Решение № 5922 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1500/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на община Варна против решение 11357 от 05.11.2024 г., постановено по адм. д. 1734/2023 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответницата М. Б. Д., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отменя заповед 2492/19.07.2023 г. на зам.-кмета на Община Варна, с която на основание чл.190,ал. 1, вр. ал. 6 ЗУТ, е разрешено на В. Г. Ф. прокарване на временен път с ширина 3,50 м. до УПИ ХХІХ-505, кв. 84 по ПУП-ПРЗ на СО Ваялар, представляващ ПИ 10135.2723.1175 по КККР на гр.Варна и връща преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Приема, че е налице противоречие между текстовата и графичната част на административния акт, тъй като в разпоредителната му част е посочено, че временният път засяга и ПИ 10135.2723.1176 общинска улица, а в текстовата част не е посочено, каква е засегнатата част от ПИ 1176. Констатира, че в графичната част на заповедта временният път е очертан до ПИ 1176, а не до ПИ 1175, до който се прокарва. Позовава се на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. П. и приема, че според графичната част на заповедта ПИ 1176 не е в обхвата на трасето на временния път. По тези съображения съдът стига до заключение за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен в противоречие с предвидената от закона форма. Съдът прави извод, че при постановяване на заповедта са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като на жалбоподателката не е дадена възможност да участва на всеки етап от производството по издаване на оспорения акт. Приема, че М. Д. е уведомена за административното производство едва на 18.04.2023 г., като междувременно на заседание на комисията на 10.03.2023 г. е разгледано възражението на В. Ф. и е увеличен размера на засегнатата площ от имота на Д. от 44 кв.м. на 61 кв.м., за което последната не е уведомена. Съдът констатира, че във връзка с възражението на жалбоподателката, за съществуващи в собствения й имот дълготрайни декоративни дървета, не са събрани допълнителни доказателства и не е извършен оглед на място. Приема, че възраженията са разгледани формално и са приети за неоснователни. По тези съображения прави извод, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 35 АПК, като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и които нарушения са довели и до неправилно прилагане на материалния закон. Съдът достига до заключение и за противоречие на административния акт с материалния закон, тъй като трасето на временни път не е съобразено с наличните в ПИ с идентификатор 10135.2723.1314 дълготрайни декоративни дървета, което е в противоречие с изискванията на чл. 190, ал. 3 ЗУТ. Прави извод и за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като по делото са установени и други варианти за трасе на временен път, при които отнетата за временен път площ от имота е по-малка. Констатира, че административният орган не обсъжда всички възможни варианти за прокарване на временен път и с оспорената заповед се засягат правата и интересите на жалбоподателката в по-голяма степен от необходимото. По тези съображения съдът достига до заключението за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в нарушение на предписаната от закона форма. Видно от същата, както и от приложените по делото доказателства е, че ПИ с идентификатор 10135.2723.1175 е образуван от стар ПИ с идентификатор 10135.2723.505 въз основа на одобрен ПУП по чл. 16 ЗУТ и част от него 100 кв.м. са в улица - ПИ с идентификатор 10135.2723.1176. За съседния имот служещия има ПУП ПРЗ, който не е по чл. 16, като собственикът е отделил частта от имота, попадаща в улица ПИ 10135.2723.1314 и частта в УПИ ПИ 10135.2723.1313, но не е проведена процедура по отчуждаване и частта в улицата е частна собственост. Тези факти се потвърждават и от приложените по делото заповед от 11.11.2021 г. на главния архитект на община Варна, с която на основание чл. 17, ал. 1 ЗУТ е одобрен ПУП ПРЗ за УПИ I 510, кв. 83, по плана на СО Ваялар Варна, одобрен с решение 551-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет Варна, съобразно графичната част от заповедта. Видно от последната е, че УПИ I 510 съвпада с кадастралните граници на ПИ с идентификатор 10135.2723.1313, а ПИ с идентификатор 10135.2723.1314, е в улицата съгласно одобрения ПУР от 2012 г. Както във фактическите основания за издаване на заповедта, така и в разпоредителната й част е посочено трасето на временния път, което изцяло следва уличната регулация по ПУП ПУР. Фактът, че в заповедта не е посочено каква част се засяга от ПИ 10135.2723.1176 улица не обосновава противоречие на заповедта с предписаната от закона форма. Незаконосъобразен е изводът за наличие на противоречие между текстовата и графичната част на заповедта. Видно от последната е, че временният път навлиза в ПИ 1176, който както бе посочено по-горе е улица по силата на ПУП по чл. 16 ЗУТ, като не е налице пречка заявителят да прокара временния път до лицето на притежавания от него УПИ, следвайки предвидената улица и предвид факта, че по силата на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, тази част от улицата е общинска собственост, която ще бъде реализирана от собственика на УПИ ХХІХ-505. Неправилно съдът приема, че в графичната част на заповедта временният път е очертан до ПИ 1176, а не до ПИ 1175, до който се прокарва. Видно от графичната част на заповедта е, че пътят стига до ПИ 1175, преминавайки през ПИ 1176. Следователно административният акт е издаден в предписаната от закона форма, а изводът на съда в обратния смисъл е незаконосъобразен. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Собственикът на служещия имот е уведомен за образуваното производство по заявление за издаване на заповед за прокарване на временен път, същия депозира възражения, които са обсъдени от административния орган и са приети за неоснователни. Д. е уведомена и за издадената заповед. Следователно изводът на съда в посочения смисъл е незаконосъобразен и необоснован. Незаконосъобразен е и изводът, че обжалвания административен акт е постановен в нарушение на материалния закон. С приложената по делото кадастрална скица се установява, че ПИ с идентификатор 10135.2723.1314 е нанесен в КККР на гр. Варна с начин на трайно ползване второстепенна улица. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. П. е, че трасето на временния път по оспорената заповед изцяло попада в обхвата на предвидената улица съгласно ПУП ПУР, одобрен с решение 551-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет Варна. Установено е, че с трасето предвидено в заповедта се засяга единствено ПИ с идентификатор 10135.2723.1314 с предвиждане за второстепенна улица. С предложения от вещото лице първи вариант се засяга и друг имот и част от него попада извън предвидената улица. С предложения втори вариант трасето минава по друга, предвидена в ПУР, улица, която изцяло е нереализирана, а площта върху която следва да се прокара временния път е много по-голяма, като се засягат изградена масивна ограда и барбекю. Със заключението на вещото лице ландшафтен архитект С. се установява, че в ПИ 10135.2723.1314 с НТП второстепенна улица има 5 бр. туи в лошо състояние със съхнене и обезлистване, около 50% и 18 бр. дървета в много добро състояние, които са в млада възраст и е възможно безопасното им преместване при спазване на правилата за това. При тези факти изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е неправилен. Одобреното трасе изцяло минава по действащия ПУР и вариантът е най-икономичен. Предвиденото трасе на временния път следва изцяло уличната регулация по плана в частта, засягаща имота на М. Д., поради което всички възражения за засягане на наличната дървесна растителност, правилно са оставени без уважение от административния орган. Освен това по делото по несъмнен начин е установено, че растителността, която е жизнеспособна, може да бъде преместена на друго място. Не без значение и факта, че туите са засадени в ПИ с идентификатор ПИ 10135.2723.1314 с НТП второстепенна улица след влизане в сила на заповедта, с която е одобрен ПУП ПРЗ за УПИ I 510. Следователно оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Не е налице и нарушение на чл. 6 АПК, след като трасето на временния път е най-икономично и изцяло съответства на влязлата в сила заповед за одобряване на ПУР. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,