Решение № 7585 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4768/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. А. Д., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 4842/12.02.2025 г. по адм.дело 6485/2024 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение ППН - 02 - 461/2021 г. от 26.04.2024 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, в писмена защита и в съдебно заседание, чрез процесуален представител че решението е недопустимо, неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалното право и при съществено нарушение на процесуално - правните норми, иска обезсилването му или отмяната му, претендира присъждане на разноски по списък. Ответникът по касационна жалба - КЗЛД, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, прави възражение относно размера на адвокатския хонорар на насрещната страна. Ответниците по касационна жалба - Л. А. Д., А. А. Б., Г. С. А., в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, искат оставяне на решението в сила, присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, видно от доказателството за изпращане по куриер и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, настоящият съдебен състав взе предвид следното: АССГ е бил сезиран със жалба от В. А. Д. и С. З. Д., чрез процесуален представител срещу решение ППН - 02 - 461/2021 г. от 26.04.2024 г. на КЗЛД в частта му, с която са приети за неоснователни жалбите им, както следва: жалба от С. Д. срещу Л. А. Д. и Г. С. А. и жалба от В. Д. срещу А. А. Б. и Л. А. Д. по отношение на камери 1,2,3,4 и 6, като по отношение на камера 5 е поискано изменение на обжалваното решение на КЗЛД на обжалваното решение на КЗЛД, като се задължат лицата, срещу които са подадени жалбите, да премахнат камера 5. Предвид представения акт за смърт на С. Д., същата е заличена като жалбоподател поради смъртта й на 24.09.2024 г. С. Д. и В. Д. са съпрузи и през процесния период са живели на етаж 1 в къща на [улица], а през същия период Л. Д. и Г. А. са живели на втория етаж в същата къща. Собственик на първия етаж е В. Д., на втория етаж и сутерен собственици са Л. Д. и А. Б., като последните притежават и 77,17 % идеални части от общите части на сградата и 2/3 идеални части от дворното място. АССГ е изложил доводи, че по делото е установено видео и аудионаблюдение от 6 камери в двора и къщата, както следва съгласно констативния протокол по административната преписка и назначената от съда съдебно - техническа експертиза. Камерите съгласно номерацията в решението на КЗЛД и констативния протокол са, както следва : камера 1, монтирана в предната част на двора, насочена към входната врата на имота с обхват част от двора, подстъп към вход на първи етаж, част от фасада; камера 2, монтирана отвън на източната фасада на къщата, насочена към подстъпа на входа за втори етаж и прилежаща пътека; камера 3, монтирана във фоайе на входа за втория етаж с обхват стълбище за втория етаж и мазета, стълбищна площадка, вход за общ килер; камера 4, монтира вътре на стълбищна площадка между първи и втори етаж, в обхвата й е стълбищната площадка, част от стълбище към втория етаж, както и втория вход за апартамента на първия етаж; камера 5, монтирана в задната част, в обхвата й попадат част от двора, част от фасадата на къщата от южната страна, включително тераса на първия етаж включително тераса на първия етаж и камера 6, монтирана на западната фасада на къщата, в обхвата й попадат части от двора и прилежащата пътека. Достъп до системата за видеонаблюдение е ограничен посредством потребителско име и парола на телефона и лаптопа и до нея има досът единствено Л. Д., която има качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл.4, пар.7 ОРЗД. АССГ е изложил мотиви, че решението на КЗЛД е на компетентен орган, чиито правомощия произтичат от от разпоредбите на чл.10 и чл.10а ЗЗЛД, съответно чл.57 и чл.58 от Регламент (ЕС) вр. чл.38 ЗЗЛД, при спазване на правилата за кворум и мнозинство, съдържа необходимите реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. Съдът е посочил, че предвид влезлите в сила присъди по отношение на С. Д. за извършени престъпления спрямо Л. Д. и Г. А. е налице легитимен интерес за ответниците за извършеното видеонаблюдение от Д. - за опазване на личността - живота и здравето на заинтересованите страни и имуществото им. Предвид доказаната вербална агресия от страна на С. Д. спрямо живеещите на втория етаж е налице легитимен интерес и от аудиозаписа на камерите, за които КЗЛД е приел, че няма нарушение на правилата на Регламент (ЕС) 2016/679. Видео и аудионаблюдението в случая е в съответствие с чл.6, пар.1, б "е" от Регламент (ЕС) 2016/679. Липсва основание за обсъждане на изпълнението на разпореждането по отношение на камера 5 - а именно да се преустанови заснемането на терасата на първия етаж, тъй като не е изтекъл дадения срок от 14 дни от влизане в сила на решението на КЗЛД за препозициониране на камерата. Решението е допустимо, валидно и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че КЗЛД не е бил компетентен да разгледа в едно производство двете жалби, а е следвало да ги разгледа в две отделни производства. След като КЗЛД като надзорен орган по смисъла на чл.57 и чл.58 от Регламент (ЕС) и чл.10 и 10а ЗЗЛД е компетентна да разгледа жалбите поотделно, няма законова пречка да ги разгледа в едно производство, още повече, че и двете жалби са с оплаквания за едно и също видеонаблюдение, на едно и също място и по едно и също време. Преценката за общо разглеждане е с цел процесуална икономия и е по целесъобразност, която не се контролира от съда. Касаторът не оспорва установените факти относно поведението на С. Д. и проявената от нея агресия спрямо живеещите на втория етаж. Неоснователни са доводите му, че при процесното видеонаблюдение е незаконосъобразно обработването и на негови лични данни, след като той не е дал съгласи да бъде записван. Действително при видеозапис в съсобствения двор и съсобствените общи части от къщата, което е продиктувано от посегателство срещу личността на администратора на лични данни и живеещия с нея А. и тяхното имущество от страна съпругата на съсобственика, се обработват и лични данни на живеещия със С. Д. в един жилищен обект. В случая обаче приложимата материалноправна норма на чл.6, пар.1, б "е" от Регламент (ЕС) 2016/679, приема обработването на лични данни за законосъобразно, когато обработването на личните данни е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора на лични данни или трета страна, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по - специално когато субектът на данните е дете. В случая субектът на данните не е дете и касаторът не е доказал администратора на лични данни да е споделил личните му данни с трето лице, каквато техническа възможност съществува. Предвид изложеното балансът на интереси правилно е преценен от КЗЛД и АССГ и същите правилно са приложили разпоредбата на чл.6, пар.1, б "е" от Регламент (ЕС) 2016/679. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответниците по касационна жалба - физически лица следва да се присъдят направените разноски в общ размер от 1500 лева за адвокатски хонорар за настоящата инстанция, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение