Решение № 11756 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4550/2010 г.

Решение № 11756 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4550/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от "Панов" - ЕООД - със седалище в гр. Варна и адрес на управление: ул. "Княз Борис I" № 115, офис 324 чрез процесуалния му представител адв. Мурджев касационна жалба срещу решение № 349 от 18.02.2010 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 1059/09 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 030802425/21.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 124/24.03.09 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът недопустимо е възложил доказателствената тежест върху жалбоподателя, неправилно е преценил доказателствената тежест на доказателствата, тяхната допустимост и относимост, както и актовете и действията на приходната администрация. Неправилни са изводите на съда за недоказаност на настъпили данъчни събития. Претендира се отмяна на решението с всички последици от това. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е бил ревизионен акт /РА/ № 030802425/21.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 124/24.03.09 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит за различни данъчни периоди от м. януари 2003 г. до м. декември 2006 г. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и т. 3 от ЗДДС (отм.), както и от м. януари до м. май 2007 г. на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2005 г. след преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.). Съдът е потвърдил РА като правилен и законосъобразен. Изложил е следните доводи: I. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по три фактури, издадени от "Драгомир" - ЕООД /№ № 66/30.05.03 г. с предмет "извършване на транспортна услуга с м/к Бломе"; 67/20.07.03 г. и 68/25.07.03 г. с предмет "рибни продукти", съответно 9.500 т. и 4.500 т./. На доставчика в хода на ревизията е връчено искане за представяне на писмени обяснения и доказателства по реда на чл. 32 от ДОПК, след като негов представител не е намерен на адреса за кореспонденция след две посещения. Доказателства от негова страна не са представени. Представени са такива от жалбоподателя. Съдът е приел, че не е доказано начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като не може да се приеме за категорично установено обстоятелството, че представените счетоводни регистри и извлечения от счетоводни сметки изхождат от счетоводството на доставчика, а проверка на счетоводството не е извършена. С оглед предмета на доставките - рибни продукти, не са представени доказателства за това, че доставчикът и получателят притежават необходимите ДМА за съхранението им. Не е доказано, че към процесния период от време, м/к "Бломе" е собственост на доставчика. Представена е застрахователна полица със срок на застраховка 29.07.03 г. - 30.07.04 г. и удостоверение за застрахователна стойност от 2.02.04 г. По данните от оборотната ведомост и от ОПР за 2003 г. е установено, че за тази година не са начислявани амортизации за експлоатацията на м/к "Бломе". В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил Акт за брак от 30.07.03 г., според който, поради неправилно съхранение, са бракувани рибните продукти, като същите са предадени на екарисаж. Доказателства за предаването на стоката за унищожаване не са представени /заповед за назначаване на комисия от директора на РВМС, съставени протоколи/. Според констатациите на вещото лице, няма данни и за начисляване на ДДС в счетоводството на жалбоподателя по реда на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.). II. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по 2 фактури, издадени от "ВИГ ТЕХ"-ЕООД - № 1251/02.05.2004 г. с предмет "шперплат" - 5.5 куб. м и № 1252/6.05.04 г. с предмет "цимент" - 560 бр. торби, иглолистни греди и шперплат". На доставчика в хода на ревизията е връчено искане за представяне на писмени обяснения и доказателства по реда на чл. 32 от ДОПК, след като негов представител не е намерен на адреса за кореспонденция след две посещения. Доказателства от негова страна не са представени. Представени са такива от жалбоподателя. По съображения, изложени по отношение на първия доставчик, съдът е приел, че начисляването на данъка в счетоводството на доставчика не е надлежно доказано. Не е доказана и реалността на доставките. Не са представени доказателства за предходни доставчици и за нейното транспортиране /пътни листове и товарителници/ от местността /без пълен адрес/, посочена в договора за наем на склад от доставчика до складовите бази на получателя. III. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от "РОЛ З" - ЕООД през м. май 2007 г. с предмет на доставката стоки, съгласно приложен опис /оборудване за хотели/. Съдът е приел, че не са представени доказателства за това, че към момента на издаването на фактурата, доставчикът е разполагал с всички стоки /липсват счетоводни записвания/. Не са представени доказателства за транспорт. Представените фактури от предходни доставчици са с дати, следващи датата на процесната фактура. IV. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по 4 бр. фактури, издадени от "Славеев комерс" - ЕООД през м. март, юни и септември 2006 г. за доставка на различни стоки, предназначени за хотели. От страна на жалбоподателя са представени счетоводни документи на доставчика с придружително писмо от бившия управител. Съдът е приел, че не е установена реалността на доставките, тъй като не са представени доказателства за предходни доставчици и за транспортирането на стоките. По счетоводна сметка 304 "Стоки" не се води аналитична отчетност за видовете стоки и не може да се направи извод, че същите са били налични при доставчика. V. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по 2 бр. фактури, издадени от " Милениум комерс" - ЕООД през м. януари 2003 г. за доставка на стоки - чаршафи, торби, калъфки за възглавници, олекотени завивки. Съдът е приел, че представеният договор за консигнация и приемо-предавателен протокол не доказват реалността на доставките. Липсват данни за счетоводното отчитане на договора за консигнация съобразно уговорките в него, информация за предходни доставчици, за транспортиране на стоките, предадени в гр. София, в кой търговски обект са продавани. VI. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 82/11.07.03 г., издадена от "Пластик 2003" - ЕООД за доставка на 1000 бр. 110 литрови казани за битови отпадъци. Съдът е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставката. Представен е договор за превоз от 01.06.03 г., от който по никакъв начин не се установява, че е превозвана процесната стока до посочения получател /дружеството - жалбоподател/. Договорът за отговорно пазене също не установява каква стока е съхранявана. Липсват доказателства за това, че процесните казани са натоварени оттам, където са съхранявани и са доставени на получателя. VII. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по 8 бр. фактури, издадени от "Еврогруп" - ЕООД през м. декември 2006 г. за доставка на различни видове стоки, рекламни материали; транспортна услуга съгласно договор, реклама на билборд съгласно договор, консултантски услуги, съгласно договор, комисионни услуги, съгласно договор. Съдът е посочил, че лисват доказателства за предходен доставчик на 850 бр. хавлии, тъй като представената фактури с издател "ГИФ - П" - ЕООД е с по-късна дата. С оглед количеството на стоките не е изяснено от кои складове и търговски обекти са закупени и как са транспортирани. Не е доказано и реалното извършване на услугите. Основно в касационната жалба се акцентира върху допуснати от съда съществени процесуални нарушения във връзка с разпределянето на доказателствената тежест и преценката на събраните доказателства. В ревизионното производство са извършвани посещения на адресите за кореспонденция на доставчиците, но същите не са открити. Документите, посочени в исканията, са представени от жалбоподателя в хода на ревизията и с жалбата по административен ред. След като жалбоподателят е успял да осъществи контакт са представляващите фирмите-доставчици и да се снабди с тези документи, правилно съдът е посочил, че не е имало пречка счетоводствата на доставчиците да бъдат проверени от вещото лице по назначената ССЕ, за да се провери счетоводното записване по всички относими към начисляването на данъка счетоводни сметки в изпълнение изискването на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) за данъчните периоди до м. декември 2006 г. Такава проверка вещото лице не е направило. При проверката в счетоводствата вещото лице е могло да извърши проверка и на стоковите сметки на доставчиците, за да се установи заведена ли е като налична съответната стока при доставчиците и по кои фактури, от кои предходни доставчици е получена. Отчетени ли са други разходи във връзка със съответните доставки, като например транспортни разходи. Правилни са изводите на съда за липсата на доказателства, установяващи реалното осъществяване на доставките на стоки по фактурите, издадени от "Драгомир" - ЕООД, "ВИГ ТЕХ" - ЕООД, "Славеев комерс" - ЕООД, "Милениум комерс" - ЕООД и "Пластик 2003" и "Еврогруп" - ЕООД. Обстоятелството, че жалбоподателят е завеждал получените стоки по процесните фактури по дебита на сметка 304 "Стоки" и след това е реализирал последващи доставки /без рибните продукти/, установено от вещото лице при проверката в неговото счетоводство, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме за доказан фактът, че стоките са доставени именно от посочените доставчици, който е от основно значение, за да се приеме, че е доказана реалността на доставките. По отношение на доставката на оборудване за хотели /възглавници, чаршафи, калъфки, хавлии, маси, скара, шейкър, шампаниера, колички за сервиране, микровълнова фурна, кафе машина и пр. /от "РОЛ - 3" - ЕООД /м. май 2007 г./ основният спорен въпрос е свързан с реалността на същата. Установено е в хода на ревизията, че дружеството - жалбоподател разполага със складова база в гр. Белослав, а в хода на съдебното производство - чрез заключението на вещото лице, че е завело стоките по сметка 304 "Стоки" като придобити, а след това е реализирало последващи продажби. По отношение на доставчика обаче липсват доказателства за това, че разполага със складова база, както и че стоките са били налични при него към датата на доставката им. Не е ясно и къде са приети и предадени стоките и как са транспортирани. По отношение на доставките на услуги от "Еврогруп" - ЕООД: За транспортните услуги по ф. № 22/11.12.06 г., е дадено обяснение от представляващия дружеството, че транспортът е извършван от него със товарен автомобил, който е негова собственост. Представен е договор за лизинг. Протоколите, за които се твърди, че са подписвани при товаренето на стоките в складовата база на жалбоподателя и съответно при предаването на същите на получателите им, не са представени. Не е извършена проверка в счетоводството на доставчика и не е установено какви разходи са направени във връзка с услугата, а съгласно договора, те са за сметка на превозвача. Представен е договор за посредничество за закупуването на китайски стоки. Вещото лице е констатирало, че през 2006 г. са закупени от жалбоподателя стоки от Китай, но доказателства за това, че сделките са сключени чрез посредничеството на "Еврогруп" - ЕООД, липсват. Що се отнася до рекламните услуги по договор за реклама от 15.09.2006 г., липсват доказателства за това, че доставчикът е изработил 10 винилови постери и ги е монтирал на билбордове, нито доказателства за това чия собственост е рекламната площ и от кого е наета. По отношение на определения допълнително за внасяне корпоративен данък за 2005 г. В хода на ревизията е констатирано, че има разлика между декларираните в ОПР и ГДД приходи от една страна и приходите, отразени по счетоводните сметки в годишната оборотна ведомост и главна книга - от друга. ДЗЛ е дало обяснение, че това е в резултат на техническа грешка и смяна на счетоводния продукт. Финансовият резултат е преобразуван в посока на увеличение с разликата между неотчетения приход и неотчетения разход. Съдът правилно не е кредитирал заключението на ССЕ, в което се сочи, че размерът на неотчетените приходи и неотчетените разходи е един и същ и той е по 431 016.65 лв., поради което финансовият резултат е вярно определен от жалбоподателя. Това не отговаря на данните, посочени в РД, според които има разлика между неотчетени приходи и неотчетени разходи и той е в размер на 1458.10 лв. Вещото лице не е обяснило това различие и доколкото в писмените си обяснения ревизираният субект не е оспорил наличието на такава разлика, а я е потвърдил, ревизионният акт и в тази част законосъобразно е потвърден от съда. С оглед на изложеното, решението на АС - Варна, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,