Решение № 19 от 14.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1766/2017 г.

Решение № 19 от 14.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1766/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от ответниците по делото С. Х. Х., Мукадес Р. Х. и С. С. Х. срещу решение № 7/20.01.2017 г., постановено по в. гр. д. 201/2016 г. на Кърджалийски окръжен съд. В срока за отговор ищцата по делото Ю. Б. Я. е възразила, че липсват основания за отмяна на въззивното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а касационното обжалване по нея е допуснато служебно с определение № 685/4.10.2017 г. на ВКС по същото дело, по причина, че въззивното решение е вероятно недопустимо, заради приетото от въззивния съд, че съпрузите са задължителни другари по иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка, извършена с имот семейна имуществена общност за ? ид. ч. от имота, с която се е разпоредил съпругът с лично задължение. Приетото от въззивния съд задължително другарство между съпрузите по този иск е в противоречие с постановките на т. 1 от т. р. № 5-2014-ОСГТК и решение № 246-2015-IVГО, постановено по чл. 290 ГПК. П. иск е облигационен, а не вещен иск и няма вещно действие. След като вещта е отчуждена, съпружеската имуществена общност върху нея е била прекратена с настъпването на вещно- транслативното действие на разпореждането. Собственик на вещта е третото- лице приобретател. С уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД, сделката си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява, а съпругът-недлъжник не е материално- правно легитимиран да отговаря по иска /т. р. № 5-2014-ОСГТК/. Когато е предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка, извършена с имот семейна имуществена общност за 1/2 ид. ч. от прехвърления имот, с която част се е разпоредил съпругът, който е лично задължен, тогава по иска отговаря съпругът- длъжник, а другият съпруг не е нито необходим, нито задължителен другар /р. № 246-2015-IVГО/. В този случай липсва правен интерес от насочването на този иск и срещу съпруга- недлъжник, защото искът не е вещен, а разпоредителната сделка се запазва, също така собственик на имота е приобретателят и имотът не се връща в патримониума на съпрузите. Поради липсата на правен интерес- абсолютна процесуална предпоставка на правото на иск, съдебното решение спрямо съпруга- недлъжник е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството по делото срещу този съпруг подлежи на прекратяване като недопустимо. В случая въззивният и първоинстанционният съд са разгледали иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на дарение от 21.01.2014 г. и извършено с имот семейна имуществена общност за * ид. ч. от дарения имот, с която част се е разпоредил съпругът длъжник С. Х. Недопустимо обаче и на двете инстанции е прието, че съпругата-недлъжник Мукадес Х. е задължителен другар по иска и са постановени решения и срещу нея. Тъй като в този случай липсва правен интерес от насочване на иска срещу съпруга-недлъжник, която не е необходим и задължителен другар и няма материалноправна легитимация по иска, то двете решения следва да се обезсилят в частта, в която са постановени по отношение на Мукадес Х. и производството срещу нея следва да се прекрати. В останалата част въззивното решение е правилно и не са налице основанията за касиране. Доводите на касаторите, че вземането на кредитора ищец е възникнало след разпоредителната сделка дарение, както и че спрямо съпрузите прехвърлители дареният недивжим имот е бил несеквистируем са нелогични и противоречат на основни правни положения. Задължението да се върне заем възниква от сключения и действителен договор за заем, а заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и влязло в сила съдебно решение, имащи за предмет вземането по договора за заем имат установително, а не правопораждащо действие. В случая правилно въззивният съд е приел, че вземането на кредитора е възникнало от договора за заем, сключен през 2012 г., а не от заповедта за изпълнение и от влязлото в сила съдебното решение, постановени през 2015 г., с които е установено съществуването на вземането. Н. на недвижим имот представлява правна забрана за публичната му продажба за задълженията на длъжника, който е собственик на недвижимия имот. В случая съпрузите са се разпоредили чрез дарение с процесния недвижим имот, собственик на имота е вече техният син и с уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД имотът не се връща в патримониума на съпрузите, поради което правилно въззивният съд е приел за неоснователно възражението на съпрузите за несеквестируемост на имота спрямо тях. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че въззивният съд необосновано не е приел, че приобретателят по сделката С. Х. не е знаел за увреждането и за задължението по договора за заем, в която насока били свидетелскитте показания на св. А. А. и св. И. С. Презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД се опровергава при условията на пълно и главно доказване, поради което със свидетелски показания от рода на "не зная да е знаел за задължението" или "след като аз не зная и той не е знаел за задължението" няма как да бъде оборена презумпцията за знание. Доказателствената тежест изисква със свидетелите да се установят факти, които категорично да изключат възможността надареният низходящ да е знаел за увреждането. В случая правилно въззивният съд е приел, че презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не е оборена от свидетелските показания по делото. Тъй като липсват основания за касиране на въззивното решение в останалата част, с която спрямо ищцата е била обявена относителна недействителност на договора за дарение за * ид. ч. от процесния недвижими имот, с която част се е разпоредил съпругът- длъжник, то въззивното решение в тази част следва да се остави в сила. По изложените съображения съдът