Решение № 1073 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3911/2007 г.

Решение № 1073 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3911/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от ищците Х. Р. А., Р. Ю. Х. и Е. Ю. И., против въззивно решение № IV-38/18.4.2007 по гр. д. № 1085/2006 г. по описа на Бургаския окръжен съд, 4-ти въззивен граждански състав. Обстоятелствата по делото са следните: Х. Р. А., Р. Ю. Х. и Е. Ю. И., първата и третата от с. С., община П., област Бургас, а втора от с. Г., община П., област Бургас, са предявили против А. Р. А. и Х. Ю. А., и двамата от с. С., община П., област Бургас, искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, и по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) В исковата молба ищците твърдят, че са собственици по давност и наследство от наследодателя им Ю. Р. А., на имот подробно описан в молбата. Твърдят също така, че са установили, че ответниците, с които са съсобственици на имота са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, за целия имот, който нотариален акт не оспорват. Молят да бъде признато за установено, че собственици на * идеална част от процесния имот и да бъде обезсилен нотариалният акт за посочената идеална част. С решение № 153/03.10.2006 г. по гр. д. № 82/2006 г. Поморийският районен съд, г. о., е уважил предявените искове. С решение № IV-38/18.3.2007 г. по гр. д. № 1085/2006 г., по въззивна жалба от ответниците по исковата молба - А. Р. А. и Х. Ю. А., Бургаският окръжен съд е отменил решението на първата инстанция и е отхвърлил исковете. Въззивната инстанция е приела, че ищците не са доказали твърдението си за придобиване на * идеална част от процесия имот по давност. Съдът е обосновал този свой извод с обстоятелството, че ангажираните от тях доказателства не сочат на упражнявано от тях владение, а на ползване на част от имота. Съдът се е позовал на факта, че ищците живеят на друго място, а процесната част от дворното място ползват само за сеене на зеленчуци. Изложени са изводи, че не са предприети действия от тяхна страна за сдобиване с титул за собственост, не са декларирали данъчно имота, не са плащали данъци, както и че техният наследодател не е платил част от имота при сключване на договора с предишния собственик. С оглед изложеното въззивната инстанция е направила решаващ извод, че нито наследодателят им, нито те самите, в нито един момент не са предприели действия, с които да демонстрират действия да своят имота като собствен, извън действията на обикновено ползване, изразяващо се в отглеждането на зеленчуци. Поради това окръжният съд е кредитирал показанията на свидетелите С. Прието е също така, че няма доказателства и твърдения на ищците, че в определен момент са заявили пред ответниците или пред друг намерението си да своят имота като собствен. Срещу въззивното решение Бургаския окръжен съд е подадена касационна жалба от ищците Х. Р. А., Р. Ю. Х. и Е. Ю. И., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационните жалбоподателки - адв. К, който депозира писмена защита. Ответниците по касация - А. Р. А. и Х. Ю. А., посредством процесуалния си представител - адв. М, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Депозираната е и писмена защита. Депозиран е и отговор по смисъла на чл. 218г ГПК (отм.). Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представител на страните, изразени в съдебно заседание, писмените им защити, отговорът на ответниците по касация и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: Решението на Бургаския окръжен съд е правилно. Законосъобразно въззивната инстанция е стигнала до извод, че ищците не са доказали претенциите си. За да бъде проведен успешно установителен иск за собственост ищците следва да докажат по безспорен начин, че са владяли имота. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Това означава упражняване на фактическа власт (corpus) и намерение (animus). Първият от тях е обективен, а вторият - субективен. Упражняването на пълна фактическа власт изключва възможността на други лица, освен владелеца да въздейства върху вещта. Анимусът пък означава, че той трябва да държи вещта като своя, т. е. че той се смята или иска да стане собственик. Разпоредбата на чл. 69 ЗС въздига това в презумпция, като обаче е оборима. Двата елемента следва да бъдат налице едновременно. В процесния случай Бургаският окръжен съд законосъобразно и обосновано е приел, че ответникът по исковете е лицето, което е доказало както корпус, така и анимус, т. е. налице е хипотезата на чл. 68, ал. 1 ЗС. Правилно съдът е приел, че с оглед ангажираните по делото доказателства той е установил по несъмнен начин придобиване на цялата вещ по давност, като са отчетени показанията на свидетелите С. Показанията на останалите разпитаните пред двете инстанции свидетели не установяват по несъмнен начин наведените в исковата молба твърдения. Нещо повече, налице е фактическо признание от процесуалния представител на ищците в съдебно заседание на 01.6.2006 г. пред районния съд /лист 29, последен абзац/, че ответникът по исковете е купил имота. Предвид изложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г. о.