Решение № 16991 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3369/2011 г.

Решение № 16991 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3369/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Николай Иванов Тодоров, против Решение № 4/25.01.2011 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. д. № 286 по описа за 2010 г. на този съд, в частта с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 150900422/19.01.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 135/25.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. София Велико Търново за допълнително определени данъчни задължения по ЗОДФЛ /отм./ за 2003 г., 2004 и 2005 г. общо в размер на 15 341,10 лв и са начислени лихви в размер на 10 187,72 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационната жалба се пледира за отмяна на решението, отмяна на РА и присъждане на разноските по делото. Ответникът - директор на Дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба в представен писмен отговор срещу жалбата, като излага становище за оставяне в сила на решението и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посочения РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК При извършената ревизия било установено, че за данъчни периоди 2003, 2004 и 2005 г. са налице обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи, както и данни за несъответствие между имущественото състояние и декларираните приходи. Определено е той да заплати следните данъци и лихви по този закон до деня на издаване на ревизионния акт: за 2003 г., по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./ - ДОД в размер на 6 441,30 лв и лихви 4 879,50 лева за 2004 г. ДОД в размер на 6339,30 лв. и лихви ва размер на 4006,42 лв. за 2005 г. ДОД в размер на 2560,50 лв., както и лихва от 1301,93 лв. Съдът е приел, че са налице хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК като е отхвърлил доводите на жалбоподателя. От фактическа страна основен спорен въпрос е бил този- имало ли е ревизираното лице на разположение паричната сума от 98 000 лева към 01.01.2003 г. /началото на ревизирания период/. За да отхвърли жалбата срещу РА първоинстанционният съд е приел, че при извършената ревизия са били взети предвид декларираните от жалбоподателя доходи за предходен период, като ревизиращите са приели липса на доказателства в посока, че реализираните доходи при предходните периоди са били съхранени /спестени/ и съответно харчени през ревизираните. Приел е за недоказани твърденията са касова наличност на сумата от 98 000 лева, лични средсва, спестявани за закупуване на недвижим имот- магазин, собственост на "Сторко"АД. Не са подкрепени с доказателства и твърденията за предоставени в заем парични средства от лицето Емил Колев за периода 2000-2003 г., както и на предостевани в заем парични средства от други лица. С оглед тези констатации съдът е стигнал до извода, че за процесните 2003, 2004 и 2005 г. за РЛ е установено превишение на разходите над декларираните доходи, при което му е определно данъчно задължение на осн. чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./ общо в размер на 15 341,10 лв и лихви в размер на 10 198,82 лв. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Изводите на съда са необосновани и оттам незаконосъобразни. При изяснена фактическа обстановка съдът е направил фактически изводи, които не съответстват на установените факти и обстоятелства. Съдът не е обсъдил писмените доказателства в тяхната съвкупност, не е ценил приетото и неоспорено, компетентно заключение на счетоводната експертиза,, не е ценил доказателствената сила на представените частни документи, чиято автентичност не е била оспорена. Част от доказателствата за налични суми в касата на жалподателя към началото на процесния период 01.01.2003 г. изобщо не са били обсъдени, вкл. в тази връзка и заключението на приетата ССЕ, което е довело и до необоснования извод, че към началото на ревизирания период 01.01.2003 г., жалбоподателят не е разполагал със сумата от 98000 лева, спестени от него лични средства, предназначени за закупуване на недвижим имот- магазин, собственост на "Сторко "АД. Не са обсъдени подробно в мотивите представените допълнителни доказателства във връзка с наличните средства в касата на жалбоподателя към 01.01.2003 г.- нотариално заверена декларация от Лъчезар Пъшев- служилел на "Хидерна" ООД с управител Николай Тодоров, в която е посочено, че към 01.01.2003 г. Николай Тодоров е съхранявал в касата на дружествонто сумата от 50 000 евра, лични средства, предназначени за закупуване на обект- магазин в двора на "Сторко"АД . В подкрепа на това твърдение е представено предложение от 08.2002 г. от "Хидерна" ООД, представлявано от Николай Тодоров за закупуване имот, собственост на "Сторко"АД, ползван от него като наемател, за сумата от 47 000 лева. Съдът не е взел предвид и представената нотариално заверена декларация от Вивиан Мартинчева, служител на "Сторко"АД от която става ясно, че жалбоподателя, като наемател на имот, собственост на "Сторко" АД, през периода от средата на 2002 г. до средата на 2003 г. е изготвил предложение за неговото закупуване на определена цена. Причина за неосъществяване на сделката била прекалено високата цена, поискана от продавачите и невъзможността на Тодоров да набави тези средства в определения му срок. Всички тези доказателства са игнорирани от съдебния състав, поради и което се е достигнало до неправилеен извод за липса на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението на ревизираното лице в тази част. Във връзка с твърденията за налични средства към 01.01.2003 г. РЛ е представило по делото доказателства - годишните данъчни дакларации за 1999, 2000, 2001 и 2002 г., подавани от лицето в качеството му на ЕТ "Токар - Николай Тодоров". Същите са придружени с разходни касови ордери, доказващи получени от него печалби от дейността му като ЕТ. Няма данни, че тези суми са били използвани от физическото лице за други негови нужди преди 01.01.2003 г.. В тази връзка следва да се съобрази и заключението на ССЕ относно наличните средства и паричния поток на средствата на Тодоров като приходи и разходи. Наличието на паричен ресурс е налице, като предвид естеството на парите като заместими вещи не е необходимо да се установява от кой точно приход са предоставени средства в касата на ревизираното лице. Ето защо съдът приема, че към 01.01.2003 г. е установено, че РЛ е имало в наличност в касата на управляваното от него дружество лични средства с установен произход, поради и което не е налице несъответствие между декларираните приходи и финансово състояние. Относно получените в заем парични средства от лицето Емил Кюлев, живущ в САЩ през периода 2000-2003 г. настоящата инстанция приема за неправилен извода на ревизиращите и на съда, за липса на доказателства за реално предоставяне на твърдяните суми. Представени са договор за заем от 03.01.2001 г. за предоставени средства от Емил Колев в размер на 24 000 лева и договор за заем от 25.01.2002 г. от същото лице в размер на 1750 щд заедно с приложените към тях данъчни декларации за произхода на средствата /преведени и легализирани/, както и декларации за предоставените от него суми за различните периоди/ прил. папка 5, 6 към адм. дело/, в които е включен и процесният. Представени са и доказателства за произход на тези средства. Ето защо тези документи следва ценят като частни диспозитивни документи, ползващи се с формална доказателствена сила по отношение на авторството и. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ГПК (отм.) частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа. В този смисъл не може да се твърди, че частните документи са новосъздадени за нуждите на процеса. Не са обсъдени от съда и представените от жалбоподателя доказателства във връзка с получени в заем парични средства през 2004 г.. Изброени са част от заемите, за които Тодоров твърди, че е получил . Въпреки, че за някои от тях съдът констатира, че са доказани като размер и са реално предоставени, крайният извод е, че няма достоверни доказателства за получени от него заемни средства. Не е обсъден и не е включен в доказателставенат съвкупност предоставен заем от лицето Георги Георгиев. В том 6 от приложенията по делото/л. 783/ е представен договор за заем от 20.04.2004 г. за предоставена от лицето Георги Георгиев на Николай Тодоров сума от 25 000 лева. Към договора е приложена разписка, подписана както от заемодателя, така и от заемополучателя от същата дата, което е доказателство за реално предаване на посочената сума. Приложени са и доказателства, че Георгиев е имал средства и възможности да предостави заема. Видно от заключението на допусната и изслушана по делото ССЕ, неоспорено от страните, за финансовата 2003 г., при определените от ВЛ, след запознаване с приложените по делото доказателства приходи и разходи не се определя данъчна основа за облагане за 2003 г., тъй като определените приходи покриват установените разходи и остава налична сума за ползване през следващ данъчен период /за финансовата 2004 год./ в размер на 40 512,64 лева. За финансовите 2004 и 2005 г. при определяне на приходи и разходи не се определя данъчна основа за облагане, като ВЛ е констатирало, че определените приходи покриват установените разходи, като с оглед този резултат, за процесните 2003, 2004 и 2005 г. не се изчислява задължение по ДОД и съответните лихви. Поради това крайният извод на СЧЕ, при варианта изследване на съотношението приход - разход отчитайки както заемите на жалбоподателя, така и наличните средства в началото на ревизирания период 01.01.2003 г., за липса на превишение на разходите над доходите, а от там и на допълнителна данъчна основа за облагане, е напълно обоснован. Тази част от заключението на вещото лице не е кредитирана от първоинстанционния съд, като е посочено единствено, че подхода на ВЛ при определяне данъчната основа за облагане не намира нормативно основание и не се оправдава от данните по делото. По изложените съображения касационният съд приема касационните оплаквания по касационната жалба на Николай Иванов тодоров за основателни, намира за необосновани и незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд в частта с която е отхвърлена жалбата срещу ревизоинния акт за за д. п. 2003, 2004 и 2005 г. и са присъдени разноски за първата инстанция. Решението следва да бъде отменено в обжалваната му част. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество от настоящата инстанция, с което РА в тази част да бъде отменен. По тоншение на наведените от жалбоподателя доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при възлагане на ревизията, довела до издаване на РА настоящата инстанция намира същите за неоснователни. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че сочените нарушения не така съществени, за да доведат до отмяна на РА поради нищожност, нито пък могат да бъдат самостоятелно основание и порок за отмяна на акта. С оглед резултата по делото в полза на Николай Иванов Тодоров, ЕГН ***********, следва да бъдат присъдени допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 1550 лева, от които 1200 лева за адвокатска защита, съгласно приложен договор за правна помощ и фактура за изплатено адвокатско възнаграждание и 350 лева за възнагражедние на ВЛ за изготвена ССЕ. Следва решението в частта, осъждаща Николай Иванов Тодоров за заплати юрисконсултско възнаграждание на Д "ОУИ" град Велико Търново в размер на 960,80 лв. да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,пр. 2-ро и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,