Решение № 6916 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 461/2020 г.

Решение № 6916 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 461/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Т. против решение № 2276/12.11.2019 г. на Административен съд – П., постановено по адм. д. № 896/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт /РА/ №Р-16001616000939-091-001/21.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П. в частта, потвърдена с Решение № 127/28.02.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – П. при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателката допълнително са установени следните задължения: ДДФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за 2014 г. в размер на 25 760, 80 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 9 529, 35 лв.; вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 3 062,78 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1 180, 21 лв.; вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 1 859, 64 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 711,45 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2014 г. в размер на 1196, 40 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 461, 02 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, както и да бъде отменен оспорения РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Дамянова, в писмена защита оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. АС- П. е отхвърлил жалбата на П. Т. срещу ревизионен акт №Р-16001616000939-091-001/21.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П. в частта, потвърдена с Решение № 127/28.02.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – П. при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателката допълнително са установени следните задължения: ДДФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за 2014 г. в размер на 25 760, 80 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 9 529, 35 лв.; вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 3 062, 78 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1 180, 21 лв.; вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 1 859, 64 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 711, 45 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2014 г. в размер на 1196, 40 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 461, 02 лв. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел процесния ревизионен акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Съдът е приел, че от събраните доказателства, органът по приходите обосновано е приел, че е налице превишение на разходите над доходите за 2014 г. Според съда методиката, която се е използвала към момента на издаване на РА от органите по приходите за извършване ревизии на физически лица, е в съответствие с чл. 123 ДОПК. Стигнал е до извод, че законосъобразността на оспорения РА, в частта му, досежно установеното задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. обосновава законосъобразност на същия и в частта му относно установените задължения за ЗОВ за същия отчетен период. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на АС-П. за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС-П. Облагането на лицето е извършено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от същия кодекс, а именно - декларираните и/или получени приходи на съответстват на финансовото и имуществено състояние на РЛ. При извършена съпоставка в хода на проверката на имущественото състояние на РЛ - извършени разходи, съпоставени към източниците на финансиране, са установени категорични данни за 2014 г., че направените разходи превишават получените доходи. Налице е основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и само то, предвид алтернативно установения характер на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК, е достатъчно за извършване на ревизия и облагане по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, за което приходните органи са предприели съответните действия, спазвайки изискуемите нормативно установени процесуални правила за това. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че е налице основание на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период правилно е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Правилно е приел съдът, че методиката, която се е използвала към момента на издаване на РА от органите по приходите за извършване ревизии на физически лица, е в съответствие с чл. 123 ДОПК. Според методиката, наличността на средствата се изчислява като от наличните парични средства в брой и по банкови сметки колона 2 /к2 се прибавят всички останали приходи /к3/, като от тях се извадят разходите /к4 и паричните средства в края на периода /к5/, т. е. к2 + к3 – к4 – к5. Правилно съдът не се е съобразил с констатациите в заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, тъй като вещото лице е взело предвид само изтеглените от лицето суми, без да съобрази и внесените такива, които се явяват разход. Вещото лице не е извадило от изтеглените от П. Т. суми от банкови сметки в общ размер на 135 598 лв. внесената от нея сума в размер на 105 000 лв. Също така вещото лице е приело като приход наличните в края на периода суми по банкови сметки, вместо да ги отчете като разход, при което се получава на практика двойно отчитане в приходната част на едни и същи приходи. Законосъобразността на оспорения РА, в частта му, досежно установеното задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. обосновава законосъобразност на същия и в частта му относно установените задължения за ЗОВ за същия отчетен период. Обжалваното съдебно решение се явява правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба, на Дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 382 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение