увреждане включва определянето на дата на инвалидизиране.. В случая е приложима нормата на ал. 5, съгласно която когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. Съдът правилно е приложил материалния закон и правилно е определена датата на инвалидизиране, предвидена в разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от НМЕ. Изводът на първоинстанционния съд се подкрепя от събраните по делото доказателства, тъй като става ясно, че освидетелстваното лице е работило по трудови правоотношения в периоди от 23.08.2007 г. 06.04.2008 г.; 05.01.2014 г. 09.01.2015 г.; 03.10.2016 г.; 11.11.2017 г. и 18.05.2020 г. до момента. Решаващият съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна, а ответната страна не е заявила такива и не и се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,