Решение № 10334 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2001/2017 г.

Решение № 10334 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2001/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д. Г., чрез пълномощника му адв. В. К., срещу решение № 2356 от 13 декември 2016 г., постановено по адм. д. № 1622/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-09-110/29 януари 2016 г. на кмета на община М., Пловдивска област. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кмет на община М., Пловдивска област, чрез юрк. Л. П., намира за неоснователна касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на А. Д. Г. срещу заповед № РД-09-110/29 януари 2016 г. на кмета на община М., Пловдивска област, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж: "Жилищна сграда", намираща се в УПИ Х-221, кв. 54 по плана на с. Т., съответстващ на ПИ 73122.501.221 по кадастралната карта на селото. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е неправилно. От данните по делото е установено, че ПИ 73122.501.221 по кадастралната карта на с. Т. е частна общинска собственост, както и това, че върху него през 1957 г. е отстъпено право на строеж на А. А. Р. (И. А. А.). По делото са налице данни - от приетите като доказателства извадки от ПУП на селото и скица на поземления имот, че в него има изградени поне четири постройки (по извадката от ПУП), три от които са нанесени в кадастралната карта като жилищни сгради, без данни за собственост. Следва да се отбележи и това, че в представената скица на поземлен имот 73122.501.221 е нанесена и жилищна сграда с идентификатор 73122.501.221.3, която не е нанесена в ПУП на селото. В оспорената заповед, както и в констативния акт, въз основа на който е издадена, не са посочени размерите на наредената за премахване сграда, нито пък е отразено нейното местонахождение. Това не може да бъде установено и от окомерната скица, начертана в съставения констативен акт. При тези данни изводът на административния съд, че е установено извършването на незаконно строителство, е необоснован. В решението си съдът не е посочил коя точно сграда от съществуващите в имота е предмет на заповедта на кмета на община М., като я е описал единствено като "процесната сграда". Съдът е установил, че по преписката липсват доказателства относно това кой е извършител на установения незаконен строеж, но в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че това обстоятелство е установено от данните по съставения констативен акт. Прието е, че последният се ползва с материална доказателствена сила, която жалбоподателят не е оборил с относими доказателства. Обратно на приетото, констативният акт не се ползва с такава сила и задължението да установи съществуването на посочените в него обстоятелства е на административния орган, което последният не е направил. В нарушение на материалния закон съдът не е събрал и доказателства относно времето на извършване на строителството, което е съществен елемент при изследване на въпроса относно търпимостта на сградата и който въпрос - предвид императивната разпоредба на § 16 от ПР на ЗУТ, задължително следва да бъде преценен при констатирано незаконно строителство. Тук следва да бъде отбелязано и това, че съдът е приел събирането на доказателства за времето на строителството за неотносимо, тъй като незаконосъобразно е приел, че липсата на съгласие от собственика на поземления имот е предпоставка за търпимостта на строежа. Значение за търпимостта на строежа имат само техническите изисквания за извършването му, а не и отношенията между извършителя и собственика на строежа. С оглед горното оспореното решение като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, ще следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед на кмета на община М. ще следва да бъде отменена. Тази заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, задължаващи административния орган преди издаването на административния акт да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. В преписката по издаването на оспорената заповед кметът на община М. не е установено точното местонахождение на незаконния строеж и неговите размери. Липсват и данни за това как е определен извършителя му и времето на изграждането. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,