Решение № 10346 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5631/2015 г.

Решение № 10346 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5631/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Атанас Димитров Кунчев, Стела Димитрова Атанасова, Мария Георгиева Топчийска и Донка Спасова Кърмазлийска, всички от гр. Пловдив, чрез пълномощника им - адв. Тошкина-Боева, против решение № 406/27.02.2015 г. по адм. дело № 1963/2013 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът: Общински съвет-гр. Пловдив, редовно призован, не се явява представител. От процесуалния му представител - адв. Матеев е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като недопустима, в частта й срещу обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата по отношение на одобрения ПУП - ПУР, предвиждащ изграждане на улици от първостепенната улична мрежа, засягащи имота на касаторите - поземлен имот № 56784.513.77, а в останалата й част поддържа, че е неоснователна. Претендира за разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, при служебната проверка за допустимост, намира касационната жалба за процесуално недопустима в частта й срещу обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на касаторите против Решение № 106 по протокол № 6/10.04.2013 г. на Общински съвет /ОбС/-Пловдив, в частта му, с която е одобрен ПУП- ПУР в устройствена зона "Кв. Христо Смирненски III", р-н "Западен" на гр. Пловдив, със съответните схеми по отношение на собствения им поземлен имот с идентификатор 56784.513.77, на основание чл. 215, т. 4 от АПК. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. В допустимата й част същата е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС-Пловдив е било решение № 106 по протокол № 6/10.04.2013 г. на ОбС-Пловдив, с което е одобрен ПУП - План за регулация на улици и поземлени имоти за обекти на публичната собственост с устройствени зони "Кв. Христо Смирненски 3", р-н "Западен", гр. Пловдив и схеми към него, правила и нормативи за прилагане на ПУП-ПУР, при изрично посочени граници, в частта му засягаща имота на оспорващите, а именно ПИ с идентификатор 56784.513.77.

От данните по делото съдът е установил, че ПИ 513.77 се засяга частично от оспорения ПУП, като една част от имота попада в предвиждания за улици от първостепенната улична мрежа - III и IV клас, друга част в УПИ III, кв. 3 - за 26-класно училище, а трета - по-голяма част от имота е извън обхвата на одобрения ПУП. Изложил е изводи, че решението на ОбС-Пловдив е издадено на основание чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, вр. с чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и че в оспорената му част същото е законосъобразно. Според съда предмет на одобрения ПУП, вкл. и имота на оспорващите, е неурегулирана територия или такава с неприложена първа регулация и след като е установил съотвествието му с одобрения ОУП на гр. Пловдив и на подзаконовите нормативни актове относно изискванията за проектиране на улици и училище, е приел, че жалбата е неоснователна, поради което я е отхвърлил.

1. Касационната жалба срещу решението, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касаторите срещу решението на ОбС-Пловдив, в частта му с която е одобрен ПУП-план за улична регулация, засягащ имот 513.77, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като в тази част касационното производство подлежи на прекратяване, на основание чл. 215, т. 4 от АПК.

В посочената част първоинстанционното съдебно решение е окончателно, тъй като има за предмет административен акт за одобряване на ПУП- план за улична регулация, който в частта по отношение на ПИ 513.77, предвижда улици, които са част от първостепенната улична мрежа на гр. Пловдив, тъй като са улици от III и IV-ти клас, съгласно съдържанието на оспореното решение, списъка за отчуждаване на имоти за улична мрежа 3-ти и 4-ти клас, на стр. 257 от том 2 на делото, сред които е и процесния имот и заключението на комплексната СТЕ.

Съгласно чл. 215, ал. 7, изр. 2 от ЗУТ, вр. с чл. 77, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и § 5, т. 73 от ДР на ЗУТ, първоинстанционните съдебни решения по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на ПУП или на КПИИ за изграждане на общински обекти от първостепенно значение, са окончателни. Процесното решение, в посочената му част, е именно такова съдебно решение, което не подлежи на касационно обжалване, тъй като има за предмет ПУП за изграждане на улици от първостепенната улична мрежа, които представляват общински обекти от първостепенно значение. Това прави подадената касационна жалба в тази част недопустима.

1. По отношение на касационната жалба в допустимата й част:

Касационната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея мотиви.

Оспореното решение на ОбС-Пловдив, в другата му част, с която се засяга имота на касаторите за образуване на нов УПИ III, кв. 3 - за 26 класно училище, е издадено на основание чл. 16, ал. 7, вр. с чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Това отреждане за училище е за обект на социалната инфраструктура - публична собственост, по смисъла на § 5, т. 75 от ДР на ЗУТ, което не може да стане с план за улична регулация по чл. 16, ал. 7 ЗУТ. Последният е с предмет улична регулация без да може да урегулира поземлени имоти или части от тях за друго, с изключение на външната към улицата регулационна линия. Този план няма непосредствено отчуждително действие.

Поземлени имоти или части от тях могат да се урегулират за обекти на социалната инфраструктура - публична собственост, каквото е училището, с ПУП по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, който е различен от плана по чл. 16, ал. 7 ЗУТ, както по процедура, така и по последици. Планът по чл. 16, ал. 1 ЗУТ има непосредствено отчуждително действие и преди одобряването му следва да се извърши процедурата по чл. 16, ал. 3 и 4 ЗУТ. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба от ПИ могат да се отнемат части за такива обекти, не повече от 25%.

Следователно с ПУП-ПУР по чл. 16, ал. 7 ЗУТ не могат да се отреждат обекти по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, защото това са различни планове, с различен предмет, процедура и вещни последици.

Поради това, като не е съобразил горното и е приел, че с плана по чл. 16, ал. 7 ЗУТ законосъобразно е извършено отнемане на част от имота на касаторите за УПИ 3 - за 26 класно училище, съдът е нарушил материалния закон и решението му в тази част се явява неправилно.

Като неправилно в посочената част, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспореното решение на ОбС-Пловдив, в частта му с която е одобрен ПУП-ПР за обекти на социалната инфраструктура-публична собственост, а именно създаване на УПИ III, кв. 3 по плана гр. Пловдив- за 26 класно училище, с устройствена зона "Кв. Христо Смирненски III", р-н "Западен", върху част от ПИ № 56784.513.77, собственост на касаторите, бъде отменено, като незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон. Съобразно този резултат по касационната жалба, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените в полза на ОбС-Пловдив разноски, над сумата от 300 лева, до която сума разноските се дължат, предвид крайния резултат по оспорването.

Съобразно изхода по спора на касаторите се дължи 1/2 от стойността на направените от тях разходи пред двете съдебни инстанции /1/2 от 2 750 лева общо/, а на ответника се дължи също 1/2 от стойността на направените разходи само за касационната инстанция /1/2 от 720 лв./. По компенсация между двете вземания, ОбС-Пловдив остава да дължи на касаторите общо сумата от 1015 лева.

Водим от горното и на основание чл. 215, т. 4 от АПК, чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение