Решение № 2883 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14319/2016 г.

Решение № 2883 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14319/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез упълномощен юрисконсулт М. Димитрова, против решение № 2125 от 28.10.2016 г., постановено от Административен съд - В., ХVIII състав, по адм. д. № 918/2016 г. С жалбата и с писмена молба от 06.02.2018 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдебното решение е необосновано, неправилно и е в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Развива доводи, че от придобиването на процесната лодка до издаване на административния акт, тя не е извършвала дейност и няма реално изпълнение на проекта в съответствие с целите на инвестицията. Оспорва извода на съда, че нарушението на принципа за добро финансово управление на средствата от ЕФР е посочено формално, като се позовава на становище от МИРГ и извършени административни проверки. Твърди, че в отказа за плащане е посочено като основание - завишеност на договорената цена, но съдът не е допуснал поисканата експертиза за доказване на този мотив за постановения отказ. Поддържа искане за обявяване нищожност на сключения Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 17.11.2014 г. между Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, Местна инициативна рибарска група /МИРГ /"Български черноморски сговор Б.-Д. чифлик-А." и "Б. П." ЕООД, поради заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, да потвърди законосъобразността на оспорената заповед и претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Б. П." ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. В., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Ел. Маркова, която с писмен отговор и с молба от 18.01.2018 г. пледира за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна и излага подробни съображения за оставяне в сила обжалваното решение, като законосъобразно постановено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като за да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства, изяснил е релевантните факти, за приетото фактически и правно се е обосновал, като е установил незаконосъобразност на заповедта, с която на "Б. П." ЕООД е отказано пълно изплащане на финансова помощ в размер на 261 987,26 лв. Според участващия по делото прокурор административният акт съдържа фактически и правни основания, но между тях е налице противоречие, като част от фактите са квалифицирани под неправилна материална разпоредба и неприложимост за част от тях /чл. 36б от Наредба № 15/, а останалите такива са недоказани, поради което липсват фактически и правни основания за промяна извода на съда. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2125 от 28.10.2016 г. е отменена заповед № 03-РД/938/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която на "Б. П." ЕООД е отказано пълно изплащане на финансова помощ в размер на 261 987.26 лв. по Заявка за окончателно плащане № 02/4.13.1/0017-3/15.11.2015 г.; административната преписка е изпратена на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - РА за ново произнасяне по Заявка за окончателно плащане № 02/4.13.1/0017-3/15.11.2015 г.; изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" - РА е осъден да заплати на "Б. П." ЕООД сумата от 5 199.87 лв. /пет хиляди сто деветдесет и девет лв. и 87 ст./, представляваща съдебно-деловодни разноски. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - В. е приел, че процесната заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма и от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл. 20а ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, които са посочени изрично в административния акт. При извършената служебна проверка съдът е счел, че не са налице пороци, водещи до нищожност на атакуваната заповед. По отношение на процесуалната и материалната законосъобразност на акта в мотивите на съдебното решение е отразено, че като правно основание за издаване на оспорения административен акт са вписани разпоредбите на чл. 42, ал. 4, т. 1 и т. 3 и чл. 36б ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 21.05.2010 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1. "Развитие на рибарските области" /Наредба № 15/. Според разпоредбата на чл. 42, ал. 4 от визираната наредба Разплащателна агенция отказва изплащането на част или на цялата помощ, когато: т. 1 установи при проверките по ал. 1, т. 1 и 2 нередовност на документите или непълнота, и/или неяснота на заявените данни и посочените факти; т. 3 бенефициентът не отстрани нередовностите, непълнотите и/или пропуските в срока по чл. 42, ал. 2 от Наредба № 15. Съгласно чл. 36б ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 заявлението за кандидатстване получава отказ за финансиране в случай на несъответствие с целите по чл. 3 и 4 и/или с целите на местната стратегия за развитие. Констатирано е, че като фактически основания за издаване на заповедта издателят на акта е изложил: 1./ Бенефициентът "Б. П." ЕООД не използва инвестицията /лодката/ по предназначение, тъй като към датата на проверката не са представени и не са издадени Свидетелство за годност при превоз на пътници и Контролен талон за извършен преглед на лодката; 2./ Нарушен е принципа за добро финансово управление на средствата от ЕФР. При тези данни първостепенният съд е преценил, че процесната заповед съдържа мотиви - фактически и правни основания за издаването, но те само формално отговарят на изискванията на закона, защото между тях е установено противоречие, като част от фактите са квалифицирани под неправилна материална разпоредба и неприложимост за част от тях - чл. 36б от Наредба № 15. От тук е изведено заключение за незаконосъобразност на оспорения административен акт и предвид неговото естество, първостепенният съд е счел, че на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, след отмяната му, преписката следва да бъде изпратена на компетентния орган, за ново произнасяне по подадената от жалбоподателя Заявка за окончателно плащане № 02/4.13.1/0017-3/15.11.2015 г. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в него точно е констатирано, че в изпълнение на влязла в сила заповед № РД-1211 от 17.11.2014 г. на изпълнителния директор на ИАРА е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с № 502/17.11.2014 г. между ИАРА /Управляващ орган/ от една страна и МИРГ "Български черноморски сговор Б.-Д. чифлик-А." и "Б. П." ЕООД /бенефициент/ - от друга страна, съобразно който договор управляващият орган, чрез ДФ "Земеделие" - РА предоставя на бенефициента финансова помощ за изпълнение на проект: "Създаване на туристическа атракция - закупуване на лодка с прозрачно дъно за морски развлечения, съгласно Проектно предложение с рег. № BG-DCH-A/3.3.1-014/20.06.2014 г." Според чл. 6 от визирания договор одобрената помощ, въз основа на представените документи, съгласно Таблица за одобрените разходи е в размер на 261 987.26 лв., представляващи 60 % от одобрените и реално извършени работи, от които 75 % се осигуряват от Европейския съюз /ЕС/ и 25 % от Държавния бюджет на Р. Б.. Договорът е бил изменен с четири анекса - от 23.03.2015 г., 01.06.2015 г., 21.08.2015 г. и 30.09.2015 г., като са били изменени: крайния срок за изпълнение на проекта - последно договорен до 31.10.2015 г. предвид срока за доставка на лодката; крайния срок за извършване на окончателното плащане; правомощията на Управляващия орган относно упражняване на текущ и последващ контрол върху целевото използване на отпусната безвъзмездна помощ; поддържане на валидна застраховка за лодката срещу рисковете по Приложение № 9 от Наредба № 9/2010 г.; посочване на банковата сметка на бенефициента, крайният срок за реализация на проекта и др. По делото е безспорно установено, че съгласно Договор от 14.03.2015 г. между "Б. П." ЕООД и "А. С." ЕООД е извършена доставка на 1 брой моторна лодка с подробно посочени в договора характеристики, тя е реално доставена на 21.10.2015 г., за което е бил съставен Приемо-предавателен протокол и е сключена застрахователна полица № 1126150200R00176 на ЗАД "Б. В. иншурънс груп", със застраховка "Каско" за пълна загуба или частични повреди, спасителни разходи и Гражданска отговорност. С. З. за окончателно плащане № 02/4.1/3.1/0017-3/05.11.2015 г. "Б. П." ЕООД е заявило искане за плащане на договорената субсидия, възлизаща на 261 987.26 лв. От данните по преписката е установено, че на 17.12.2015 г. от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е изготвена докладна записка до изпълнителния директор на фонда, съдържаща описание на хронологията на правоотношението между "Б. П." ЕООД и РА, като е посочено, че след извършена оценка на обосноваността на предложените разходи за технологично оборудване от Оценяващата комисия, съгласно представени с преписката протоколи, последната е редуцирала безвъзмездната финансова помощ с 63 325.55 лв. Тези корекции са били извършени след справка за реалните цени на пазара на база информация от интернет сайтове на конкурентни доставчици, но не е видно кои са позициите с намалени стойности и не е прецизиран принципа на редукция. В горепосочения доклад е изразено мнение, че има съмнение за завишени цени на актива, предмет на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по договора от 17.11.2014 г., както и за нарушаване принципа за добро финансово управление на средствата от ЕФР, с оглед на което е направено предложение за извършване на допълнителна проверка от Дирекция "Противодействие на измамите". Във връзка с това становище е разпоредено извършването на проверка на бенефициента, в резултат на която е издадена Докладна записка от 01.02.2016 г. в която е констатирано, че не са налични деяния, които да кореспондират с понятието съмнения за измама, налагащи да се информира компетентен орган. В цитираната докладна записка е отразено, че лодката е заведена в ДМА на 21.10.2015 г., когато е пристигнала на адрес в гр. В. и е издаден ППП; регистрирана е в Морска администрация на 30.10.2015 г.; не е извършван задължителен преглед, който е неразделна част от свидетелството за регистрация; не е издадено свидетелство за превоз на хора; бенефициентът не е имал назначено лице към 01.02.2016 г.; лодката не се намира на стоянката, посочена за местодомуване - Рибарско пристанище гр. Б., а се намира на стоянка на фирма "Хидродинамик" на езерото в гр. В., поради зимния сезон. Няма спор между страните, че на "Б. П." е връчено Уведомително писмо от 20.11.2015 г. за отстраняване на нередовности, като му указано в срок до 10 дни от получаването му да представи 1. Свидетелство за годност при превоз на хора; 2. Към застрахователната полица да включи съответно застраховка от кражби от всякакъв вид и др.; 3. Да уточни номера на застрахователната полица; и характеристиките на двигателя на лодката, за които са налице противоречиви данни. В горепосочения срок е изпратено писмо вх. № 01-2600/8265/07.12.2015 г., с което са отстранени неяснотите /разлика в две букви/ относно характеристиките на двигателя, както и са представени нова застрахователна полица с по-широк кръг покрити рискове и Свидетелство за годност при сезонен превоз на хора от 01.12.2015 г. на моторна лодка "Вн 8490", валидно от 01.05.2016 г. до 30.10.2016 г. При тези вярно установени факти, първоинстанционният съд е извел обосновани правни изводи. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че с атакуваната заповед № 03-РД/938 от 09.03.2016 г. е отказано изплащане на заявената финансова помощ в нейния пълен размер - 261 987.26 лв. на основание чл. 42, ал. 4, т. 1 и т. 3 и чл. 36б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15. В мотивите на акта е отразено, че: 1/ бенефициентът "Б. П." ЕООД не използва инвестицията - лодката по предназначение, тъй като към датата на проверката не са представени и не са издадени Свидетелство за годност при превоз на пътници /представеното такова е след датата на заявката/ и Контролен талон за извършен преглед на лодката, който съгласно чл. 17, ал. 3 от Наредба № 5/01.09.2004 г. за корабните документи, е неразделна част от Свидетелството за регистрация; 2./ Нарушен е принципа за добро финансово управление на средствата от ЕФР, защото при одобряването на актива не са съблюдавани принципите на икономичност, ефективност и ефикасност, заложени в Регламент на Съвета /ЕО/ 1198/2006 от 27.07.2006 г. за ЕФР и чл. 126, т. 2 б. "е" от Регламент на Съвета /ЕС, ЕВРАТОМ/ 966/2012 на Европейския парламент и Съвета от 25.10.2012 г. относно финансовите правила приложими за бюджета, тъй като при извършване на проверката за допустимост от МИРГ е изразено становище, че икономическите резултати от проекта са силно завишени и нереалистични за постигане на територията на РО Б. - Долни чифлик - А., за да обоснове инвестиция в такъв тип скъпа лодка за разходка на пасажери. Първоинстанционният съд точно е преценил, че посоченото правно основание в процесната заповедта - чл. 36б ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 е неприложимо към настоящия етап от административното производство, понеже цитираният нормативен текст регламентира една от хипотезите, при които след като МИРГ одобри заявлението за кандидатстване, ИАРА може да откаже финансиране. Настоящият съдебен състав споделя това становище и счита, че посочената в заповедта норма на чл. 36б от Наредба № 15 следва да се тълкува и прилага заедно с чл. 36а от Наредба № 15, в който изрично е посочено, че касае издаване на заповед от изпълнителния директор на ИАРА, която е административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване. Ето защо при издадена заповед от страна на изпълнителния директор на ИАРА, която е стабилен административен акт и при сключен вече договор в изпълнение на тази заповед, отказът по постъпилата заявка за плащане следва да се осъществи по реда и на основанията, регламентирани в чл. 42 от Наредба № 15, в която хипотеза е компетентен да се произнесе изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - РА. С оглед на това в процесната заповед се съдържа позоваване на чл. 42 от Наредба № 15 като основание за издаването й, но първоинстаницонният съд е установил наличие на несъответствие между цитираните правни норми и фактическите основания, изложени в заповедта. Посочените в атакувания акт т. 1 и т. 3 на чл. 42, ал. 4 от Наредба № 15 са предвидени в условията на евентуалност и те могат да са налице самостоятелно или едновременно. В конкретния случай обаче, издателят на административиня акт не е конкретизирал кое точно от изброените в тези две точки основания е имал предвид, което обстоятелство възпрепятства решаващият съдебен състав от възможността да провери законосъобразността на изводите му. Съдът е предположил, че органът е имал предвид нередовност на документите и неотстранени в срок нередовности, но предвид правилно установената по делото фактическа обстановка, съдебният състав е счел, че тези основания в случая не са налице. Настоящият съдебен състав споделя това становище, защото след подаване на заявката за окончателно плащане на заявителя е било изпратено писмо с указани нередовности, които да отстрани в 10-дневен срок от получаването и бенефициентът е изпълнил всички дадени му указания, като е направил уточнения относно неясни за органа данни по документите; представил е нова застраховка за лодката с включени всички рискове, както и Свидетелство за годност при превоз на хора. Отсъствието на последния документ към заявлението и издаването му след неговата регистрация не води до направения от органа извод, че инвестицията не се ползва по предназначение, защото в договорения с Анекс № 4/30.09.2015 г. към Договор № 502/17.11.2014 г. крайният срок за изпълнение на проекта е датата 31.10.2015 г. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Договора заявката за окончателно плащане следва да се направи до 15 работни дни от крайният срок за изпълнение на проекта и същата е направена в рамките на този срок - на 05.11.15 г. Подготовката на документите за лодката предполага получаване на същата, което е осъществено на 21.10.2015 г., като изискуемото Свидетелството за годност е от 01.12.2015 г., което е в 10 - дневния срок за отстраняване на нередовностите. Не може да се възприеме тезата на касационния жалбоподател за неползване на лодката по предназначение, предвид периода, през който тя е доставена и е подадена заявката за окончателно плащане - 21.10.2015 г. и 05.11.2015 г., които дати са много след закриване на летния сезон - 30.09.2015 г. Проектът е озаглавен "Създаване на туристическа атракция - закупуване на лодка с прозрачно дъно за морски развлечения", което означава, че ще се използва по предназначение през летния сезон от 15.05 до 30.09, когато е и потокът от туристи в района и климатичните условия позволяват такъв вид атракционна дейност. Първостепенният съд законосъобразно е счел, че е неотносимо обстоятелството, че към м. 02.2016 г., лодката не е била в района, в който следва да извършва дейност, доколкото към него момент същата е зимувала в гр. В. и касационният жалбоподател разполага с регламентирана от закона възможност и задължение да извършва последващ контрол относно начина на реализиране на инвестицията, като разполага и със съответните механизми за санкция при констатиране на злоупотреби и нередности. По отношение на посочената от издателя на процесната заповед липса на Контролен талон, като неотстранена нередовност, първостепенният съд точно е констатирал, че на "Б. П." ЕООД не е указвано да представи този документ. Освен това съгласно чл. 17, ал. 3 от Наредба № 5 от 1.09.2004 г. за корабните документи контролният талон за преглед на кораб е неразделна част от Свидетелството за регистрация, но ал. 1 изрично регламентира, че този документ се издава на неконвенционални кораби и малки кораби, неизвършващи стопанска дейност, а процесната лодка, предмет на инвестицията, не е кораб. В касационната жалба се оспорва извода на съда, че нарушението на принципа за добро финансово управление на средствата от ЕФР е посочено формално. Касаторът развива тезата, че в процесната заповед се е позовал на становище от МИРГ и на извършени административни проверки, но те не са конкретизирани. Относно визираното становище на МИРГ, първостепенният съд правилно е счел, че то е представено и е относимо към фазата на административното производство, проведена пред ИАРА, преди издаване на заповедта на 17.11.2014 г. и сключването на договора на тази дата. От съществено значение е обстоятелството, че първоначално претендираната безвъзмездна финансова помощ е в размер на 301 877.01 лв. и по отношение на нея е издадено цитираното от МИРГ становище, като при постъпване на проекта в ИАРА са извършени допълнителни проверки досежно стойността на проекта, изготвени са докладни записки и са изискани допълнителни документи и информация от трети лица и от заявителя. В хода на така проведената процедура са постъпили съответните отговори, вкл. от представляващия бенефициента документи и таблица с показатели за оценка на икономическата жизнеспособност на проекта, като от страна на Оценителната комисия е издаден Протокол № 19/13.11.2014 г. за нанесена финансова корекция от 63 325 лв., след което проектът е одобрен от съответната Оценителна комисия на 17.11.2014 г., от която дата е и Заповед № РД-1211 на изпълнителния директор на ИАРА за сумата 261 987.26 лв. В мотивите на процесната заповед е цитиран контролен лист от проверка с дата 27.06.2014 г., която дата предхожда издаването на Заповед № РД-1211/17.11.2014 г. от изпълнителния директор на ИАРА, поради което съдът приема, че този контролен лист и извършените проверки преди постановяване на заповедта и сключването на договора на 17.11.2014 г. са неотносими към конкретния правен спор. Касационният жалбоподател релевира твърдение, че в отказа за плащане е посочено като основание - завишеност на договорената цена, но съдът не е допуснал поисканата експертиза за доказване на този мотив за постановения отказ. Настоящият съдебен състав намира така формулираното възражение за неоснователно, тъй като искането за допускане на експертиза е във връзка с договорената стойност на инвестицията, която вече е била предмет на влязла в сила Заповед № РД-1211/17.11.2014 г. на изпълнителния директор на ИАРА и пререшаването на този въпрос е недопустимо в настоящото съдебно производство, тъй като тази заповед не е предмет на обжалване в този процес. Както в първоинстанционното, така и в касационното производство, процесуалният представител на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" поддържа искане за обявяване нищожност на сключения Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 17.11.2014 г., поради заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Първоинстанционният съд се е произнесъл по този въпрос и законосъобразно е преценил, че е недопустимо обсъждането на договора в административния съдебен процес. Н. съдебен състав счита, че следва да се акцентира на факта, че се касае за тристранен договор, сключен между Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Местна инициативна рибарска група "Български черноморски сговор Б.-Д. чифлик-А." и "Б. П." ЕООД, като двама от тях не са страни в съдебното производство, не са участници и не са страни в правоотношението между "Б. П." ЕООД и Разплащателната дирекция. Ето защо е недопустим претендирания косвен съдебен контрол върху валидността на Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 17.11.2014 г., в рамките на настоящия съдебен процес. Съдът констатира, че в касационната жалба се съдържа позоваване на нормите на чл. 20, ал. 1, т. 1, 4, 5 и чл. 29 от Наредба № 15. Тези разпоредби обаче не са посочени в процесната заповед като правно основание за постановяване на обжалвания отказ от плащане, както и не са разгледани във фактическата й част, поради което не следва да се обсъждат в настоящото касационно поризводство. По изложените съображения решаващият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски, съгласно изричното изявление в този смисъл в молбата от 18.01.2018 г. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,