Решение № 198 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5813/2014 г.

Решение № 198 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5813/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Постъпила е молба с вх. № 4110 от 6.04.2015 г. от Р. Р. Х. от [населено място], ответник в производство по чл. 288 от ГПК - с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС решение № 66 от 2.04.15 г. с присъждане на направените по делото разноски. За молбата - с оглед изискването на чл. 250, ал. 2 от ГПК- противните страни са била уведомени по надлежния ред на 17.04.2015 г. и 21.04.2015 г. и не са изразили становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С решение № 66 от 2.04.15 г. ВКС е отменил въззивно решение № 1221 от 11.06.14 г. по в. гр. д. № 4627/14 г. на Софийски апелативен съд и вместо това е постановил друго, с което е частично е уважил предявения иск, като е осъдил Софийски районен съд и Прокуратурата на РБългария., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ да заплатят на ищеца сумата от 4 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на продължило повече от 7 години и 4 месеца наказателно производство срещу него за деяние по чл. 290, ал. 1 от НК по сл. д. № 325/05 г. на ССлС, прокурорска преписка № 28232/2004 г. на СРП, въз основа на която е образувано н. о. х. д. № 5481/2009 г. на СРС, ведно със законната лихва, считано от 8.01.2013 г. В така постановения акт, няма произнасяне по направеното с касационната жалба искане за присъждане на разноски. Липсата на произнасяне от страна на съда налага постановяване на допълнителен акт. Искането за допълване на постановения необжалваем акт е направено в преклузивния едномесечен срок - актът е постановен на 2.04.2015 г., а молбата е подадена на 6.04.2015 г. Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения: В производствата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които са ответници и за които е приложим реда на ГПК, Прокуратурата и Съдът действат в качеството си на държавен орган, отговарящ пред съд в изпълнение на компетентност възложена им от върховния закон /чл. 7 и чл. 127, т. 6 от Конституцията/ и проведена в законите /чл. 26, ал. 3 от ГПК/. Участието в тези дела като представител на държавата /пасивен процесуален субституент/ е основанието, поради което са освободени от заплащане на разноски съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение