Решение № 10114 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1835/2009 г.

Решение № 10114 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1835/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба на Румяна Дечева Дулева, в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас, срещу решение № 1151 от 29.12.2008 г. по адм. дело № 50 по описа за 2008 г. на административния съд - Бургас, с което е отменен РА № 1114 от 17.10.2007 г. на органа по приходите на ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден в обжалваната част с решение № РД-10-528 от 14.12.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс . Ответната страна по касационната жалба - Васил Илиев Василев, едноличен търговец с фирма ЕТ "Даин-Васил Василев", оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита от адв. Виктория Терзиева, като се претендират и направени съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, след като прецени чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Бургас е бил РА № 1114 от 17.10.2007 г. на органа по приходите на ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-528 от 14.12.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на едноличния търговец по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.09.2001 г.-31.12.2001 г., като с него е отказано на същия правото на данъчен кредит общо в размер на 23 864.80 лв. и лихва за просрочие в размер на 15 988.57 лв., на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 6 от ЗДДС (отм.), по 9 броя фактури, издадени от "Борияна" Е ООД, с предмет "27 700 кг. сухо мляко". В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата обстановка по спора и е направена преценка за незаконосъобразност на обжалвания РА. В хода на административното производство е съставен ПИНП от 23.08.2007 г. на ТД на НАП - гр. Габрово, от който се установява, че прекият доставчик е регистрирано лице по ЗДДС (отм.), а по данни от информационния масив на НАП, процесните фактури са издадени и отразени в отчетните регистри по чл. 104 от ЗДДС (отм.) на този търговец. Осъществени са две посещения на адреса за кореспонденция, но дружеството не е открито на адреса, като е реализирана процедура по връчване на книжата по реда на чл. 32 от ДОПК. При административното обжалване от страна на ревизираното лице е представен ПИНП от 7.11.2006 г. на ТД на НАП - гр. Габрово по отношение същия доставчик и съставения му ДРА № 507 от 15.07.2004 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Габрово. Последният включва като ревизирани периоди и тези по обсъждания и оспорен РА. От ПИНП от 7.11.2006 г. се установява, че "Боряна" ЕООД е отразило в дневниците си за продажби и в справките-декларации за процесните данъчни ревизионни актове м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2001 г. издадените на едноличния търговец, ревизирано лице. В цитирания ДРА, на стр. 496, 497, 498 и 499 от съдебното досие, за тези периоди изрично е записано в частта на извършената проверка на дневниците за продажби на това търговско дружество, пряк доставчик, че ревизията установява, че са спазени изискванията на чл. 55 от ЗДДС (отм.). По делото е изслушана ССчЕ, която е осъществила проверка в счетоводството на този пряк доставчик, съгласно заявеното от вещото лице при разпита му в съдебно заседание от 8.10.2008 г. Следва да се приеме при така изложеното в тази част на спора, че фактът на начисляване на ДДС при прекия доставчик се явява доказан, като същият се признава от самия орган по приходите със съставените ПИНП. Същият се констатира и от представения ДРА, съставен на същия този доставчик, включващ като ревизирани периоди и обсъжданите такива. Правилни са изводите на съда в тази насока, като касационното възражение относно този спорен момент се явява неоснователен. Данъчният състав на чл. 64 от ЗДДС (отм.) се явява осъществен, а признаването на правото в случая се обосновава от втория спорен момент по делото, а именно реалността на процесните доставки. За точност следва да се отчете, че съдът неправилно е обсъждал разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.), понеже претендираното право не е отказано на това основание, а когато той разглежда спора по същество няма право да осъществява преквалификация на същото. По делото са събрани като доказателства приемо-предавателни протоколи между жалбоподателя ЕТ "Дани-Васил Василев" и прекия доставчик относно предаване предмета на процесните доставки между страните; ведомост за заплати и копия от трудови договори при прекия доставчик относно кадровата му обезпеченост на осъществи същите; инвентарна книга на същия относно техническата му обезпеченост за тях; разпечатка на сметка 204 "Машини, съоръжения, оборудване" и сметка 206 "Стопански инвентар" за същото обстоятелство; разпечатка на сметка 203 "Сгради" за притежавани от доставчика складове; складови разписки за ефективно предаване на предмета на доставките и данъчни фактури, издадени от ревизираното лице на "Победа" АД, които удостоверяват последваща продажба на получените количества сухо мляко. Експертът установява и в заключението си тази последваща реализация на предмета на доставките, като посочва и друг получател "Сладоледена фабрика" ООД. Същият е дал и заключение, че приходите от продажби в счетоводството на ревизираното лице са осчетоводени по съответните кореспондиращи сметки и участват при формиране на крайния финансов резултат. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се обсъждат предходните доставчици на прекия доставчик доколкото претендираното право не е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и както и че произхода на стоката, предмет на доставките не е правнорелевантен факт. В спора реалността на доставките се обосновава от установеното от експерта по повод тази част от поставената му задача, чието заключение не е оспорена и при съобразяване с направеното оспорване на изброените по-горе частни документи от процесуалния представител на приходната администрация. Следва да бъде възприета защитната теза на ревизираното лице, че в обжалвания от него РА ревизиращия орган при осъществяване на проверката на осъществените от него доставки не е констатирал нарушения. При този изход от делото на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски, както и на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски, в размер на 150.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредба № 1 от 09.07.2004 г. (изм., ДВ, бр. 2 от 9.01.2009 г.) за изготвена и депозирана писмена защита. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение