Решение № 5801 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13478/2013 г.

Решение № 5801 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13478/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на митница Пловдив, представляван от юрисконсулт Татяна Симеонова, против решение № 1845/06.08.2013 на Административен съд град Пловдив, постановено по адм. дело № 1920/2011 г., за отмяна на решение № 1137 от 27.06.2011 г. на началника на митница Пловдив. с което е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД 10BG003000H0116190 и в резултат на "САДАТ" ООД гр. Пловдив са определени допълнителни задължения за ДДС и лихви за забава за периода от датата на поставяне на стоките под митнически режим 28.06.2011 г. до датата на погасяване на задължението. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че в хода на административното производство е установена действителната договорена и подлежащата на плащане цена на стоката съгласно представената фактура от износителя, поради което формираните от съда изводи са неправилни. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт. Ответникът - "Садат" ООД, гр. Пловдив оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в представения по делото писмен отговор чрез юрисконсулт Димитър Кочанов. Заинтересованата страна - ТД на НАП град Пловдив не се представлява в касационното производство и не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид данните по делото и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било решение на митнически орган за промяна на декларираната митническа стойност на стока № 1 по ЕАД 10BG003000H0116190 от 30.07.2010 г. - сив картон на рула, с широчина 80 мм, тегло 300 гр./кв. м. с него тегло 9728 кг и код по ТАРК 4823908590, поставена под режим "едновременно допускане до свободно обращение и крайно потребление" от 1824 евро или 3 567.43 лева на 6031.33 лева и определените задължения за довнасяне на ДДС в размер на 492.78 лева на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент на Съвета 2913/92, а не както неточно е посочено в първоинстанционното решение - ДДС в размер на 713.49 лева, която сума е платена към момента на освобождаване на стоката от митнически надзор. За отмени оспорения административен акт съдът е приел, че от митническия орган не са изложени мотиви въз основа на какви фактически основания е приел, че посочената в процесния ЕАД митническа стойност на стоките е по-висока от декларираната. Неспазването на изискванията за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК има за последица нарушение на материалния закон. Митническият орган не е изпълнил задължението си по чл. 170 от АПК да докаже всички предпоставки за издаването на административния акт за промяна в митническата стойност на внесената стока. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в буква "а" - "г". Идентично е съдържанието и на разпоредбата от националния закон - чл. 35 от Закона за митниците. В конкретния случай с оспореното митническо решение е извършена корекция в декларираната митническа стойност на стока № 1 по ЕАД 10BG003000H0116190 от 30.07.2010 г. - сив картон на рула, с широчина 80мм, тегло 300гр/кв. м. с него тегло 9728кг на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент 2913/92. Цитираната норма предвижда, че митническата стойност на стоката се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Определянето на митническата стойност на това основание изисква наличието на условията предвидени в чл. 30, § 1 от Регламент 2913/92, а именно: митническата стойност да не може да се определи съгласно чл. 29 и да се приложат последователно букви а), б), в) и г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която въпросната стойност може да са определи. В конкретния случай не се установява изпълнението на посочените условия, тъй като в оспореното митническо решение липсват мотиви защо митническата стойност на процесната стока не може да се определи по реда на чл. 29 от Регламент 2913/92 и такива относно договорната стойност на конкретни сходни стоки, въз основа на които е прието, че митническата стойност е в размер на 6031.33 лева. Като фактически основания за издаване на акта, митническият орган е посочил, че описанието на стоката е неточно и непълно, както и че данните от търговските документи не предполагат еднозначно идентифициране на внасяните стоки. В решението липсва конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават този извод. От представените по делото доказателства, придружени с превод на български език: договор от 01.02.2010 г., сключен с турското дружество Ермиш Данъшманлък Ве кагът Сан. Дъш Тидж. ЛТД ШТИ според който договорната цена на доставяните стоки се определя и посочва в продажните фактури (СРТ), които се приемат за основание за заплащането й; фактура № 8359/26.07.2010 г. за сумата от 1 824 евро представляваща цена на сив картон 300гр, 9.728кг по 187.50 евро и квитанция, подписана от износителя и доставчик, за получаване в брой на пълната стойност по тази фактура в размер на 1 824 евро се установява подлежащата на плащане цена на внесената стока съгласно чл. 29 от Регламент 2913/92. В подкрепа на този извод са и допълнително представените от "Садат" ООД доказателства - дневник за покупките, справка декларация по ЗДДС за м. 08.2010 г., извлечение от счетоводна сметка 302 "Материали" и сметка 404 9 за доставчика "Ермис Данънмалик", както и отчетна стойност по статии на калкулация за производство на кухненска хартия ролка - 1 кг, в която се включва сив картон. При наличието на тези доказателства подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по смисъла на чл. 29 от МКО е декларираната от Садат ООД равностойност на 1 824 евро. В оспореното митническо решение, липсват конкретни фактически основания за това, че така декларираната митническа стойност на процесните стоки не е и не може да се определи съгласно чл. 29 от Регламент 2913/92. При тези фактически данни, правилно първоинстанционният съд е приел, не е изпълнена доказателствата тежест на митническия орган по чл. 170, ал. 1 от АПК да установи условията за определяне на нова митническа стойност, в случая на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент 2913/92. При това положение крайният извод на съда, че издаденият административен акт не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е материално незаконосъобразен съгласно чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК, се подкрепя от доказателствата по делото и е направен в съответствие с материалния закон. Останалите доводи в касационната жалба и възраженията на Садат ООД в представения писмен отговор от 23.08.2013 г. относно декларираната от турското дружество митническа стойност на стоката към момента на износа и размера на транспортните разходи за доставка, са изцяло неотносими към посоченото правно основание за определяне на нова митническа стойност на процесната стока и установените допълнителни митнически задължения в оспорения акт. В разглеждания случай разминаване между стойността на представената от Садат ООД фактура и тази, представена от износителя пред турските митнически власти, както и размера на транспортните разходи на стоката не са послужили като основание за издаване на решение № 1137/27.06.2011 г. на началника на митница Пловдив. В тази връзка следва да се посочи, че в първоинстанционното решение са изложени и мотиви, които са неотносими към предмета на конкретния правен спор, но доколкото крайният извод за незаконосъобразност на определената митническа стойност на процесната стока и отмяна на оспорения административният акт, е верен по своя краен резултат, решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,