Решение № 1693 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2865/2015 г.

Решение № 1693 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2865/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Битулайт" ООД - гр. София срещу решение № 221/14.01.2015 г., постановено по адм. дело № 7420/2014 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2171400039/21.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 965/30.05.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения в размер на 23 802,44 лв. и лихви - 4 609,84 лв. за корпоративен данък за 2011 г., вследствие преобразуван финансов резултат чрез увеличение със сумата от 440 052,08 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопризводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е изяснил основния спорен въпрос кога е следвало да осчетоводи приходите във връзка с издадената фактура № 0...739/23.04.2012 г. и № 0...740/23.04.2012 г. на обща стойност 440 052,06 лв. през отчетната 2011 г. или през 2012 г. В тази връзка излага оплакване, че съдът не е обсъдил основния му довод, че към 2011 г. не е било вероятно предприятието да има икономически ползи, свързани със сделката с ДЗЗД "Мапа Джингиз". Според касатора, тъй като ДЗЗД "Мапа Дженгиз" е отказал да приеме извършената от дружеството работа по "Автомагистрала Люлин", от представения отговор по искова молба от ДЗЗД "Мапа Джингиз" относно образувано гр. дело № 3675/2011 г. на СГС за заплащане на сумите, с които е увеличен финансовия резултат за 2011 г., е оспорено изобщо възлагането на работата, както и нейното последващо извършване от "Битулайт" ЕООД. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба. В съдебно заседание адв. Ангелов направи възражение за нищожност на ревизионния акт, тъй като ревизията е била повторна и съдът не е съобразил чл. 119, ал. 2 ДОПК и § 35 от ЗИД на ДОПК и моли настоящият съд да прогласи тази нищожност. Претендират се разноски по делото, съгласно представения списък. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Иванова я оспорва с искане обжалваното решение да се остави в сила като правило и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По възражението за нищожност на ревизионния акт, прокурорът предоставя на съда да прецени дали това е така. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е основателно относно направеното възражение за нищожност на ревизионния акт. Съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата, е приел, че законосъобразно приходните органи се преобразували финансовия резултат, вследствие на което са определили за внасяне корпоративен данък, тъй като неправилно дружеството е счело, че приходите по посочените по-горе фактури от ДЗЗД "Мапа Джингиз" следва да бъдат отчетени през 2012 г., а не през 2011 г. Решението е неправилно постановено. Основателно касационният жалбоподател чрез процесуалния си представител възразява, че РА № 2171400039/21.02.2014 г. е нищожен. Установява се от данните по делото, че ревизията е повторна след отмяна на предходен ревизионен акт. Първоначално ревизията е била възложена със заповед № 1203117/10.09.2012 г. С изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 01.01.2013 г. се предвижда ревизионният акт да се издаде от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, а редакцията на същата разпоредба преди изменението предвиждаше органът, възложил ревизията да издаде и ЗОКО, с който определя органът, който да издаде ревизионния акт. Съгласно § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ДОПК в сила от 01.01.2013 г. всички досегашни производства към посочената дата се довършват по досегашния ред. Затова неправилно съдът не е съобразил тази законова разпоредба във връзка с чл. 119, ал. 2 ДОПК и е приел, ревизионният акт е издаден от компетентен орган и е разгледал спора по същество. Макар в ДОПК да няма дефиниция на понятието висящност на производството, с оглед общите принципи, важими за административния процес под висящо производство следва да се разбира онова производство, при което няма издаден акт. Повторната ревизия не представлява нова ревизия, а както вече се посочи с нея се възобновява висящността на производството по издаване на друг ревизионен акт, без да се издава нова заповед за възлагане. Това не е спазено нито от приходната администрация, нито от съда и те неправилно не са приложили § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК, поради което е налице некомпетентност на органа, издал ревизионния акт, а това е тежък порок, който води до нищожност на ревизионния акт. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и подлежи на отмяна и тъй като се установи, че ревизионният акт е нищожен, следва тя да бъде обявена. С оглед изхода на делото и направеното искане на "Битулайт" ООД следва да се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции общо в размер на 1 525 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение